Новоспаският манастир: Бастионът на династията Романови

В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски изобретява сложен процес за ярка, детайлна цветна фотография. Неговото виждане за фотографията като форма на образование и просвещение намира израз с особена яснота в неговите снимки на архитектурни паметници в историческите места в сърцето на Русия.

В допълнение към фотографската си дейност Прокудин-Горски създава бизнес за производство на цветни картички и илюстрации на книги. През 1914 г. неговото предприятие е възстановено под името Biochrome. Сред изданията с неговите цветни фотографии има и голям том, отпечатан през 1913 г. по случай 300-годишнина на династията Романови. Илюстрациите включват панорамна гледка, заснета от него, от намиращ се наблизо покрив на една от монашеските институции в Русия с най-голяма история, която е Новоспаският манастир.

Московска институция

Разположен на малък хълм надолу по реката край Кремъл, Новоспаският манастир е сред най-старите религиозни институции в Москва. В неговата история, както и на много други манастири в града, се преплитат духовната и политическата история на Русия. Според някои сведения манастирът е изграден през 1150-те години от основателя на Москва княз Юрий Долгоруки. По онова време се е намирал южно от река Москва на мястото на сегашния Даниловски манастир.

В началото на XIV в. Новоспаският манастир е възстановен във вътрешността на Кремъл от великия княз Иван Калита. Главната му църква - на "Спасителя в гората" - е най-старата оцеляла постройка в Москва, докато не бива разрушена през съветско време при възстановяване на Кремъл през 30-те години на миналия век.

През 1490 г. великият княз Иван III (Велики) премества манастира на сегашното му място на Крутицкия хълм с изглед към река Москва и го преосвещава като Новоспаски манастир. Местоположението на манастира е стратегическо и той има здрави стени и кули с приблизително петоъгълен план, което пък му позволява да служи като крепост. Заедно с други големи манастири в южния край на Москва Новоспаският манастир играе роля при отблъскването на голям набег на кримските татари през 1591 година.

Както става и с голяма част от Москва, манастирът е разграбен по време на династическата криза от началото на XVII век, известна като Смутното време. С установяването на династията на Романови през 1613 година, Новоспаският манастир придобива безпрецедентен блясък като предпочитана институция на новата управляваща фамилия.

Място за вечен покой на членове на царската фамилия

С Романови министърът е свързан от края на XV век, когато там погребват представител на  фамилията Захарини, които са предците на Романови. През XVI век други Захарини са погребани в манастирското гробище, а сред тях е и Роман Юревич Захарин (умира през 1543 г.), баща на първата съпруга на Иван Грозни, Анастасия.

Роман Захарин дава името на Романови и се счита за родоначалник на династията. Синът му Никита основава династията, а внукът му Фьодор Никитич (впоследствие Патриах Филарет, глава на Руската православна църква) е баща на първия цар Романов, Михаил (1596-1645). Към края на управлението на Михаил започва голямо разширяване на манастира с възстановяването на масивните му тухлени стени и кули през 1640-42 година.

Приемникът на Михаил, цар Алексей Михайлович (1629-76), ръководи по-нататъшното разширяване с възстановяването на катедралата Преображение Господне през 1645-49-а. Тази монументална постройка заменя първата църква на манастира, построена в края на XV век върху гробовете на предците на Романови.

През 1650 г. Преображенският събор получава своя монументален петкрилен иконостас с икони, рисувани от майстори художници от Кремъл. Стенописите, които покриват интериора на храма, са рисувани през 1689 г. по заповед на цар Петър I (Велики). И иконостасът, и стенописите са възстановени неотдавна.

Преображенският събор продължава да служи като крипта, където се намират гробовете на членове на фамилията Романови. (Управляващите членове на династията са погребани в Кремъл или в църквата Св. Петър и Павел в Санкт Петербург.) През 1902 г. криптата на Романови е възстановена с нов вход и параклис, посветен на Свети Мелодист.

До Спаския събор се намира църквата Покров, построена през 1673-75 г. и свързана с храма откъм югозападния ѝ ъгъл. Сегашните стенописи в голямата трапезария на Покровската църква са от 1877 година.

Възход и падение

Към края на XVIII век с царското благоволение Новоспаският манастир се превръща в един от най-богатите в Москва и в списъците му има около 14 000 селяни. През 1764 г. обаче Екатерина II (Велика) лишава манастирите от техните поземлени владения.

Най-забележителното допълнение към манастира през XVIII в. е неговата камбанария, една от най-големите в Москва (близо 80 метра от основата до купола). По проект на Иван Жеребцов, строителството на кулата започва през 1759-а, но е завършено едва през 1785 година. На второто ѝ ниво има малка църква, посветена на Свети Сергий Радонежски, определян като аватара на московското монашество.

През 1791-95-а в североизточния ъгъл на Спасо-Преображенския събор е реконструирана в неокласически стил църквата на иконата Знамение Богородично (Знамение). Първоначално построен от цар Михаил Романов върху гробовете на неговите предци, храмът се поддържа от фамилията Шереметиеви и нейни членове са погребани на долното равнище.

По време на френската окупация на Москва през есента на 1812 г. църквата "Знамение" е използвана като конюшня и като цяло на манастира са нанесени значителни щети. Църквите му са преосветени през 1813-а и манастирът запазва привилегирования си статут. През 1913 г. е издигнат ярко изрисуван параклис след посещение на Николай II по време на честването на тристагодишнината на династията.

През 1918-а след болшевишката революция манастирът е затворен, а криптата на Романови е разрушена. В края на 30-те години на миналия век територията служи като място, където НКВД прави екзекуции, чиито жертви са погребвани в общи гробове до стените.

Един оцелял гроб

През съветския период известното гробище на територията на манастира е унищожено на етапи към началото на 70-те години на миналия век. Над един оцелял гроб обаче стои малък параклис и той е на монахинята Досифея, по-известна като княгиня Тараканова.

Въпреки че около произхода ѝ продължава да витае неяснота, "Княгиня Володимирская" (както сама се е наричала) твърди, че е дъщеря на императрица Елисавета Петровна и нейния фаворит Алексей Разумовски. Интригите около това твърдение се приемат като заплаха за легитимността на Екатерина Велика, която има свои собствени скелети в гардероба. И така Екатерина заповядва на граф Алексей Орлов да отвлече княгинята от Италия и в началото на 1775 г. тя е доведена в крепостта на Санкт Петербург.

Има зловещи истории и картини за нейната смърт по-късно същата година. В официалната версия се твърди, че тя е починала от туберкулоза и е погребана в Петропавловската крепост. Има обаче и други разкази, според които тя е станала монахиня и е приела името Досифея (след предполагаемата ѝ смърт) и в крайна сметка е живяла в московския манастир Йоан Кръстител от 1785 до 1810 година. Останките на Досифея са погребани в Новоспаския манастир близо до Романови, а през 1907 г. е издигнат малък параклис над гроба ѝ вляво от голямата камбанария.

Реабилитация и възстановяване

Новоспаският манастир официално е обявен за исторически и културен паметник през 1965 година, когато започва и процесът на реставрацията му, продължила повече от две десетилетия. През март 1991 г. манастирът е върнат на Православната църква и скоро след това възобновява функцията си като Романовско светилище.             

През 1998 г. е издигнат паметен кръст на великия княз Сергей Александрович, генерал-губернатор на Москва, чиято изключително консервативна политика отчуждава мнозина и го превръща в мишена на руските радикали. През февруари 1905 г. той е убит от бомба при влизане в Кремъл. Неговият саркофаг е открит при разкопки на Кремъл през 1990 година, а през 1995 г. останките му са препогребани в Новоспаския манастир. Кръстът е копие на проектирания от художника Виктор Васнецов и поставен в Кремъл през 1908 година.

През септември 2013 г. край апсидата на катедралата е открит макет на паметник, изобразяващ Михаил и Николай II – първият и последният цар Романов – с Казанската икона между тях. Свидетел на толкова бурна и мрачна история, Новоспаският манастир сега е грижливо поддържано убежище от суетата на намиращата се в близост Москва.

В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 снимки с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 г. напуска Русия и в крайна сметка се преселва във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за глобалната публика. Няколко руски уебсайта вече имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За периода си на работа в Русия, който започва през 1970 г., Брумфийлд е снимал повечето от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии противопоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви