Как японците се появяват за първи път в Русия

До XVII в. руснаците на практика не знаят нищо за Япония. Те разполагат само с онази оскъдна информация, която получават от европейците. Далечната азиатска страна им е обрисувана като приказно богата земя, като "златен остров", на който живеят "по природа хора с жесток нрав" (до Русия стигат сведения за гоненията на японците срещу християни).

Към средата на столетието казашките отряди, изпратени да изследват Сибир, стигат до Камчатския полуостров и излизат на крайбрежието на Тихия океан. Именно тук става срещата на две цивилизации.

Изглед на Деджима в залива Нагасаки

Свободни източници

Към този момент Япония с усилията на шугуните от рода Токугава се е затворила за останалия свят, като предоставя ограничен достъп до страната само на китайски и холандски търговци. Корабите, предназначени за далечни отвъдморски пътешествия, се изземат и унищожават, а в крайбрежните води курсират неголеми търговски морски съдове  

Неведнъж се случва буря да отнесе тези крехки корабчета до Камчатка, а оцелелите при корабокрушенията японски моряци биват изхвърляни на брега, който руските монарси вече възприемат като свой собствен.

Японецът на Петър Велики

Петър Велики в работилницата си

Константин Маковский

Един от спасилите се е търговецът от Осака Денбей Тачигава. През 1697 г. го откриват казаци от отряда на първооткривателя Владимир Атласов и го защитават от местните племена камчадали (ителмени). 

"И щом Володимир Отласов с казаците пристигнаха в Камчадалската земя, и той, Денбей, като видя природната им чистота, отиде при тях, за да не го оставят от глад. И Володимир, и другарите му взеха него, Денбей, при себе си, а не го дадоха на камчадалските иноземци и го отведоха в сибирската земя", така в трето лице японецът описва по-късно своите злополуки. 

Тачигава, когото изпращат скоро от Сибир в Москва, на практика е първият японец, посетил Русия. Има сведения, че още през 1600 г. в Москва се оказва пристигналият от Филипините и покръстен в католичеството мисионер Николай. Той загива по време на разразилата се скоро политическа и икономическа криза, известна като Смутното време. Версията, че той е бил японец, обаче не е потвърдена от фактите. 

След като научава руски език, през 1702 г. Денбей се среща с царя, на когото подробно разказва за бита и нравите на своята страна. Той би бил щастлив да се върне у дома при своята жена и двете им деца, но строгата политика на шугуната на самоизолация на страната прави това невъзможно. След като приема според местните обичаи името Гавриил Богданов, японецът остава в Руската държава, където по волята на монарха преподава своя език.

Сцена на земетресение в Япония, потъването на "Диана"

Свободни източници

През 1706 г. в Санкт Петербург е учредено училище за изучаване на японския език, което по-късно е преместено в Иркутск. Преподавателският му състав се попълва по същия трагичен начин, по който и самият Дембей попада при руснаците - в резултат на корабокрушения на японски морски съдове край бреговете на Камчатка. 

Така помощник и приемник на първия японец става някой си Саниму. През 1736 г. в Санкт Петербург пристигат спасените японци Содза и Гонза, които след покръстването им в православната вяра стават Кузма Шулц и Дамиан Поморцев. Сенатът се разпорежда "незабавно да бъде издирен японският морски съд, на който те са плавали, и при това и книгите на този език, които руски хора са взели, и книгите, които в момента се притежават от някого, и колкото от тези книги или писма, които бъдат намерени на японски език, незабавно да бъдат изпратени в Сената". 

Гонза съставя подобие на първия руско-японски речник – неголям "Нов лексикон славяно-японски". През 1782 г. е издаден руско-японски "Лексикон", чийто автор е випускникът на училището Андрей Татаринов. В него има хиляди думи и фрази на руски език и на азбуката на писмеността хирагана.

"Прозорец" към Япония

Свободни източници

Петър I проявява силен интерес към информацията, получена от Денбей. Макар по това време той да е изцяло погълнат от Северната война срещу шведите, от завоюването на Прибалтика и  отварянето на "прозорец към Европа" за Русия, азиатското направление изглежда също толкова важно. 

Царят разбира, че установяването на политически и икономически контакти с Япония съществено ще помогне при усвояването на Далечния изток. На разположените там руски селища би им било много по-лесно да получават всичко необходимо от съседната Страна на изгряващото слънце, отколкото от далечния център.

Още докато Петър I е жив, руснаците започват да укрепват позиции на Курилските острови, които стават за тях своеобразно стъпало към Япония. Преките контакти обаче започват по-късно през периода на управлението на императрица Анна Йоановна.

През 1739 г. корабите на датчанина Мартин Шпанберг и англичанина Уилям Уолтън, които са на руска служба, достигат японския бряг. Шпанберг влиза в залива на остров Кюшу и приема на борда японската делегация, която пристига с подаръци.

Уолтън на свой ред стига до остров Хоншу, където прекарва известно време и общува с местните хора.

Представители на Япония при коронацията на Николай II, император на Русия

Свободни източници

Моряците имат голям късмет, защото японците не се отнасят добре към неканени гости и подобни посещения са можели да завършат гибелно за тях. По-късно руски кораби край бреговете на Страната на изгряващото слънце са посрещани от отряди въоръжени войници и групи от патрулни лодки, които не им позволяват да слязат на брега и ги принуждават да отидат в открито море.

Друг опит за установяване на взаимоотношения с Япония прави императрица Екатерина II през 1792 година. Страните дори провеждат преговори на остров Хокайдо, но никакви сериозни продължения не следват от тях.

През 1811 г. японци превземат руския ветроходен кораб "Диана", който извършва хидрографско описание на Курилските острови. Държавите, които нямат дипломатически отношения, се оказват на ръба на войната. Конфликтът е уреден, а руските моряци се завръщат у дома след две години в плен.

През 1850-те години САЩ на практика насила изваждат Япония от нейната самоизолация. Страната, отворила се за света, поема по пътя на ускорена модернизация и мащабно превъоръжаване. Русия получава в Далечния изток не само важен икономически партньор, но и сериозен геополитически съперник, в което ѝ се налага да се убеди в началото на XX век.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.