Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 8 септември 1941 г. войската от групата армии "Север" превзема гр. Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро и затваря кръга на блокадата около втория по големина град в Съветския съюз по суша. В обградения Ленинград в капан се оказват около половин милион съветски войници – почти целите военноморски сили на Балтийския флот и близо 3 милиона цивилни граждани.
Единственият път, който свързва Ленинград с "голямата земя" минава по Ладожкото езеро. Още през лятото по него започват масово да се евакуират жители на града, а след установяването на блокадата по него се доставя и храна.
Ладожката военна флотилия към онзи момент има пълно господство в акваторията на езерото и опасността за конвоите идва от авиацията и позиционираните на брега артилеристи на противника. Независимо от системните нападения на Луфтвафе по въздух, моряците успяват да организират непрекъснатото снабдяване на града и да прокарат няколко телефонно-телеграфни кабела по дъното на Ладожкото езеро.
С приближаването на студа градските власти и съветското военно командване се замислят как комуникацията през Ладожкото езеро ще се осъществява през зимата. Това е изключително важен въпрос за вече гладуващия Ленинград, тъй като самолетите просто не могат сами да се справят със снабдяването на такъв голям мегаполис.
Още през ноември, когато ледът все още е твърде тънък (10 см), за да могат да се определят контурите на бъдещия маршрут, по станалия скоро известен като "Пътят на живота" маршрут започват да се движат отряди от хидрографи и разузнавачи. В ранното утро на 17 ноември от източния бряг тръгват група бойци от 88-и отделен мостостроителен батальон. Предстои им да изминат 30 км и да отбележат пътя си с указателни знаци (конуси).
"Снежният вихър ни заслепяваше, бурният вятър брулеше лицата ни, поваляше хората на земята", описва тежкият път на разузнаваческата група генерал-лейтенант от техническите войски Захар Кондратиев, който ръководи Главното управление на автотранспортната и пътна служба на РККА. "Разузнавачите се отдалечаваха все повече от брега. По пътя те пробиваха пробни кладенци, измерваха дълбочината на леда, слагаха конуси. На всяка стъпка ги дебнеше опасност… Ледът пукаше застрашително. На 5-6 км от брега вятърът стана бурен. Започна виелица. Ледът стана по-тънък и започнаха да се появяват първите пукнатини. Войниците започнаха да се връзват с въжета. Вървяхме в колони, спазвайки интервали. Всеки внимателно следеше другарите си, за да може незабавно да им помогне, ако се случи беда."
Групата е засечена от вражески наблюдатели, след което по нея е открит огън от немската артилерия. Някои войници падат в образувалите се от взривовете кратери и колегите им ги издърпват. На следващия ден – замръзнали, гладни, загубили и последни сили, разузнавачите се добират до отсрещния бряг. Въпреки всичко, задачата е изпълнена – трасето е изпробвано и прокарано.
Без да се губи време, по "Пътя на живота" или, както го наричат официално, "Военно-автомобилен път №101", към Ленинград тръгва транспорт с конска тяга, натоварен с провизии. След него, по опасния маршрут започват да тестват камиони.
Феофан Николаевич Лагунов (1896—1965)
Архивна снимкаГенерал-лейтенант Феофан Лагунов, който по това време е началник на тила на Ленинградския фронт и фактически организира знаменития "Път", участва в първия курс. "Машината се пусна по крехкия лед", спомня си военачалникът. "Той се пропука. Под гумите в различни посоки се разпръснаха ярки пукнатини. Чуваше се характерен звук, напомнящ звука от разкъсване на гума. През прозрачния като стъкло лед се виждаха тъмните дълбини на дъното и въздушните мехурчета, които образуваха гумите на камионите. Машината трябваше да се движи много внимателно. Беше достатъчно да свалиш крак от педала или малко да дадеш газ и задните гуми поднасяха".
С времето ледът става по-здрав и обемът на транспортираните продукти нараства. Въпреки това, в първите седмици под водата попадат десетки камиони и то по участъци от пътя, смятани за напълно надеждни. Ленинградските учени установяват, че причината за пропукването на леда се крие в резонансните колебания, които възникват при съвпадение между скоростта на автомобила и скоростта на вълните под леда. За да се предотвратят трагедии, са разработени специални правила за преминаване по маршрута, включващи препоръки за скоростта и промеждутъка между автомобилите.
За да могат тоновете храни да постъпват в Ленинград непрекъснато, около "Пътя на живота" е създадена грандиозна инфраструктура. "Горските масиви, на места стигащи до самото езеро, гъмжаха от множество гласове, тропот на брадви, звън от триони", отбелязва Кондратиев. "Строяха се проходими пътища, сечаха се дървета за запас, издигаха се складове и бази, различни видове постройки за пунктове за обгрев, храна, медицинска и техническа помощ. Правеха се пътни знаци, конуси, преносими щитове, мостове за преминаване през пукнатини в леда. Оборудваха се автосервизи, телеграфни и телефонни станции, произвеждаха се средства за камуфлаж. Същите дейности кипяха и на източния бряг на езерото".
Над 300 регулировчици, основно жени, стоят по "Пътя на живота", облечени в бяло със знамена и фенери. Тези, както ги наричат, "бели ангели" се забелязват добре не само от съветските шофьори, но и от вражеските снайперисти и летци.
С охраната на важния маршрут са натоварени две дивизии на вътрешните войски на НКВД, а небето се охранява от няколко изтребителни авиополка и пратени на леда батареи от малокалибрени зенитни оръдия. Търсенето на вражески диверсанти се осъществява с лодки – мялки яхти на кънки с автоматчици на борда. Защитата от кражби на транспортните стоянки на товаро-разтоварните бази е работа на силите на ленинградската милиция.
Колкото и да е удивително, товари пътуват не само към измъчения Ленинград, но и в обратната посока. Част от мощностите и специалистите от Кирковския завод не е евакуирана в Урал и продължава да произвежда тежки танкове, буквално на фронтовата линия. Тъй като противникът държи града под плътна обсада, но не предприема сериозни мерки за щурм, те се пращат в други участъци на съветско-германския фронт.
От стоманените чудовища с тегло 40-50 тона се разтоварва брашното, за да се намали натискът върху леда, и то се тегли с шейни. Освен това, Червената армия получава от обсадения Ленинград миномети и артилерийски оръдия, които участват в битката за Москва.
Генерал-лейтенант Андрей Козлов си спомня: "На 22 и 23 април 1942 г. през Ладога на източния бряг изпратиха около 11 000 войници с въоръжение – попълнение за 54-а армия. Колите успяха да ги превозят само до половината път – останалата половина вървяха пеша, потънали до колене в ледената вода".
За немците "Пътят на живота" е като кост в гърлото. Той силно пречи на плановете им да уморят града от глад и редовно е обект на авиационни и артилерийски удари. Противникът като цяло удря не отделни цели, а площи, като се опитва да разруши леда. По линиите, които се образуват от взривовете, се образува покривка от тънък лед и малко сняг и са почти незабележими, затова представляват смъртна опасност за шофьорите, особено през нощта, когато всъщност тече основният транспортен поток. В такива случаи често на помощ идват лодките, които щателно инспектират трасето.
През пролетта на 1942 г., с възобновяването на навигацията по езерото, отново се появява Ладожката военна флотилия. През тази година враговете ѝ се увеличават: освен с авиацията, съветските моряци са принудени да се борят и с прехвърлените тук отряди от немски и италиански торпедни катери, действащи от финската военноморска база в Лахденпохия. Освен това, сформирана е и т.нар. "фериботна флотилия" от десантни баржи "Зибел".
Противникът, обаче, така и не успява да обърне хода на ситуацията в Ладожкото езеро в своя полза. Не успява и да попречи на прокарването на магистрален тръбопровод по дъното на езерото през май-юни 1942 г., по който блокираният Ленинград се снабдява с гориво.
На 22 октомври немците и съюзниците им предприемат опит да завладеят неголемия остров Сухо, на който има маяк, артилерийска батарея и гарнизон от 90 души. Атакуващите сили се състоят от над 100 души, разположени на 15 десантни баржи, подкрепяни от катери. Съветското командване в Ленинград незабавно праща подкрепление на острова, но в крайна сметка се оказва, че няма нужда от него – проблемът е решен от военновъздушните сили.
"Не бяха минали и 30 минути, когато от гората, почти над главите ни, над езерото минаха стотици военни самолети", спомня си капитанът от медицинската служба Георгий Сомов. "Както разбрахме по-късно, командването беше вдигнало във въздуха почти цялата авиация на Балтийския флот и части от авиацията на Ленинградския и Волховския фронт. За хитлеристите започна Страшният съд. За броени минути те загубиха голяма част от своите десантни кораби и катери. Приближаващите кораби на флотилията довършиха онези, които все още бяха над водата. В този бой фашистката военна авиация на Ладожкото езеро беше напълно разгромена и по-нататък корабите на противника не ни причиняваха безпокойство".
През януари 1943 г. съветската войска пробива блокадата на Ленинград и храната започва да пристига в града основно с влакове. За тези две зими, докато знаменитият маршрут работи, по него на гладуващия град са доставени над 1 милион тона товари, а на "голямата земя" са евакуирани около 1,5 милиона мирни жители.
За същия период над 300 автомобила пропадат под леда, а броят на войниците, моряците, служителите на органите на реда и гражданските служби, жертвали живота си, за да може "Пътят на живота" да бъде опазен и да продължи да функционира, не може да бъде изчислен с точност.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
