Какво крие мистериозният интериор на "Св. Василий Блажени"?

Макар руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски да е известен най-вече със своите фотографии на Руската империя в началото на XX век, той започва и бизнес за производство на цветни картички и илюстрации за книги. Сред изданията с неговите цветни фотографии има голям том, отпечатан през 1913-а по случай 300-годишнина на дома на Романови. Сред илюстрациите е негова репродукция на цветен акварел, създаден за албума и подарен през 1673 г. на цар Алексей Михайлович като спомен от изкачването на престола на неговия баща Михаил Фьодорович, първия цар от династията Романови.

Акварелът е увековечил тържественото събитие на 21 февруари 1613-а, когато хората се заклеват във вярност на новоизбрания цар Михаил на Червения площад. Архитектурният акцент на акварела е храмът с много куполи "Свети Василий". Въпреки славата си, сложната постройка продължава да крие загадки. Дори името на комплекса се мени: от общоприетото "Св. Василий" до официалното название – храм на "Свети Василий Блажени". През XVII в. съборът е наричан и "Ерусалим".

След като снимах тази съвършена забележителност в продължение на десетилетия, през 2012 г. успях да заснема отново интериора с цифров фотоапарат.

Сложен проект

"Свети Василий" се намира на високия ляв бряг на река Москва и от него се открива забележителна гледка към голямо пространство, известно от средата на XVII в. като Червения (или "красивия") площад. Църквата служи като символична връзка между Кремъл, центъра на политическата власт, и посада, гъсто заселената търговска зона в Китай-город.

Историята на "Свети Василий" е също толкова сложна, колкото и неговата форма. Скоро след като цар Иван IV (Грозни) превзема град Казан на 1-2 октомври 1552-а, той заповядва на площада пред Кремъл при Фроловската порта да бъде издигната църква, посветена на Света Троица.

Иван планира да възстанови тази църква в мащаб, който да отразява важността на превземането му на Казан. Тази негова победа не само заличава неприятните спомени от миналото, когато монголците са на власт, но и отваря огромна зона за колонизация и търговия. Въпреки че храмът може да изглежда хаотична агломерация, неговите архитекти, които по общо признание са Иван Барма и Постник Яковлев, създават логичен план с богато многопластово значение.

Очарователен лабиринт

Храмът "Покров Богородичен" ("Св. Василий Блажени") има централен купол, заобиколен от осем самостоятелни църкви на обща тераса, завършен и изографисан през XVII век. Планът на събора олицетворява тринитарната концепция: всяка ос, диагонал и страна има три купола, а сградата на нивото на терасата е разделена на три части.

В интериора е създава очарователен лабиринт от декорирани портали и ниски проходи, които свързват компактните куполи на отделните църкви. Всяко от тези пространства може да побере само малцина поклонници, а службите в храмовия комплекс често се провеждат на открито на Червения площад, който се намира в съседство.

Да влезеш в "Ерусалим"

Изучаването на интериора започва от главната входна галерия, разположена от западната страна с прилежащи стълби (покрити със скатни покриви, които водят до издигната тераса, свързваща църквите). Първоначално отворена, терасата е затворена по време на ремонт на събора през 1680 година. Макар твърде тясна, галерията има празничен вид със сложни декоративни мотиви, рисувани на етапи през XVIII и началото на XIX век.

Западният купол на църквата, разположен в центъра на западната входна галерия, е посветен на Влизането на Христос в Ерусалим (Върбова неделя). Според народните поверия то е свързано както с триумфалното влизане на Иван Грозни в Казан, така и с триумфалното завръщане на армията на Иван в Москва.

Асоциирането на двете събития – влизането на Иван в Казан и влизането на Христос в Ерусалим – датира чак от  1557 г. до установяването на ежегоден ритуал, при който царят, яздейки кон, украсен като магаре, възпроизвежда процесията на Цветница. Първоначално ритуалът се извършва от кремълските храмове, но очевидно към 1559 г. шествието е преориентирано отвъд Кремъл към църквата "Троица", в процес на застрояване по това време като източен параклис на разширения "Покровски събор".

Изводът е, че новото светилище представлява свещения град Цион.

Вътрешността на западната църква, която има осмоъгълна форма (също като другите четири "главни" кули), завършва с октаедър, поддържащ купола. Неговите варосани тухлени стени, които не са украсени, са в контраст с иконостаса. Той включва фрагменти от малки църкви, разположени преди около Червения площад. Тук, както и другаде, интериорът е пресечен с железни прътове, които стабилизират конструкциите.

Смесица на изтока и запада

Когато човек излезе от църквата "Ерусалим", вижда декорираният главен вход към централната част на целия комплекс. Това е извисяващата се църква, посветена на Покров Богородичен, един от най-почитаните руски църковни празници. Първоначално Покровът се основава на Византийско чудо, а в последствие се превръща в празник на божествената защита и се стига до средновековна Рус. Покров се отбелязва на 1 октомври и съвпадна с датата на началото на окончателния щурм на Казан.

До завършването ѝ през 1600 г. камбанарията на Иван Велики, кулата на централната Покровска църква, е най-високата постройка в Москва - около 60 метра.

Куполът на Покровската църква до голяма степен е замислен също като осмоъгълния дизайн на Кремълската камбанария на Иван Велики и илюстрира сливането на италианския ренесанс и московския стил в този най-руски паметник. Основата на горния купол е под формата на осмолъчна звезда, която тръгва от нивата на декоративни фронтони (кокошници).

В интериора на Покровския купол (висок близо 46 метра от пода) можем да видим декоративен геометричен орнамент, който е разкрит при реставрацията на интериора през 1950-те години. Кулминацията на кулата е едва видимо изображение на Мария и Младенеца Христос под купола.

При реставрацията е открит и надпис, който обявява освещаването на църквата на 29 юни 1561 г. в чест на Света Троица и в присъствието на цар Иван IV, царевичите Иван и Фьодор, както и на митрополит Макарий (Околните по-малки църкви са осветени през 1560-а.)

Основният визуален компонент на Покровската църква е нейният иконостас, датиращ предимно от XVIII и XIX век. Повечето икони в иконостаса идват от бившата църква в Кремъл, посветена на Черниговските чудотворци.

Символи на победата

През ярко оцветения северен портал се влиза в северния проход на галерията, където изобилстват преплитащи се флорални рисунки. Вляво е северозападната църква, посветена на св. Григорий Арменски "Просветителя". В деня на неговия празник, 30 септември, има две големи събития, предшестващи щурмуването на Казан: поражението на вражеските войски на полето Арск и зрелищната експлозия на Арската кула, един от главните бастиони на града.

Една от четирите "малки" кули, вътрешността на църквата "Св. Григорий" има варосани тухлени стени, маркирани само с тухлена спирала на свода под купола. Нейният иконостас също включва фрагменти от малки църкви, които преди са били разположени около Червения площад.

Северната кула (голямата кула) е посветена на раннохристиянските мъченици Киприян и Юстина (чествани на 2 октомври) и увековечава завършването на операцията по превземането на Казан след щурма на града предишния ден. През XIX в. целият интериор е покрит с ярки стенописи, сред които е и величественото изображение на Мария и Младенеца Христос на купола. През същия този период пред малкото олтарно пространство е създаден нов иконостас.

Изходът от северната кула, който е цветен проход, води към североизточната църква (малка), посветена на трима византийски патриарси – Александър, Йоан и Павел. Тази църква символизира победата на 30 август над татарската конница под предводителството на княз Епанча. Така той премахва голямата заплаха Москва да не може да бъде удържана по време на обсадата на Казан. Големият й иконостас, създаден специално за църквата в началото на XIX век, силно пострадва през съветския период, но сега е реновиран.

Това изследване на тайните на храма Василий Блажени е направено в пет църкви от запад към североизток. В следващата статия ще разгледаме останалите пет в южната и източната страна, включително и неголямата, но водеща църква, посветена на Василий Блажени.

В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 снимки с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 г. напуска Русия и в крайна сметка се преселва във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за глобалната публика. Няколко руски уебсайта вече имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За периода си на работа в Русия, който започва през 1970 г., Брумфийлд е снимал повечето от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии противопоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви