Петима съветски разузнавачи, предали СССР

1. Игор Гузенко

Когато през есента на 1944 г. Игор Гузенко работи в съветското посолство в Отава, той, който е сътрудник на ГРУ, научава, че го отзовават в Москва и това никак не му харесва. Разузнавачът вече е свикнал с комфортния начин на живот на Запад и никак не му се иска да се завърне в разрушения от войната СССР. Само че успява единствено да издейства от ръководството отлагане на заминаването му.

На 6 септември 1945 г. Гузенко се обръща към бюрото по натурализация с молба да получи канадско гражданство. Случаят придобива силен отзвук в страната и министър-председателят Маккензи Кинг скоро научава за него, както и служителите на съветското посолство. Те освен това откриват липсата на редица кодови книги и материали за декриптиране. Същата нощ четирима съветски агенти нахлуват в апартамента на Гузенко, но Игор и семейството му прекарват нощта при съседите си. На следващия ден канадската полиция ги поставя под охрана.

В резултат на показанията на Гузенко и предадените от него документи на канадските власти на няколко десети души са повдигнати обвинения в шпионаж в полза на Съветския съюз. Сред тях дори се оказва и член на парламента на Канада.  

2. Елизабет Бентли

Тази млада комунистка, известна в Москва с псевдонима "Умница", на практика разбива голяма съветска разузнавателна мрежа в САЩ през 1945 година. През 1930-те години тя осигурява на СССР ценна информация като служител в ръководената от правителството на Мусолини италианска библиотека в Ню Йорк. След това става главен помощник и любовница на влиятелния съветски разузнавач Яков Голос.

След внезапната смърт на нейния възлюбен през 1943 г. желанието на Бентли да работи за СССР видимо отслабва. Нестабилната ѝ по природа психика, постоянните съмнения в правилността на избрания път и проблемите с алкохола свършват своята работа: след две години "Умница"-та отива във ФБР с внушителен списък на съветски агенти, които работят в Северна Америка.

3. Владимир Петров

Съпрузите Петрови - Владимир и Евдокия – заемат незначителни длъжности в съветското посолство в Канбера, а в действителност са кадрови офицери от КГБ. През 1953 г.  ръководителят на съветските спецслужби Лаврентий Берия губи политическата борба за власт, избухнала в СССР след смъртта на Сталин. Берия е арестуван и разстрелян. Владимир започва да се страхува, че задвижилият се маховик на репресиите срещу подчинените на изпадналия в немилост ръководител скоро ще стигне и до Австралия.

На 3 април 1954 г. Петров моли австралийците да му дадат политическо убежище. В същото време съпругата му се намира в друг град и не знае нищо за решението му. Москва научава за случилото се и заповядва незабавно в родината да бъде доведена поне тя. Двама съветски агенти насила натикват Евдокия в самолета, който излита за Съветския съюз. Австралийският министър-председател Робърт Мензис лично се разпорежда полицията да задържи машината при дозареждането на летището в Дарвин. До края на дните си съпрузите живеят в предградие на Мелбърн под охрана на австралийските спецслужби.   

4. Дмитрий Поляков

Генерал-майорът от ГРУ Дмитрий Поляков в продължение на 20 години вярно служи на американското разузнаване. Вероятната причина за предателството му е трагичната история на сина му: за лечението на тежко болното дете е необходима голяма сума пари и Поляков се обръща към своето ръководство с молба за помощ. По неизвестни причини той получава отказ и момчето умира.

Генералът установява контакт с ФБР по време на командировката си в САЩ през 1961 година. През следващите години той предава на американците почти хиляда и петстотин агенти на съветските спецслужби. На многократните предложение на своите нови господари да напусне Съветския съюз Поляков неизменно отговаря: "Не ме чакайте. Никога няма да дойда в САЩ. Правя това не за вас. Правя това за своята страна. Родил съм се руснак и ще умра руснак".

Генералът е разкрит през 1986-а, вече след като е излязъл в оставка поради здравословното си състояние. След две години той е разстрелян заради измяна към родината.

5. Владимир Резун (Виктор Суворов)

През юни 1978 г. сътрудникът на резидентурата на ГРУ в Швейцария Владимир Резун заедно със съпругата си и двете им деца е изпратен с помощта на британските спецслужби от Женева във Великобритания. В родината си дезертьорът задочно е осъден на смърт.

Резун решава да се посвети на историята на Втората световна война. В цяла поредица от книги, които той написва под псевдонима Виктор Суворов, бившият разузнавач излага и отстоява хипотезата за това, че Съветският съюз се е готвел да нанесе превантивен удар по нацистка Германия, а Червената армия изобщо не се е подготвяла за отбраната, а за "освободителен поход" в Европа. В научните среди работите на Суворов нееднократно са подлагани на критика заради многобройни грешки и неточности, а теорията му е определяна като несъстоятелна. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви