Маршал Родион Малиновски е един от главните архитекти на съветския триумф във Втората световна война. Под негово пряко командване Червената армия не позволяла на германците да деблокират окръжената в Сталинград групировка на фелдмаршал Паулус, освобождава от противника Донбас и Южна Украйна, Румъния, Унгария и Австрия, а освен това разгромява японските войски в Манджурия.
"Моментът, когато командващият взема решение, е труден момент, – казва Малиновски. – Трябва да се решиш да извършиш велико дело, трябва да се отдадеш без остатък само на едно, често рисковано, необходимо решение… Преплитат се съмнения, трудности и търсения. А трябва задължително да вземеш решение. Това изисква голям кураж и сила на волята".
Свободни източници
Куражът на Родион Яковлевич винаги е бил повече от достатъчен. Интересно е да отбележим, че той го проявява не само в боевете за родината, но и за далечна Франция. А какво свързва съветския военачалник с тази европейска страна?
В защита на Третата република
Малиновски се оказва във Франция през пролетта на 1916 година, когато пристига в страната в състава на Руския експедиционен корпус, изпратен от император Николай II в помощ на съюзника. На Западния фронт ефрейторът от 256-и Елисаветградски пехотен полк е пратен, защото знае френски език още от детството си. Той го прекарва в имението на граф Гейден, където майка му работи като икономка.
Свободни източници
"В пристанището ни дадоха оръжие и ни откараха в лагера в Майи, където цял месец всички крале и президенти правеха непрекъснати прегледи и паради, а през юни 1-а бригада беше изпратена на фронта при Мурмелон, недалеч от град Реймс, след това бяхме прехвърлени в Силери, а после във Форт Бримон, където ни застигна Февруарската революция", спомня си Родион Яковлевич.
Крахът на великодържавието в Русия и бързият разпад на руската армия не могат да не се отразят и на експедиционните сили във Франция. През лятото на 1917 г. част от войниците, разположени в лагера Ла Куртин, отказват да се закълнат във вярност на новото Временно правителство, да се подчиняват на военното командване и настояват незабавно да бъдат пратени у дома.
Свободни източници
След провала на преговорите въстанието е потушено жестоко от френската жандармерия и руските части, които изразяват лоялността си към новото правителство. Родион Малиновски научава за тези събития в болницата, където се оказва с рана на ръката, получена по време на боевете в района на форт Бримон.
"Руският почетен легион"
Въстанието в лагера Ла Куртин и последвалото идване на власт на болшевиките в Русия фактически слагат края на руските експедиционни сили. Френското правителство дава на военните избор: да отидат като работна сила в Северна Африка, да служат в тила на воюващите войски или да се присъединят към армията на Третата република. Малиновски избира последния вариант.
Родион Яковлевич се присъединява към "Руския почетен легион", сформиран в края на 1917 г. от полковник Георгий Готуа. Това формирование е част от 1-а Мароканска дивизия, която пък е в състава на така наречената френска "Африканска армия", разположена в Алжир, Мароко и Тунис.
Свободни източници
Военнослужещият в "Легиона" Вячеслав Василиев описва боевете в района на Соасон през май 1918 г. със следните думи: "Мароканската дивизия поема върху себе си целия удар на тежкия германски ботуш и, задъхвайки се, отчаяно и с последни сили, едва удържа потока на противника… В тази критична минута, когато всичко изглеждаше изгубено, командирът на 8-и Зуавски полк хвърли последния си резерв – Руския почетен легион – в контраатака!.. Хвърляни от едно място на друго, в самия разгар на битката, те бяха назначавани или към зуавите, или към мароканците, там, където вече не беше възможно да се удържа позицията. Появата им вдъхна нова енергия и укрепи духа на уморените и изтощени бойци. "Руснаците са с нас" предаваше се по веригата и погледите с надежда се устремяваха към тези богатири, облечени в защитни куртки. С един замах те мятаха на гърба си тежките картечници Hotchkiss (те между другото тежаха 23,6 кг)".
През есента Малиновски се проявява превъзходно при пробива на укрепената "линия на Хинденбург", за което е награден с френския Военен кръст със сребърна звезда. "Отличен картечар. Особено се отличи при атаката на 14 септември, обстрелвайки с картечница група вражески войници, оказали упорита съпротива, без да обръща внимание колко опасен е унищожителният артилерийски огън на неприятеля". Това се посочва за него в заповедта на началника на Мароканската дивизия. Родион Яковлевич успява да стигне до званието сержант във френската армия.
Завръщането
Министерство на отбраната на Руската федерация
След края на Първата световна война Малиновски решава да се върне в Русия, обхваната от Гражданската война. Пътува до дома през Далечния изток и Сибир. В околностите на Омск бъдещият маршал е задържан от отряд на червените. След като виждат у него френски документи и награди, те решават, че пред тях стои бял офицер и възнамеряват да го застрелят.
"От отчаяние и раздразнение той ги наругал, използвайки цялото богатство на руския език. И едва тогава войниците разбрали, че той е свой и го отвели в щаба. За късмет на татко, местният лекар знаел френски. Така баща ми бил спасен…", спомня си Наталия Малиновска.
По-нататък Радион Малиновски го чака успешна военна кариера в Червената армия, блестящи победи на бойните полета на Втората световна война и истински всесъюзна слава. Маршалът обаче никога не забравя своята "френска" младост. "Той запази любовта към френския език за цял живот, –отбелязва Наталия Родионовна. – Помня, че на масата на татко винаги имаше томчета на Ларошфуко, Паскал и Флобер. Четенето на френски беше всекидневен отдих за него…"
Министерство на отбраната на Руската федерация
През 1960 г. като министър на отбраната на СССР Малиновски посещава Франция с Никита Хрушчов. По инициатива на съветския лидер те пътуват до местата, свързани със славното военно минало на маршала.
Сред руската емиграция във Франция се разказва легенда за това как Родион Яковлевич се е държал на панихида за загиналите руски войници на гробището в градчето Мурмелон льо Гран близо до Реймс. Когато по време на церемонията започнали да издигат знамето на царска Русия, маршалът на Съветския съюз Малиновски забелязва това и без изобщо да се смути веднага му отдава чест.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви