Историята на Олимпийското движение в Руската империя е доста кратка и логично завършва с разпадането на самата империя. Страната се състезава само в три Олимпиади. След като пропуска първите Игри в съвременната история в Атина, през 1900 г. Русия участва за първи път във вторите Игри в Париж.
След това руските спортисти се включват в Игрите в Лондон през 1908 г., където състезателят по фигурно пързаляне Николай Панин носи на Русия първия ѝ и единствен олимпийски медал.
Свободни източници
После Русия участва в Игрите в Стокхолм през 1912 г., които се оказват и последните за империята. Ето и няколко снимки на отбора на Русия на Олимпиадата, провела се преди 110 години.
Свободни източници
На 6 юли 1912 г. церемонията по откриването се провежда на Стокхолмския олимпийски стадион, изграден специално за игрите. Шведското кралско семейство присъства на събитието и гледа как всички национални отбори преминават през стадиона. На снимката са показани руските спортисти на церемонията по откриването.
Свободни източници
В руския отбор участват 181 мъже, много от които са от Санкт Петербург, както и от Естония и балтийската област Ливония, която по онова време е част от Руската империя. В същото време Финландия, която тогава също е част от Русия, участва в Игрите отделно.
Начело на екипа е великият княз Дмитрий Павлович от Русия, братовчед на Николай II. Самият княз участва в състезания по конно надбягване на Игрите – както индивидуално, така и в отбор.
Библиотека на Конгреса
Отборът на Русия не се представя много добре на Игрите – той печели само пет сребърни и бронзови медала, но нито един златен. Между другото, шампионът по фигурно пързаляне на Лондонските игри Николай Панин участва в надпреварата по стрелба и се класира чак на 8-о място.
Естонският гребец Март Куусик печели бронз в индивидуалните състезания, а латвийският спортен стрелец Харалдс Блаус грабва бронза в ловната стрелба, дисциплина "трап" (той участва в Игрите и като състезател по лека атлетика). Бронзов медал печелят и седем руски ветроходци (Еспер Белоселски, Ернест Браше, Карл Линдхолм, Николай Пушницки, Александър Родионов, Йосиф Шомакер и Филип Щраух). Те се класират трети с 10-метрова яхта след Швеция и Финландия.
Отбор от четирима руски спортисти (Амос Каш, Николай Мелницки, Григорий Пантелеймонов и Павел Войлошников) грабват сребърен медал в надпреварата по стрелба с пистолет на 30 метра.
Руският отбор по футбол (на снимката по-долу) завършва шести, след като губи с 2:1 от Финландия на четвъртфиналите. След това, в т.нар. "утешителен турнир", руският футболен отбор търпи най-голямата загуба в историята с 0:16 от Германия.
Свободни източници
Има един епизод от представянето на отбора на Русия на Олимпиадата през 1912 г., който наистина си заслужава! Естонският борец Мартин Клайн печели сребро, след като издържа в най-дългия мач по борба в историята. Той се бие срещу световния шампион, финландеца Алред Асикайнен, в продължение на цели 11 часа и 40 минути!
Свободни източници
След изтощителното преживяване на следващия ден той не може да се състезава добре и губи шанса си за златен медал. За разлика от останалите спортисти от Руската империя, той не се сбогува с Олимпийските игри: през 1919 г. става треньор по борба и подготвя естонските борци за Олимпиадата през 1920 година.
Лошите резултати на руските спортисти не радват княз Дмитрий и той планира годишни национални състезания за подготовка за бъдещи Олимпиади… В рамките на следващите две години са организирани две вътрешни руски Олимпиади – през 1913 г. в Киев и през 1914 г. в Рига, които по онова време са част от Руската империя.
Библиотека на Конгреса
След това настъпва Първата световна война, която слага край на всички спортни събития. Следващата Олимпиада се провежда в Антверпен през 1920 г., но Русия, обхваната от Революцията и Гражданската война, не е поканена, тъй като светът не признава болшевишката власт. Съветският съюз е създаден през 1922 г. и на свой ред решава да не участва в "капиталистическите" спортни състезания, като си организира своя "Спартакиада" за международни работници и комунисти. За първи път Съветският съюз се включва в Олимпийските игри след Втората световна война – през 1952 г., когато съветските спортисти заминават за игрите в Хелзинки.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви