Кандидатите трябва да преминат строги изпити и усилено обучение. Двайсетте кандидат-космонавти извършват истински подвизи във физическите тренировки. Предизвикателството е да се изпробват границите на съветските пилоти, включително психическата им подготовка и сърдечно-съдовото им състояние.
Sputnik
Потенциалните кандидати са подбрани измежду пилотите на изтребители, които обикновено изпитват центробежна сила, подобна на очакваната при полет в космоса. Основният критерий при избора е физическото състояние на космонавтите.
Бащата на Съветската космическа програма конструкторът Сергей Корольов смята, че идеалният кандидат е на около 30 години, висок 1,75 см и с тегло 70 кг.
След продължителни изпити списъкът от 20 кандидати в крайна сметка е съкратен до петима.
Герман Титов
Александър Сергеев / Sputnik
Титов е най-големият съперник на Гагарин. "Той беше също толкова добре обучен като мен и вероятно още по-способен. Може би не го пратиха на първия полет, защото го пазеха за втория, по-труден полет", си спомня по-късно Гагарин в книгата си "Пътят към Космоса".
Малко след първия полет на Гагарин Титов е изстрелян в космоса от космодрума в Байконур в Казахската ССР. 25-годишният мъж влиза в историята като втория човек в орбита и първия, успял да прекара повече от 24 часа в космоса.
Снегирьов / Sputnik
Полетът на Гагарин трае "само" 108 минути, като ръководителите на Съветската космическа програма очакват следващия полет да продължи по-дълго. Въпреки че лекарите се боят от най-лошото, Сергей Корольов настоява, че само 24-часовият полет може да даде на учените нови данни за космическата среда и хората. Титов изпълнява тази мисия през август 1961 г., като прави 17 орбити с капсулата "Восток" и прекарва общо 25 часа в космоса.
Sputnik
Валентин Бондаренко
Бондаренко е избран да стане космонавт през 1960 г. заради добрата си физическа форма и добър характер. Той работи здраво, за да докаже достойнствата си. За жалост, най-младият член на космическия корпус се оказва и с най-лош късмет. На 23 март 1961 г., броени дни преди планирания полет на Гагарин, се случва непоправима трагедия.
Алтайски държавен мемориален комплекс "Герман Титов"
Рутинните тренировки на космонавтите включват престой в специална изолирана камера, т.нар. "камера на тишината". Тя прилича на монашеска килия, има тоалетна, тясно легло, маса и стол, подобни на тези в капсулата "Восток". Малката килия, където космонавтите трябва да прекарат 10 дни, е с налягане, което имитира средата в космоса. Концентрацията на кислород е изключително висока.
Бондаренко минава всички тестове и е на път да напусне камерата, когато се разиграва трагедията. Бондаренко получава последно разрешение да свали биомедицинските сензори, но прави фатална грешка. Космонавтът избърсва лепилото с памук, напоен с алкохол. Моментално го хвърля и памукът пада директно върху нажежения котлон. Избухва пожар заради изключително високата концентрация на кислород. "Ужасно съжалявам", прошепва тежко обгореният Бондаренко, докато го карат към болницата "Боткин" в Москва.
Лекарите не успяват да спасят живота му. 24-годишният мъж умира от шок 8 часа по-късно. Инцидентът дълго време е пазен в тайна. Името на покойния космонавт не се споменава в официалните хроники, а лицето му е премахнато от груповите снимки с останалите членове на първия екипаж.
Марс Рафиков
Свободни източници
В началото на 1950-те Рафиков, роден в татарско семейство в Киргизстан, завършва местната авиошкола със специалност пилот и служи във ВВС.
На 26-годишна възраст на мъжа на име Марс изведнъж му провървява и е избран за първия екип от космонавти заедно с Юрий Гагарин. Рафиков, който се обучава за излитане с "Восток 1", преминава интензивен курс на обучение и на пръв поглед се справя отлично. Колегите му са 100% сигурни, че Марс ще е сред първите, които ще излетят в космоса.
Нещата, обаче, се променят. Според Рафиков причината се крие в личните му отношения. Той се разделя с жена си и планира да се разведе, когато шефовете му започват да се тревожат за семейния ми живот. Рафиков получава заповед да спаси брака си в името на имиджа си, но Марс не се вслушва.
През 1962 г. кандидат-космонавтът е отстранен от екипажа. Официалната причина е отсъствието на Рафиков без разрешение. Марс смята, че е освободен заради отказа си да изпълни желанията на властите.
След като е освободен, Рафиков се връща към пилотската професия. През 1980 г. е на мисия в Афганистан и получава орден "Червена планина", най-високото отличие в СССР.
Григорий Нелюбов
Алтайски държавен мемориален комплекс "Герман Титов"
От 20-имата мъже, които са част от първия екипаж, осем отпадат. Някои имат здравословни проблеми; други са с избухлив характер и са нетърпеливи.
Григорий Нелюбов е един от първите членове на историческия екипаж. Той е втора резерва на Гагарин и е спряган за третия космонавт, който да полети в космоса. Полетът му е насрочен за есента на 1961 година. В последния момент, обаче, е взето решение в космоса да бъдат пратени няколко космонавти вместо един. Именно това може би му струва ход, който в крайна сметка слага край на кариерата му.
През 1963 г. Нелюбов и двама негови колеги са арестувани в московско кафене. Григорий е пиян и се държи доста грубо с органите на реда. Полицията докладва за инцидента директно на съветския авиатор Николай Каманин, който е избрал и обучил първото поколение космонавти, включително Юрий Гагарин и Алексей Леонов. Нелюбов е помолен да се извини, но отказва и моментално е изключен от екипажа.
Той прави няколко опита да се върне, тъй като Корольов все още има вяра в него. Обаче след смъртта на ментора му през 1966 г. вратата зад Нелюбов е затръшната завинаги. Малко след това Нелюбов е фатално блъснат от влак.
Борис Волинов
Sputnik
Някои хора знаят колко е добре да можеш да чакаш. Обикновено те или са астронавти, или космонавти. Борис Волинов е перфектният пример, че доброто спохожда търпеливите. Той е и последният оцелял член на първоначалната група космонавти.
Волинов мечтае да стане пилот още от дете. Той е избран за първия екипаж от космонавти в същия ден като Юрий Гагарин. Преминава обучение заедно с космонавтите от "Восток 3" и "Восток 4" и е резерва на Валерий Биковски, който излита на борда на "Восток 5".
Sputnik
Изглежда, на Волинов най-накрая му провървява през 1965 г., когато е назначен за командир на "Восход 3". Обаче мисията е отменена година по-късно заради 22-дневния изпитателен непилотиран полет на "Космос 110" с две кучета на борда – Ветерок и Угольок.
Късметът най-накрая му се усмихва през 969 г., когато Волинов прекарва 3 дни на борда на "Союз 5" и става първият еврейски космонавт. След 7 години чакане следващият му полет е изпълнен през 1976 година. Мисията "Союз 21" продължава 49 дни, 6 часа и 23 минути.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви