8 АМЕРИКАНЦИ, получили наградата за МИР в СССР

Международната награда "За укрепване на мира между народите" е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 г. и до 1955 г. се нарича Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин. 

Всяка година наградата се е присъждала на 5-10 граждани на която и да било страна по света, независимо от техните политически, религиозни и расови различия, "за изключителни заслуги в борбата срещу подпалвачите на война и за укрепването на мира". Лауреатът получава медал, диплом и парична премия (около $25 000 по курса от онези години). Специален комитет решава на кого да бъде присъдена наградата. 

1. Артър Моултън – 1950 г.

Моултън (1873-1962) е протестантски епископ и обществен деец. Още като обикновен свещеник той участва в Първата световна война, служи като капелан в полева артилерия и във военна болница във Франция. След войната става епископ в американския щат Юта, но през 1946 г. се пенсионира и работи активно за каузата на мира в целия свят. Той се отказва от паричната награда за сталинската премия за мир, като заявява, че "единствената награда, която бих искал да получа за работата си за мира, е само мирът".

Пак през 1950 г. СССР отличава със същата премия още един високопоставен свещеник – декана на Кентърбъри в Англия Джонсън Хюлет, който е считан за голям приятел на страната на съветите и привърженик на комунистическите идеи. 

2. Пол Робсън – 1952 г.

Афроамериканският певец и актьор Пол Робсън (1898-1876) е изявен борец срещу расовата сегрегация в САЩ и силно симпатизира на Съветския съюз. Той заявява, че СССР няма расови предразсъдъци, защото това е многонационална страна. Тази негова позиция му "издейства" повишеното внимание на ФБР, а по-късно забраняват концертите му в САЩ.

През 1934 г. Пол пристига в Москва по покана на съветския режисьор Сергей Айзенщайн, за да се снима в негов проект за расизма в САЩ, който обаче така и не е осъществен. "Тук за първи път в живота си аз не съм негър, а човек. Не можете да си представите какво означава това за мен като негър", цитира думите на Робсън в Москва неговият биограф Скот Нолън. През 1949 г. той още веднъж пристига в СССР на гастрол и дори изпява песен на руски език. Тук, за първи път в живота ми, аз крача с цялото човешко достойнство. Не можете да си представите какво означава това за мен като негър.

В началото на 1950-те Робсън е включен в "черния списък на Холивуд" за антиамериканските си убеждения и му е забранено да излиза в чужбина. Затова пък през 1952 г. СССР му присъжда сталинската награда за мир.

По повод смъртта на Сталин Робсън пише трогателна статия, в която хвали неговата политика за "дружба между народите". Той пристига в СССР по-късно – през 1958-а изнася концерти, има телевизионни изяви и срещи със съветските зрители.

3. Хауърд Фаст – 1953 г.

Бащата на американския писател Хауърд Фаст (1914-2003) има руски корени. Самият той критикува расовата ненавист и членува в компартията на САЩ. Заради своята "антиамериканска дейност" той прекарва известно време в затвора, където започва да пише своя знаменит роман "Спартак" за античното въстание на робите. По-късно той ще бъде екранизиран от Стенли Кубрик и ще стане един от най-популярните чуждестранни филми за всички времена в СССР. 

През 1953 г. на Фаст е връчена наградата за мир и негови статии започват активно да се печатат в съветски вестници и да се издават неговите романи на много езици на народите в СССР. По-късно обаче той променя отношението си към съветската политика и изпада в забвение в СССР.

4. Уилям Дюбоа – 1959 г.

Общественият деец и писател Уилям Дюбоа (1868-1963) през 1895-а става първият афроамериканец, получил докторска степен от Харвардския университет. В началото на XX в. той сформира Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора и подкрепя създадения от Робсън Американски кръстоносен поход срещу линча.

Дюбоа посещава СССР много пъти и изповядва леви възгледи, а за това дори е заподозрян, че работи за съветското разузнаване. На съдебното дело обаче не е даден ход и влиятелни хора се застъпват за Дюбоа, включително Алберт Айнщайн, който подкрепя неговата Асоциация. През 1959 г. СССР присъжда на Дюбоа наградата за мир, а през 1961 г. писателят се присъединява към Комунистическата партия на САЩ. По-късно емигрира в Гана и се отказва от американското си гражданство, разочарован от страната.

5. Сайръс Итън – 1960 г.

Сайръс Итън (1883-1979) е американски предприемач от канадски произход, направил голямо състояние в газовата и металургичната промишленост. През 1950-те години той търси възможности за бизнес в СССР – многократно лети до страната, среща се с Никита Хрушчов. За да закупи хромова руда от Казахската ССР, на Итън му се налага да регистрира нова компания в Канада, тъй като в разгара на Студената война американска компания няма да получи разрешение да търгува със СССР.

Итън се опитва да установи връзки между Америка и СССР и се обявява за взаимно разоръжаване. Той спонсорира Пъгуошката конференцията на учените, на която са поканени и трима съветски професори. В резултат на това през 1960 г. Сайръс е удостоен с наградата за мир. След това той се опитва да инвестира в съветски проекти – да построи газопровод през Сибир и няколко небостъргача в Москва. Амбициозните му планове обаче така и не се осъществяват.

6. Рокуел Кент – 1967 г.

Художникът Рокуел Кент (1882-1971) е привърженик на социалистическите възгледи и затова е недолюбван в САЩ. В СССР обаче, именно поради същата причина, той става много популярен и му е поверена почетната мисия да оглави Националния съвет за американско-съветска дружба (той заема тази длъжност от 1957 до 1971 г.).

Освен това реализмът в живописта, към който се придържа Кент, вече не е интересен за американците, но пък в голяма степен отговаря на естетиката на съветското официално изкуство. През 1960-те години Кент дарява много от картините си на съветския народ, за което е удостоен със званието почетен член на Съветската академия на изкуствата. През 1967 г. е удостоен с наградата за мир, а част от наградата Кент заделя за благотворителност.

7. Лайнъс Полинг – 1970 г.

Преди да стане лауреат на съветската награда за мир, американският химик Лайнъс Полинг (1901-1994) е удостоен с две Нобелови награди – награда по химия, която получава през 1954-а, и награда за мир през 1962 година. Полинг е известен в целия свят като учен, чиито научни интереси са многообхватни – от квантовата механика до молекулярната биология (той се смята за един от основателите на тази дисциплина). Освен това активно популяризира науката и допринася за нейното развитие, както и за развитието на научните международни отношения.

Полинг се изявява активно и в обществения живот. Той се противопоставя на разпространението на ядрени оръжия, като доказва тяхното отрицателно въздействие върху атмосферата и опасността за бъдещите поколения. Именно тази борба за мир е високо оценена по време на управлението на Леонид Брежнев, въпреки че през 50-те години на миналия век неговите "буржоазни" и "псевдонаучни" идеи в химията са критикувани в СССР.

8. Анджела Дейвис – 1979 г.

Чернокожата комунистка Анджела Дейвис (родена през 1944) е изключително популярна в СССР. Афроамериканка, правозащитничка, а освен това и с леви възгледи, тя става кумир за много съветски граждани. Когато през 1970 г. е арестувана и хвърлена в затвора по обвинение в заговор и съучастничество при вземане на заложници и убийство, в Съветския съюз широко се разпространява лозунгът "Свобода за Анджела Дейвис!", а съветски деца пишат писма на Дейвис в затвора. 

След освобождаването си Дейвис многократно посещава СССР, среща се с фенове, участва във форуми на съветското женско движение и се изявява на младежки фестивал. Преди да бъде удостоена с наградата за мир през 1979-а, тя е отличена през 1972 г. с медал в чест на рождения ден на Владимир Ленин и е удостоена със званието почетен доктор на Московския университет.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви