На кого е посветена единствената арт инсталация на Луната?

История
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
В началото на 70-те години на Луната е донесена скулптура и с нея е увековечена паметта на 14 души.

Денят е 1 август 1971-а, а мястото - югоизточният край на Морето на дъждовете. Командирът на "Аполо-15" Дейвид Скот поставя алуминиева скулптура върху прашната повърхност на малък кратер до паркирания луноход. В този момент Луната става най-голямото изложбено пространство във Вселената.

Скулптурата на човек, лежащ по гръб, наречена "Падналият астронавт" и досега е единствената арт инсталация на Луната. Висока само 9 сантиметра, фигурката няма полови или расови характеристики. Направена е от белгийския художник Пол ван Хейдонк, а Дейвид Скот я донася в джоба на скафандра си и я полога върху студената лунна почва. Наблизо той поставя табела с 8 американски и 6 съветски имена на хора, които са дали огромен принос в изследването на космоса, но вече не са между живите.

Теодор Фрийман, Чарлз Басет, Елиът Сий, Гас Грисъм, Роджър Чафи, Едуард Уайт, Едуард Гивънс, Клифтън Уилямс са американските астронавти. Кой са съветските?

Владимир Комаров 

Смъртта му е първата смърт в космоса. Владимир Комаров е капитан на космическия кораб "Союз-1", който излиза в орбита през април 1967 година с уникална мисия: за първи път да извърши скачването на два кораба в космоса (веднага след него излита екипажът на "Союз-2"). Само че не всичко тръгва план още от самото начало.

Първо един от слънчевите панели не се отваря. След това не се издава командата за ориентиране на космическия кораб към Слънцето, отказва комуникацията на къси вълни... Става очевидно, че мисията е провалена и корабът трябва да се върне.

На последния етап от спускането става фатална повреда: въжетата на парашута се усукват и спускаемият апарат на "Союз-1" се удря в земята със скорост от около 60 метра в секунда и се взривява. По-късно конструкторите признават, че "Союз" не е бил достатъчно разработен и не е бивало да се изпраща с него космонавт. Факт е, че нито едно от трите безпилотни тестови изстрелвания не преминава без проблеми.

Юрий Гагарин

Юрий Гагарин е първият човек в историята, полетял в космоса. Неговият легендарен полет на 12 април 1961 г. макар да е уморителен и труден (нещо, което държавната пропаганда скрива), става категорична победа на цялото човечество.

След това Гагарин не лети в космоса. Той става заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти и командири на отряда от съветски космонавти. През 1966 г. го определят за дубльор на Комаров. Знае се, че в действителност бащата на съветската космическа програма Сергей Корольов е обещал креслото на главния пилот на "Союз-1” именно на Гагарин, но смъртта на  Корольов променя тези планове. Със "Союз" излита Комаров и трагично загива.

Гагарин умира след две години, през 1968-а, по време на тренировъчен полет със самолет МиГ-15УТИ. И досега няма консенсус за причината за гибелта на Гагарин. Според една от версиите, изказана от космонавта Алексей Леонов трагедията е станала, след като самолетът попада в следата на прелетелия в близост реактивен изтребител. Според друга самолетът се сблъскал с метеорологичен балон. След като не се справят с управлението, Гагарин и летецът-инструктор Владимир Серьогин загиват.

Павел Беляев

Благодарение на Беляев става възможно излизането на човек в открития космос. През март 1965 г. той излита заедно с втория пилот Алексей Леонов. Беляев е командир на кораба, а мисията на Леонов е да излезе в открития космос.

В космоса се случват няколко извънредни ситуации. Първо, скафандърът на Леонов се раздува и затова той не може известно време да се върне в космическия кораб. След това, вече на последния етап от полета, системата за ориентация на кораба излиза от строя. Това прави невъзможно автоматичното кацане. Беляев трябва ръчно да ориентира кораба, което никой никога до този момент не е правил в пилотираната космонавтика. Екипажът се приземява, няма пострадали тогава и всичко това става благодарение на умението на капитана.

Беляев не умира в космоса, нито по време на тренировки. Това се случва през 1970 г. след операция. Причина е интоксикация на организма вследствие на гноен перитонит.

Георгий Доброволски, Виктор Пацаев, Владислав Волков 

Четири години след смъртта на Владимир Комаров екипаж от трима космонавти - Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков се отправя в космоса. През юни 1971 г. те успешно завършват първото в света скачване на космически кораб с орбиталната станция "Салют-1" и получават командата да се върнат у дома.

За разлика от полета на Комаров мисията им преминава безпроблемно. Всичко върви гладко до момента, когато на етапа на спускане, на 150 километра от Земята, радиовръзката с астронавтите внезапно прекъсва. Независимо от това спускаемият апарат с екипажа продължава планираното си спускане. Той навлиза в плътните слоеве на атмосферата и каца в зададения район. Въпреки това, когато членовете на спасителния екип пристигнат на мястото, откриват астронавтите мъртви  вътре в капсулата.

Разследването показва, че на височина от 150 километра се отваря вентилационният клапан, който отговаря за изравняване на налягането вътре в капсулата с екипажа и обикновено се отваря на височина 4, а не 150 километра. Екипажът се опитва да отстрани "изтичането", но след 40 минути налягането спадна и астронавтите губят съзнание. Тяхната смърт е една от най-трагичните в съветската космонавтика - и последната. След 1971 г. нито един съветски и руски космонавт не загива при полет.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: