Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Войната е продължение на политиката, само че с други средства" – този широко известен крилат израз принадлежи на перото на видения военен теоретик и историк Карл фон Клаузевиц. Целия си живот знаменитият германец посвещава на изследването на самата природа и същността на войната, както и на изучаването на развитието на воинското изкуство в различни исторически епохи.
Главният труд на фон Клаузевиц категорично е трактатът "За войната", който се нарежда редом до легендарното "Изкуство на войната" от Сун Дзъ. Военният теоретик има и отделна книга, посветена на военната кампания на Наполеон в Русия през 1812-а, в която взема пряко участие.
Фон Клаузевиц започва да се бие срещу французите почти от детството. През 1793-а, когато е на 12 години, като знаменосец на полка на принц Фердинанд Брунсуикски той участва в превземането на град Майнц.
Следващите години се превръщат в изпитание за родната Прусия на Клаузевиц. Кралството е изправено пред военния гений на Бонапарт и търпи редица тежки поражения като губи огромна част от своите територии. И на всичко отгоре прусаците са принудени през 1812 г. да сключат съюз с французите.
Карл, който по това време е майор, не може да понесе това унижение. Заедно с някои патриотично настроени офицери той емигрира и скоро се озовава в Руската империя буквално в навечерието на нахлуването на "Великата армия" на Наполеон.
След началото на военните действия фон Клаузевиц мечтае да влезе в Руско-германския легион, сформиран от германци, избягали от окупираната от французите родина, която те искат да освободят с помощта на армията на император Александър I.
Видният пруски военачалник полковник Август Найдхарт фон Гнайзенау обаче препоръчва фон Клаузевиц на царя като голям военен теоретик. И така самодържецът назначава Клаузевиц на длъжността адютант при генерал Карл фон Пфул.
Заедно с руската армия фон Клаузевиц преминава през целия дълъг и тежък път на отстъплението от западната граница до самата Москва. След Пфул той е командирован към граф Пьотр Пален, а след това служи в щабовете на генералите Фьодор Уваров и Пьотр Витгенщайн.
Клаузевиц носи рапорти на императора, прави инспекция на отбранителни укрепления, присъства и на бойните полета. Само че не може да участва в самите военни действия, защото не владее руски език.
"Пристигат донесения на руски език, по повод на тези доклади се води кръстосан разговор, заповедите се дават на руски и по този начин ръководството на цялата битка се извършва пред очите на чужд офицер и той не може да разбере нито една дума от всичко казано", пише фон Клаузевиц в своя труд "1812. Поход до Русия". "Още не си се огледал и губиш разбирането си за общата връзка на събитията и ако чужденецът не е големец, няма никаква възможност да се прояви".
Далеч не всички военни решения на командването му изглеждат правилни, но тъй като не може да участва в дискусиите на офицерите, той понякога само безсилно наблюдава как пагубно се развива ходът на сражението. "Тук се чувстваш като глухоням, който вижда как другите извършват най-безумни действия, но не можеш да предотвратиш това", оплаква се Карл в писмо до фон Гнайзенау.
В редиците на руската армия фон Клаузевиц преминава през цялата война от 1812 г. до изгонването на окаяните останки от "Великата армия" извън империята, след което участва в битките в Европа. След като става полковник от руската армия, той получава от ръцете на Александър I почетна сабя и орден "Свети Георги" 4-а степен. През 1814 г. офицерът се завръща да служи в Прусия, която по това време отново се противопоставя на Франция.
Фон Клаузевиц неведнъж е изразявал съжаление, че е командирован в щаба и не може да се бие в разгара на битката като младши офицер. От друга страна, благодарение на това Карл успява внимателно да проучи и анализира хода на битките и самата военна кампания. След като получава неограничен материал за създаването на основния си трактат "За войната", той успява да стане голям военен теоретик.
Именно в Русия се зараждат или изкристализират идеите му за предимствата на отбранителната форма на война пред настъпателната, за несъвършенството дори на най-идеалните стратегически планове, за ролята на случайността във войната, за важността на фактори като твърдост, смелост и духа на армията, пълководеца и народа.
Карл фон Клаузевиц прекарва твърде кратко време в Руската империя, но успява да ѝ направи доста точна характеристика, която в крайна сметка се оказва пророческа: "Русия не е страна, която наистина може да бъде завладяна, т.е. да бъде превзета; поне това не може да стане нито от силите на съвременните европейски държави, нито от 500 000 души, които Бонапарт доведе за тази цел. Такава държава може да бъде победена само от собствената си слабост и вътрешни борби. Да се стигне обаче до тези слаби места на политическото съществуване е възможно само чрез трус, който да проникне в самото сърце на страната".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си