9 БРИТАНЦИ, получили наградата за МИР на СССР

Международната награда "За укрепване на мира между народите" е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 г. и до 1955 г. се нарича Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин. 

Всяка година наградата се присъжда на 5-10 граждани на която и да било страна по света, независимо от техните политически, религиозни и расови различия, "за изключителни заслуги в борбата срещу подпалвачите на война и за укрепването на мира". Лауреатът получава медал, диплом и парична премия (около $25 000 по курса от онези години). През цялата история на съществуването си наградата, освен на граждани на други страни, е присъдена на осем американци и на тези деветима британци.

1. Хюлет Джонсън през 1951

Видният религиозен деец и настоятел на Кентърбърийския събор Хюлет Джонсън (1874—1966) открито поддържа революцията в Русия и съветската власт. Той казва, че "истинският християнин не може да бъде враг на комунизма". Заради симпатиите си към болшевиките в родината му  отношението към него е предпазливо и дори раздразнително. Наричат го "Червения декан на Кентърбъри". Съветската премия за мир, която му връчват през 1951-а, още повече разклаща авторитета му и специалните служби проявяват сериозен интерес. Под натиска на обществеността той дори е принуден да напусне високия си пост на настоятел.

Между другото през същата година наградата е връчена на друг виден свещеник – американеца Артър Моултън. 

2. Моника Фелтън през 1951

Британската писателка (1906-1970) е известна със своята антивоенна и феминистка позиция. Тя посещава различни страни като представителка на Международната демократична федерация на жените (в която участват и съветските жени) с цел да бъде укрепен мирът. Тя дори съчувства на Северна Корея и поради тази причина във Великобритания я подозират в измяна на родината. В СССР пък изразяват почит към дейността ѝ с присъждане на наградата за мир.

3. Джон Дезмънд Бернал през 1953

Професорът по физика Джон Дезмънд Бернал (1901-1971) много пъти посещава научни срещи в СССР (и дори става почетен професор на МГУ). Той се изпълва със симпатия към страната и лично към Сталин. Бернал няколко години е президент на Световния съвет на мира, независима антиимпериалистична организация, която критикува военните действия на САЩ (и която, както по-късно се изяснява, СССР тайно спонсорира). Така той помага на СССР да намали рисковете от нова глобална война и от ядрената заплаха и затова получава съветската награда за мир през 1953 година.  

4. Денис Ноуел Прит през 1954

Адвокатът Денис Прит (1887-1972) още през 1930-те години най-активно подкрепя СССР, Сталин и дори големия терор и съветско-финландската война. Дълги години той оглавява британското Общество за културни връзки с СССР. През 1950-те по време на Студената война Прит става крайно непопулярен във Великобритания заради противопоставянето му на НАТО, затова пък през 1954 г. СССР го подкрепя с почетната премия за мир. 

5. Айвър Монтегю през 1959

Английският аристократ и филмов режисьор Айвър Монтегю (1904-1984) е член на изпълнителния комитет на Британската комунистическа партия. През 20-те години на миналия век благодарение на връзки с комунистическите среди той се запознава със Сергей Айзенщайн, филмов гигант на своето време. Заедно отиват да завладеят Холивуд и заснемат съвместния си филм "Щурмът на Ла Сараз". Монтегю открито симпатизира на СССР и членува в същия Световен съвет на мира, а през 1959 г. получава съветската награда за мир.

6. Гордън Шефър през 1965

Журналистът и борец за мир Гордън Шефър (1905-1997) дълги години е председател на Британския комитет на мира и ратува за разоръжаване. Той е и член на президиума на Световния съвет на мира. През 1964 г. пристига в Москва със съпругата си (на снимката отдясно) на награждаването с ленинска награда за мир. 

7. Ерик Хенри Стонли Бъроп през 1972

Спецслужбите наричат физика, роден в Австралия и професор в Лондонския университет Ерик Бъроп, унищожителен pink, буквално "розов", тоест не съвсем червен, който симпатизира на комунистите. Бъроп работи над Манхатънския проект на САЩ по създаването на ядрена бомба и е сред първите, които изразяват тревога по въпросите на сигурността. Активно участва в международни форуми, включително и в СССР, за да привлече вниманието на обществеността по тази тема.  

През 1972 г. Бъроп е награден със съветската премия за мир, а през 1970-те години той неведнъж посещава Москва, за да се включи в работата на различни научни заседания, както и на събирания по въпросите на мира. 

8. Джеймс Олдридж през 1973

Джеймс Олдридж  (1918-2015) е журналист от австралийски произход (1918-2015). В един от най-известните си романи "Дипломат" (1949) той разказва за работата на съветските и английските дипломати по време на иранската революция от 1945 година. Олдридж симпатизира на СССР и за това е ценен отвъд Желязната завеса и награден с премията за укрепване на мира. Посещава Москва няколко пъти, присъства на международния московски кинофестивал, на конгреса на миролюбивите сили и дори присъства на конгреси на писателите на СССР. 

9. Дороти Кроуфут Ходжкин през 1987

Химичката Дороти Ходжкин (1910-1994) поддържа близки отношения и работи съвместно по научни проекти с друг носител на съветската награда за мир – Джон Бернал. 

Лауреат на Нобелова награда за химия (1964) в продължение на осем години тя оглавява Пъгуошското движение на учени за мир, в което са канени и съветски професори. Дороти получава съветската премия за мир през 1987 година, а още от 1976-а тя е чуждестранен член на Академията на науките на СССР.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви