8 жени от СССР, които са първи в работата си

1. Надежда Крупская – първата съветска първа дама

Освен че е жена на вожда на революцията Владимир Ленин, би било несправедливо тя да бъде наречена само първа дама. Дори самото обръщение "дама" би могло да обиди Крупская. Тя е на първо място комунистка и другарка в революционната борба. Но най-важната част от биографията ѝ е приносът ѝ в създаването на съветската образователна система. Крупская заема важни длъжности в Наркомитета (министерството) на просветата и разработва цялата система за работа с деца – от предучилищно образование, организиране на детски градини и обикновени площадки за възпитаване на комунистическата младеж. Именно тя е в основата на съветското пионерство, което по форма е еквивалент на скаутската, а по съдържание е комунистическа организация. Нейна е заслугата и за създаването на Комсомола – комунистическия съюз на младежта.

2. Инесса Арманд – първата съветска феминистка

Още една революционерка и поклонничка на Ленин и неговите идеи, постъпила рано в партията, а после започнала активно да пропагандира борбата за равноправие на жените. Тя е първата началничка на отдела за работа с жените в партията. Освен това е организатор на първата Международна женска комунистическа конференция. Разбира се, Арманд преди всичко е интересна с личния си живот, който, между другото, е неразривно свързан с политическия – предполага се, че е любовница на Ленин. При това в триъгълника с Крупская и тримата успяват да запазят взаимно уважение и топли отношения. Когато Арманд умира внезапно, Крупская е много притеснена, че мъжът ѝ няма да успее да се справи със загубата и тъгата.

3. Александра Колонтай – първата жена  министър и посланик

Революционерката Колонтай е първата жена министър не само в съветската, но и в световната история. В първото съветско правителство тя оглавява народния комисариат на държавните грижи или, казано по-простичко, тя отговаря за социалните проекти в новата държава. Александра получава прекрасно образование в Цюрихския университет и е високо ценена от партийните си другари: още преди революцията изпълнява лични поръчения на Ленин в Европа, води агитация и установява контакти в леви групировки. Освен активна работа в съветското правителство, дълги години Колонтай оглавява отдела за работа с жените (след Инес Арманд). От 1922 г. тя е и дипломат в Норвегия, а от 1930 до 1945 г. оглавява съветското посолство в Швеция (тя е една от първите жени-посланици в света). Има сериозен принос за задълбочаването на отношенията между двете страни и удържането на Швеция от включване в Съветско-финландската война през 1939 година.

4. Лина Щерн – първият академик

Щерн се ражда в еврейско семейство в Руската империя на територията на съвременна Литва. Тя завършва Женевския университет и става първата жена професор там. През 1925 г. Щерн се връща в съветска Русия. Научната ѝ дейност е свързана с биохимията и физиологията. През 1939 г. става първата жена член на Академията на науките на СССР и оглавява института по физиология към нея. Щерн разработва начин за борба с посттравматичния шок, включващ инжекция с калиеви соли за поддържане на кръвното налягане, мускулната активност и дишането. "Методът Щерн" се прилага масово по време на войната.

5. Вера Мухина – първият скулптор монументалист

Мухина е не само първата, но и единствената жена скулптор-монументалист в СССР. В рамките на Ленинския план за монументална пропаганда тя създава няколко паметника на революционна тематика. Безусловно, обаче, най-известната ѝ работа е 24-метровата скулптура "Работник и колхозничка", един от бъдещите символи на СССР. Устремените фигури символизират светлото бъдеще на страната. Монументът е представен през 1937 г. на Световното изложение в Париж и поразява публиката. Между другото, на Вера Мухина приписват и проектирането на легендарната съветска чаша от фасетирано стъкло.

6. Екатерина Фурцева – първата жена начело на Москва и първата жена министър на културата на СССР

За света на съветската култура от епохата на затоплянето Фурцева е просто легендарна личност. Тя започва кариерата си в голямата политика от поста първи секретар на Московския градски комитет на КПСС, т.е. на практика тя оглавява московското ядро на партрията (а фактически е главният човек в града). Под неин контрол срещу градската управа издигат паметник на Юрий Дългоруки, основателя на Москва, построяват знаменития стадион "Лужники" и магазина "Детский мир" на Лубянка, както и култови театри и книжарници. Също по нейна инициатива се провеждат няколко гръмки международни конкурса, включително Московският международен кинофестивал, където идват звезди от Холивуд и световното кино.

През 1960 г. Фурцева става министър на културата на СССР и остава на този пост до 1974 година. В политическата ѝ кариера има и негативни моменти – например преследването на Борис Пастернак през 1958 година. Но благодарение на Фурцева културният живот в СССР буквално закипява – реализирани са множество невероятни проекти: например изложбата на трофейно изкуство на Дрезденската галерия, изложбата на Марк Шагал и Фернан Леже и дори единственото в историята идване на "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи в Москва.

7. Валентина Терешкова – първата жена в космоса

Такава история за успех е възможна само в СССР. Дъщеря на тракторист и шивачка става национален герой – първата жена, която сама излита в космоса на 16 юни 1963 година. Именно нея, участничка в регионален аероклуб, избират за почетната мисия. След своя епохален полет Терешкова става легенда и символ на женското равноправие в СССР. Тя продължава кариерата си като обществен деец и до днес е депутат в Държавната дума.

8. Олга Преображенская – първата жена режисьор

Преображенская започва да се снима във филми още в зората на руското кино, преди революцията. А през 1916 г. за първи път се изявява като режисьор – и макар че филмът печели похвали, по спомените на самата Преображенская отношението към жената режисьор е скептично и дори на афишите името ѝ е изписано с мъжко окончание. В съветските времена такива полови проблеми вече няма. Преображенская, вече призната за майстор, става първата жена преподавател по кинорежисура в Първата държавна киношкола (днес ВГИК) и организира и собствено актьорско студио. Много филми Преображенская снима в съавторство с Иван Правов – в началото на 1930-те те се смятат за най-успешните режисьори на Мосфилм. Техният филм "Тихият Дон" дори участва в първия Международен кинофестивал във Венеция през 1932 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви