Какви източни черти има в бита на руските царе?

Иван Василиевич, първият руски цар, е наричан "Грозни" още през XVI век. Тази дума в руския език по онова време е близка по значение с думата "могъщ" и "велик" и за съвременниците е очевидно защо царят получава това прозвище – именно при него са покорени Казанското и Астраханското ханство, останки от разпадналата се Златна орда.

Царят иска това да се знае от целия цивилизован свят, но как да го постигне при липсата на международна преса? Нейната роля по онова време се изпълнява от депешите и записките на чуждестранните посланици. А как да ги впечатли? Разбира се, с разкошни пирове. Именно на тях особено ярко се проявяват източните ритуали и обичаи, пренесени от руснаците.

Вземане на служба на царете на покорените държави

Ето какво пише останал анонимен английски търговец, който през 1557 г. присъства на пир, организиран от  Иван Грозни: "Когато настъпи време за обяд, бяха въведени в царската обедна палата. <…> В най-горния край на една [маса] седяха Негово величество, неговият брат и казанският цар-пленник. Два аршина по-долу седеше синът на казанския цар, петгодишно дете. На трета маса седяха т.нар. черкаси, които служат на царя във войните срещу неприятелите му".

За Грозни е важно да покаже на чужденците, че на практика Казанското ханство е покорено и неговият последен хан служи на руския цар. С думите "цар-пленник" англичанинът нарича хан Адигар-Мухамед, който, след превземането на Казан през 1552 г., преминава на служба при Иван Грозни, а след това е покръстен в православието с името Симеон Касаевич. На царския пир му е оказана висока почит – като хан той се смята за равен на царя и седи на неговата маса. Чуждите посланици не за първи път виждат този обичай – например през 1586 г. при Фьодор Иванович заедно с него посланиците приемат кримски, касимовски и сибирски царевичи.

Англичанинът също споменава, че на пира на Иван Грозни присъстват черкасите – предци на адигейците и кабардинците, народ, който владее крайбрежието на Каспийско море в средата на XVI в. и признава властта на руския цар. По онова време отношенията между руските и татарските знатни родове стават много тесни – сключват се много бракове, укрепващи връзките на Русия с териториите на бившата Златна орда. Самият цар Иван Грозни също се сродява с черкасите.

Брак със знатни представители на покорените територии

Втората жена на цар Иван, с която той живее осем години, е Мария Темрюковна (преди покръстването си – Кученей), която е черскаска княгиня. Неин племенник е царевич Саин-Булат, кръстен в православието с името Симеон Бекбулатович, а брат ѝ е Салтанкул, който в Русия става Михаил Черкаски. В Московското царство Михаил е военачалник, а Симеон дори управлява страната в течение на 11 месеца през 1575 г. по волята на самия Иван Грозни.

Завързването на родствени връзки със знатни родове от покорените земи е източна традиция, която е пренесена в Рус именно от ординските ханове. Още през XIV в. управника на Златната орда Узбек дава родната си сестра Кончака, кръстена в православието с името Агафия, за жена на московския княз Юрий Данилович. За Соломония Сабурова (родът Сабурови е от татарски произход, преместил се в Рус) се жени бащата на Иван Грозни – московският княз Василий III. При това Василий III дава сестра си Евдокия за жена на татарския царевич Кудай-Кула, син на казански хан.

Втората жена на Василий III е Елена Глинская. Твърди се, че княжеският род Глински произхожда от Мансур, син на ординския темник Мамай. Именно Елена Глинская става майка на Иван Грозни.

Използване на короната на покорените държави

Шапката Мономах, която е основният венец на московските князе от края на XV в., символизира произхода на властта на московските управници от князете на Киев. Но на приеми на посланици на поставките и масите редом с троновете се редят и венци на други държави – Астраханското, Казанското, Сибирското ханство – за да се подчертае властта на руския цар над тези царства. Тези "шапки" задължително участват и в церемонните по венчаване на руските царе.

Предаване на оръжието преди влизането в царския двор

От дипломатическите традиции на Златната орда руснаците пренасят едно правило – никой не може да влиза с оръжие в царския двор. Такива правила има и в Сарай, столицата на одринските князе. И европейските дипломати, чиято чест изисква те винаги да носят със себе си оръжие, са принудени да оставят шпагите си навън при влизането в Кремъл.

Съвместяване на дипломатически прием и пир

В монголските дворци преди дипломатическите приеми се поднася чаша кумис – от нея отпива самият хан, а след това и всички останали, включително гостите. На руските приеми пиенето на вино "от ръката на царя", т.е. от чашата, дадена от негово име, се случва в края на приема. След това особено уважаваните посланици се канят на царски пир.

Използване на източни детайли във външния вид и в церемониите

От Иван Грозни руските управници започват да носят тафя – кръгла платнена шапчица, която плътно закрива тила. Цар Иван, съгласно обичаите на военачалниците по онова време, включително на тези от Златната орда, бръсне главата си – по време на дългите походи косата може да стане развъдник на заразни болести. Но да се ходи с гола глава се смята за некултурно, затова царят и болярите носят тафи, на които при необходимост се слага друг атрибут за глава, но могат да ходят и само с тях. Домашните тафи са обикновени, а парадните са украсени със златни шевици и скъпи камъни.

Черти от Ордата са запазени и в парадното облекло на руските царе. Тяхната церемониална охрана, т.нар. ринди, държат в ръцете си саадак (лъкове от Златната орда) и са облечени в парадна униформа, която се нарича "терлик" (думата е с монголски произход). Чрез включването на източни черти и предмети в своя церемониал руските царе показват на новите си поданици, на населението на бившите ханства, че новият им цар притежава привични за тях източни знаци и признаци на власт.

Използване на "тура" – специален арабски подпис, в кореспонденцията

Руските царе имат специален "подпис", който използват в кореспонденцията си с мюсюлманския свят – хановете на остатъците от Ордата и султаните от Османската империя. Той се нарича "тура" и е специален знак на управника, който се поставя на всички изходящи документи. В дипломатическата кореспонденция с Изтока руските царе искат да използват символи на властта, понятни в мюсюлманския свят.

Първата тура на руските царе е от 1620 г., а последният, който използва този знак в преписките си, е Петър I. "Петър Първи, син на Алексей, руски падишах", така в превод от староосмански се чете турата на руския император.

Именно при Петър Велики отношенията на зависимост на Руската държава от хановете са завършени. Последният, който плаща "поминка" (символичен данък), е кримският хан. Що се отнася до придворните церемонии и царските дрехи, то именно Петър решава окончателно да захвърли старите московски традиции, преоблича поданиците си в европейски облекла и въвежда нови придворни правила – например вместо хански шапки в церемониите започват да се използват корони на Руската империя.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви