Първото споменаване на кафето в руски документи е от 1665 г., когато то е предписано на цар Алексей Михайлович като лек срещу подуване на корема, главоболие и хрема. Не е известно дали това е помогнало по онова време, но едва когато Петър Велики посещава Холандия през 1697 г., успява да се наслади на ароматната напитка.
Ассамблеята при Петър I,1858, Станислав Хлебовский
Руски музей/Свободни източнициПетър опитва кафе с Николаас Витсен, градоначалника на Амстердам и управител на Източноиндийската компания. След като царят похвалил кафеената напитка, Холандия започнала да доставя на Русия кафеени зърна от плантациите си на островите Ява, Суматра и Цейлон.
Петър обаче толкова я харесва, че през 1714 г., когато се открива Кунсткамера – първият музей в страната, царят нарежда "не само да се пуска всеки безплатно тук, но ако някой дойде с компания да види рядкостите, да го почерпят с чаша кафе или чаша водка за мен".
Царят заповядва да се пие кафе по време на събранията и висшите класи били принудени да изпълняват заповедите му, въпреки че го намират за непоносимо горчиво. До края на 1724 г. в Санкт Петербург има петнадесет гостилници, в които хората могат да пият кафе. Въпреки това там ходят предимно чужденци.
Портрет на О.С. Цетлин и Д.В. Висоцки. На по чашка кафе", 1913/Леонид Пастернак
Курска държавна картинна галерия "А.А. Дайнека"/Свободни източнициМного от нововъведенията на Петър не се харесват на руското духовенство и кафето не прави изключение. Има такива поговорки: "Чаят е проклет на три събора, а кафето на седем" (събор – събрание на църковни представители), "Картофите са проклети, чаят е проклет, тютюнът и кафето са проклети", "Който пие кафе, Бог ще го убие".
Портрет на Екатерина Втора, 1770, Фьодор Рокотов
Ермитаж /Свободни източнициПървата кафетерия, в която може да се купи кафе на зърна, се появява в Санкт Петербург през 1740 г. с благословията на Анна Йоановна, племенница на Петър I. Тя е страстна почитателка на напитката и я пие всяка сутрин.
Кафенетата се поддържат от местни жители от Холандия, Германия и Англия. Те варят кафе в медни или калаени съдове, филтрират го и след това го пият, както са свикнали в родните си страни, например по немски без добавки или по виенски с бита сметана, с мед, шоколад или захар.
Друга руска императрица с германски корени, Екатерина II, казва, че пие до пет чаши силно кафе на ден – за приготвянето на една чаша са необходими 400 грама смлени кафеени зърна. И уж когато един от поданиците ѝ изпива чаша кафе, предложена му от императрицата, едва не умира от сърцебиене.
Есенно кафе (Алфонс Ернестович Вормс), 1900 - 1912
Снимка от архива на Иван Владимирович Егоров/Russia in photoС разпространението на кафето популярност придобива и гадаенето по утайка от кафе, за което се споменава за първи път в документи от средата на XVIII век. Към края на века се отпечатват книги с инструкции как да се тълкуват "символите" на кафето. На баловете и приемите на висшето общество започват да се канят "кафеджийки", които могат да предсказват бъдещето с помощта на утайката от кафе.
Съществува легенда, че през 1799 г. циганка предсказала на руския император Павел I близката смърт, за което едва не платила със живота си. Самият император е убит през 1801 година.
Въпреки това тези развлечения, както и самото кафе, остават привилегия на благородниците и царските особи. До началото на XIX век кафето не е достъпно за обикновените хора.
Отдих - кофе и водка, 1913
Frédéric de Haenen/Свободни източнициПрез 1805 г., по време на войната на Третата коалиция (наричана още Руско-австро-френска война), руските войски се оказват в Австрия, където виждат местното население да пие кафе с удоволствие. Войниците го наричат "кава" и се пристрастяват към него. Казват, че отначало го сърбали от големи чинии като супа.
С помощта на военните кафето навлиза в Русия не само от Западна Европа, но и от Изтока. Казаците по границата и по време на войната с Османската империя (1806-1812 г.) взимат като трофеи чувалите с кафе на зърна и съдовете за приготвянето му. Така кафето става популярно в района на Азовско море и Кавказ. Казаците развиват традицията да канят своите приятели и роднини на кафе по обяд. Кафето се сервира с двойна сметана или подправки.
Още едно доказателство, че през XIX век кафето постепенно навлиза в домовете на всички слоеве от населението, са самоварите за кафе, които се появяват през 1820 година. Приличат на сплескан цилиндър с плоски дръжки, успоредни на тялото. Такъв самовар има рамка с панта, в която е окачена торбичка със смлени зърна кафе. Самоварите за кафе се изработват от две части, като единият съд е за чай, а другият – за кафе.
Ленинград. 7 април 1977 г.
Максим Блохин/ТАССПоявяват се и начини за пестене на кафе: добавят в него цикория или други съставки (препечено ечемично брашно, нарязани жълъди, цвекло, крушови семки, динени кори и корени от глухарче).
Преди избухването на Първата световна война успяват да установят внос на кафе в страната, но във военно време то попада сред луксозните стоки. През 1930 г. вносното кафе отново става достъпно, но си остава скъпо и рядко. Едва по времето на Леонид Брежнев (1964-1982 г.) кафето става по-достъпно. Самият генерален секретар обича да започва сутринта си с чаша кафе с мляко.
По това време по-голямата част от кафето се внася от Бразилия и Индия. През 1972 г. СССР започва собствено производство на разтворимо кафе.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си