10:10 ч сутринта, летище "Чкаловски" край Москва. В кабината на реактивен учебен изтребител МиГ-15 УТИ има двама пилоти, единият от които е първият космонавт на планетата Юрий Гагарин. Атмосферата е малко напрегната: полетът вече се бави, всички чакат предишният самолет да приключи заданието си.
Александър Моклецов/Sputnik
В 10:19 ч те най-накрая излитат. Радиообменът със земята се води от Гагарин. Сега гласът му звучи спокойно и ясно. Три минути по-късно той докладва, че набират височина и моли за разрешение да се издигнат на 4200 м. След още две минути казва, че са се издигнали над горния слой от облаци. Но само 6 минути по-късно със същия спокоен глас Гагарин съобщава на земята, че заданието е приключило в зоната и моли за разрешение да се обърнат и да кацнат. Това учудва диспечерите – минало е само половината от времето, определено за заданието. В този момент връзката с летците прекъсва.
Часът е 10:29, когато изтребителят им се забива в земята на 65 км от летището. Тази катастрофа на 27 март 1968 г. влиза в историята на първо място заради гибелта на Гагарин. За втората жертва – пилота инструктор Владимир Серьогин, се споменава рядко. Макар че именно на неговата кандидатура за полет с Гагарин настоява лично началникът на Центъра за подготовка на космонавти.
Сталински сокол
Sputnik
Владимир Серьогин е роден в семейство на пощенски служители и, след като завършва училище на 18 години, влиза като доброволец в Червената Армия. Там забелязват способностите и влечението на юношата към авиацията и го пращат в школа за пилоти. Завършва я през 1943 г. и заминава за фронта като военен пилот.
Първата си награда – орден Червена звезда – летецът получава в началото на 1944 година. В наградните документи се споменават два подвига. Начело на Ил-2 той тръгва на задание: бомбардировачно-щурмово нападение на танк в района на село Мариевка. От земята го обстрелват немски зенитни установки, но Серьогин се прицелва точно и унищожава два танка. На следващия ден ситуацията е аналогична. Отклонявайки се от обстрела, той бомбардира три покрити железопътни вагона в района на Сталинодорф.
Sputnik
А веднъж той спасява живота на съветски пилот, който атакува немски "Фоке-Вулф". Серьогин изстрелва дълъг залп, след което "Фоке-Вулф" е обгърнат от дим и започва да се спуска рязко надолу. Самият Серьогин е ранен, но стига до летището и се приземява на едно шаси.
Общо за годините на войната Серьогин прави 140 бойни и 50 разузнавателни полета. Такива асове като него се наричат "сталински соколи". През 1945 г. става Герой на Съветския съюз.
Инструктор на Гагарин
Александър Моклецов/Sputnik
След войната Серьогин остава в авиацията и отново сяда на скамейката във военновъздушната академия, за да допълни обширната си практика с теория. След ВУЗ-а той изпитва нови модификации на изтребителите МиГ-15 и МиГ-17. "Изпълнява тестови полети със всякаква сложност, включително с изключени двигатели", се посочва в личното му дело.
В средата на 1960-те е назначен за командир на авиационен полк и му е поверена лятната тренировка на космонавтите. Работата е там, че първите космонавти на СССР са именно пилоти на изтребители (като хора, които вече са запознати с натоварването, безтегловността и са готови да се ориентират в условията на шум, вибрации и високи скорости). Владимир Серьогин има колосален опит в летенето при екстремни условия.
Sputnik
Колегите му обичат да си спомнят една история – веднъж Серьогин попада на свръхзвуков изтребител в снежна буря и успява да кацне на практика на сляпо, в условия на почти нулева видимост. А по-късно приземява самолет, чийто кормилен механизъм се разваля във въздуха: на практика той приземява изтребителя без кормило.
На 26 март 1968 г. на помощника на Главнокомандващия на ВВС на СССР, отговорен за космическите дела, Николай Каманин е докладвано, че Юрий Гагарин ще полага изпит по техника на пилотиране на МиГ-17. Но Каманин решава, че преди това първият космонавт трябва да направи самостоятелен тренировъчен полет на МиГ-15 УТИ. С Гагарин трябва да лети лично началникът на Центъра за подготовка на космонавти генерал Николай Кузнецов, но Каманин настоява тази роля да бъде поверена на Серьогин.
Секретен архив
Л. Носов/Sputnik
Причината, поради която прочутият Гагарин, който вече е летял в космоса, отново да трябва да полага изпит, е тримесечната "нальотна" пауза, свързана с подготовката на дипломната му работа в академията.
"Такива полети има в програмата за подготовка на всички космонавти. Както казваме ние, без тях е трудно да са в летателна форма. Те не само шлифоват професионалните им навици, но и проверяват уменията им да работят в условията на претоварване и шум", пише в мемоарите си Каманин.
Валентин Мастюков/ТАСС
Полетът с опитен инструктор като Серьогин не притеснява никого. И дори след съобщението, че връзката е загубена, всички очакват бързо принудително кацане или в краен случай катапултиране на пилотите.
Въпреки това не се случва нито един от тези сценарии. Самолетът се разпилява на парчета в радиус от километри, а останките на пилотите са намерени чак на следващата сутрин. След разследването са събрани 29 тома с гриф "секретно", но от тях не е публикувано абсолютно нищо, дори и най-кратък извод за обстоятелствата около смъртта на Гагарин и Серьогин.
В. Кузмин/Sputnik
Едва през 2011 г., на основание на разсекретяването на документите, като вероятна причина за катастрофата е посочена рязка маневра, предприета от един от пилотите (не е ясно кой точно). Заради това самолетът се завърта и се удря във въздушен балон. Според друга версия самолетът на Гагарин и Серьогин прелита в опасна близост до друг изтребител и попада във вихровата му следа.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви