10:10 ч сутринта, летище "Чкаловски" край Москва. В кабината на реактивен учебен изтребител МиГ-15 УТИ има двама пилоти, единият от които е първият космонавт на планетата Юрий Гагарин. Атмосферата е малко напрегната: полетът вече се бави, всички чакат предишният самолет да приключи заданието си.
В 10:19 ч те най-накрая излитат. Радиообменът със земята се води от Гагарин. Сега гласът му звучи спокойно и ясно. Три минути по-късно той докладва, че набират височина и моли за разрешение да се издигнат на 4200 м. След още две минути казва, че са се издигнали над горния слой от облаци. Но само 6 минути по-късно със същия спокоен глас Гагарин съобщава на земята, че заданието е приключило в зоната и моли за разрешение да се обърнат и да кацнат. Това учудва диспечерите – минало е само половината от времето, определено за заданието. В този момент връзката с летците прекъсва.
Часът е 10:29, когато изтребителят им се забива в земята на 65 км от летището. Тази катастрофа на 27 март 1968 г. влиза в историята на първо място заради гибелта на Гагарин. За втората жертва – пилота инструктор Владимир Серьогин, се споменава рядко. Макар че именно на неговата кандидатура за полет с Гагарин настоява лично началникът на Центъра за подготовка на космонавти.
Сталински сокол
Владимир Серьогин е роден в семейство на пощенски служители и, след като завършва училище на 18 години, влиза като доброволец в Червената Армия. Там забелязват способностите и влечението на юношата към авиацията и го пращат в школа за пилоти. Завършва я през 1943 г. и заминава за фронта като военен пилот.
Първата си награда – орден Червена звезда – летецът получава в началото на 1944 година. В наградните документи се споменават два подвига. Начело на Ил-2 той тръгва на задание: бомбардировачно-щурмово нападение на танк в района на село Мариевка. От земята го обстрелват немски зенитни установки, но Серьогин се прицелва точно и унищожава два танка. На следващия ден ситуацията е аналогична. Отклонявайки се от обстрела, той бомбардира три покрити железопътни вагона в района на Сталинодорф.
А веднъж той спасява живота на съветски пилот, който атакува немски "Фоке-Вулф". Серьогин изстрелва дълъг залп, след което "Фоке-Вулф" е обгърнат от дим и започва да се спуска рязко надолу. Самият Серьогин е ранен, но стига до летището и се приземява на едно шаси.
Общо за годините на войната Серьогин прави 140 бойни и 50 разузнавателни полета. Такива асове като него се наричат "сталински соколи". През 1945 г. става Герой на Съветския съюз.
Инструктор на Гагарин
След войната Серьогин остава в авиацията и отново сяда на скамейката във военновъздушната академия, за да допълни обширната си практика с теория. След ВУЗ-а той изпитва нови модификации на изтребителите МиГ-15 и МиГ-17. "Изпълнява тестови полети със всякаква сложност, включително с изключени двигатели", се посочва в личното му дело.
В средата на 1960-те е назначен за командир на авиационен полк и му е поверена лятната тренировка на космонавтите. Работата е там, че първите космонавти на СССР са именно пилоти на изтребители (като хора, които вече са запознати с натоварването, безтегловността и са готови да се ориентират в условията на шум, вибрации и високи скорости). Владимир Серьогин има колосален опит в летенето при екстремни условия.
Колегите му обичат да си спомнят една история – веднъж Серьогин попада на свръхзвуков изтребител в снежна буря и успява да кацне на практика на сляпо, в условия на почти нулева видимост. А по-късно приземява самолет, чийто кормилен механизъм се разваля във въздуха: на практика той приземява изтребителя без кормило.
На 26 март 1968 г. на помощника на Главнокомандващия на ВВС на СССР, отговорен за космическите дела, Николай Каманин е докладвано, че Юрий Гагарин ще полага изпит по техника на пилотиране на МиГ-17. Но Каманин решава, че преди това първият космонавт трябва да направи самостоятелен тренировъчен полет на МиГ-15 УТИ. С Гагарин трябва да лети лично началникът на Центъра за подготовка на космонавти генерал Николай Кузнецов, но Каманин настоява тази роля да бъде поверена на Серьогин.
Секретен архив
Причината, поради която прочутият Гагарин, който вече е летял в космоса, отново да трябва да полага изпит, е тримесечната "нальотна" пауза, свързана с подготовката на дипломната му работа в академията.
"Такива полети има в програмата за подготовка на всички космонавти. Както казваме ние, без тях е трудно да са в летателна форма. Те не само шлифоват професионалните им навици, но и проверяват уменията им да работят в условията на претоварване и шум", пише в мемоарите си Каманин.
Полетът с опитен инструктор като Серьогин не притеснява никого. И дори след съобщението, че връзката е загубена, всички очакват бързо принудително кацане или в краен случай катапултиране на пилотите.
Въпреки това не се случва нито един от тези сценарии. Самолетът се разпилява на парчета в радиус от километри, а останките на пилотите са намерени чак на следващата сутрин. След разследването са събрани 29 тома с гриф "секретно", но от тях не е публикувано абсолютно нищо, дори и най-кратък извод за обстоятелствата около смъртта на Гагарин и Серьогин.
Едва през 2011 г., на основание на разсекретяването на документите, като вероятна причина за катастрофата е посочена рязка маневра, предприета от един от пилотите (не е ясно кой точно). Заради това самолетът се завърта и се удря във въздушен балон. Според друга версия самолетът на Гагарин и Серьогин прелита в опасна близост до друг изтребител и попада във вихровата му следа.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви