4 княгини от Златната орда, живели и умрели в Русия

Тази сватба е необикновена – през 1317 г. московският княз Юрий Данилович се жени за родната сестра на хана на Златната орда Узбек хан. При това и двамата съпрузи сменят статута си – Кончака е покръстена в православието и става Агафия, а Юрий Данилович, според законите на Ордата, получава титлата гурхан – зет на самия хан. Династическият брак вероятно цели да укрепи отношенията между Ордата и руските князе, но съвместният живот на Юрий и Агафия не трае дълго.

В същата тази 1317 г. княз Юрий заминава на поход в Тверската земя заедно с жена си. След като Юрий търпи поражение в Бортеневската битка, Агафия е пленена от тверския княз Михаил Ярославич и скоро умира в плен в Твер. Има слухове, че тя е отровена.

Няма повече данни за живота ѝ, но смъртта ѝ се превръща в първата брънка в цяла верига от големи събития. В яростта си заради гибелта на сестра си хан Узбек вика Михаил Тверски в Ордата, съди го и в крайна сметка го екзекутира, като в екзекуцията участват хората на московския княз Юрий. Тези събития разбиват Тверското княжество и скоро то предава позициите си на Москва. Излиза, че московските князе отчасти дължат издигането си на покойната татарска княгиня.

Сююмбике

Иван Грозни превзема Казан за 7 дни и в чест на всеки от тях е построена седеметажната кула "Сююмбике" в Казанския кремъл. Именно от нея скача царевна Сююмбике, когато московският цар пожелава да се ожени за нея. Но кулата "Сююмбике" е построена чак в началото на XVIII в., а Грозни превзема Казан през XVI век. Всичко останало в тази история също е легенда.

Царевна Сююмбике от малка е важна фигура в политическата игра между Москва и Казанското ханство. Тя е праправнучка на основателя на Ногайската орда Едигей и дъщеря на ноганския владетел Юсуф, който постоянно воюва с Казан и Москва. На 12 години Сююмбике се омъжва за 16-годишния хан на Казан Джан-Али, но бракът им е нещастен – мъжът не обръща внимание на Сююмбике и те нямат деца. През 1535 г. ханът е убит в преврат, а Сююмбике става жена на следващия хан – Сафа-Гирей. Тя му ражда няколко деца, включително хан Утямиш, който наследява казанския престол на 2-годишна възраст след преждевременната смърт на баща си през 1549 година.

Така Сююмбике става регент на Казанското ханство, но през 1551 г., по време на казанския поход на Иван Грозни, казанците му я предават заедно с малолетния ѝ син и казанската съкровищница – гражданите искат на престола друг хан, Шах-Али (в Русия го наричат Шигалей). Сююмбике е отведена в Русия, синът ѝ Утямиш е покръстен в православието като Александър Сафакиреевич. През 1553 г. тя насила е омъжена за същия този хан Шигалей, след като Иван Грозни го гони от Казан и присъединява ханството към московските земи. Синът на Сююмбике служи във войската на Иван Грозни, а самата тя умира в гр. Касимов.

Кулата "Сююмбике" и до днес е един от главните символи на Казан.

Кученей

Иван Грозни не успява да се ожени за Сююмбике най-вече, защото е женен – от 1547 г. царица е Анастасия Романовна, която през 1560 г. умира скоропостижно. Изследванията на останките ѝ потвърждават, че е била отровена. След смъртта ѝ Иван Василиевич изпада в тежка криза и не знае кого от благородниците да вини за отравянето на любимата му жена. Но само седмица след смъртта на Анастасия царят започва да си търси нова съпруга.

Княгиня Кученей е дъщеря на кабардинския княз Темрюк, който не е чужд на московския двор – от 1557 г. синът му и брат на Кученей, Салтанкул, служи на Иван Грозни, след като приема кръщение под името Михаил Черкаски. След смъртта на Анастасия Иван праща сватове именно при княз Темрюк и те избират Кученей за жена на царя. През 1561 г. княгинята пристига в Москва, покръства се и и приема името Мария Темрюковна и става царица. Цар Иван поднася на невестата богати дарове, включително трикилограмово блюдо от чисто злато. Английският дипломат Джеръм Горси пише: "Обредите и празненствата, съпровождащи тази женитба, бяха толкова странни и езически, че беше трудно да повярвам, че всичко това се случваше в действителност".

За живота на Мария Темрюковна като царица не се знае много. Тя съпровожда Иван в честите му поклоннически пътувания и посещения на манастири, а през 1563 г. му ражда момче – царевич Василий, който живее само 5 седмици. Царската чета няма повече деца, а през 1569 г. Мария Темрюковна умира скоропостижно. Царят смята, че тя също е била отровена. За виновен е обявен придворният Василий Хомутов, който е сварен жив в котел заедно със съучастниците си.

Фатима-Султан

В гр. Касимов, столицата на Касимовското ханство, отдавна живее семейството на търговците Алянчикови. Те разказват, че фамилията им произлиза от думата "алян" – "инат". Царица Фатима-Султан (?-1681) е последната владетелка на Касимов и има навика да обикаля града с каляска, теглена от хора. Веднъж един от селяните се възпротивява на тази практика. "Какъв си алян", му казва царицата и оттогава престава да впряга хора.

Фатима-Султан е от стар знатен касимовски род и става царица, след като се омъжва за хан Арслан, внук на сибирския хан Кучум. Арслан от юноша живее в руски плен и когато през 1614 г. става касимовски цар, вече е зрял мъж. На хана е оказано съответстващо на статута му уважение – той три пъти пътува до Москва на прием при цар Михаил Фьодорович, а жена му е приета от Евдокия. Впрочем ханът няма реална власт – например за придворни му служат по-малко от 30 души (нищожно малък брой според тогавашните стандарти – московският болярин има стотици придворни). Хан Арслан умира през 1626 г., оставяйки за хан 2-годишния си син Сеид-Бурхан.

По начало фактическата управница е самата Фатима-Султан. Тя настоява синът ѝ да не бъде покръстван в православието като дете, а да му бъде дадена възможност да направи осъзнат избор. Но още на 9 години Сеид-Бурхан е поканен в царския двор в Москва, подчертавайки статута му на касимовски владетел, а пет години по-късно той вече има свой двор в Москва. През 1653 г. вече порасналият Сеид-Бурхан приема православието като Василий Арсланович и скоро се жени за рускинята Мария Плешчеева. Въпреки това, в нарушение на всички традиции на Касимовското ханство, Василий остава негов управник, без да е мюсюлманин. Както е известно от монахините от Казанския женски манастир в Касимов, Василий Арсланович и майка му подкрепят манастира: "Игумените и сестрите бяха хранени и поени и даваха доходите си за дрехи. А когато царевичът и царицата ги нямаше… не им даваха пари и за хляб".

Фатима-Султан надживява сина си и умира през 1679 година. През последните две години от живота си тя управлява Касимовското ханство, което е ликвидирано след смъртта ѝ през 1681 г. с указ на цар Петър Алексеевич.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви