Защо Русия и Дания са верни съюзници в продължение на векове? (КАРТИНИ)

В продължение на почти пет века датчаните са една от най-приятелски настроените към руснаците нации в Европа. Причината за сближаването на двете толкова далечни една от друга държави в културен и религиозен план става наличието на общ враг – шведите.

Густав II Адолф преди битката при Лютцен

musée des Beaux-Arts de Göteborg (CC BY 3.0)

През 1493 г. между Руската държава и Дания е сключен първият в историята договор "за приятелски и вечен съюз" между двете държави, според който страните се задължават да действат съвместно срещу Великото литовско княжество и Швеция. Шведите вече от век са част от т.нар. Калмарска уния, но са крайно недоволни от постоянно усилващото се политическо и икономическо господство на Копенхаген. Именно на подкрепата на управника на цяла Русия Иван III в това дългогодишно противопоставяне разчита крал Йохан.

Иван III

Свободни източници

На практика, обаче, удълженият през 1516 г. военнополитически съюз така и не влиза в сила напълно. Датчаните не оказват на руснаците подкрепа в няколкото войни срещу литовците, а последните на свой ред не вземат никакво участие в шведската освободителна война, която завършва през 1523 г. с провъзгласяването на Густав Васа за крал на Швеция, разпадането на унията и датското владичество в страната.

Книгата "1001 картини, които трябва да видите, преди да умрете" (2011)

Йохан Густав Сандберг

През 1558 г. Иван IV Грозни започва успешна война срещу слабата Ливонска конфедерация в Прибалтика, като намерението му е да присъедини обширните ѝ територии към Русия. Тази експанзия предизвиква остра реакция у съседните шведи, поляци и литовци и скоро те се включват в конфликта. В подялбата на ливонското наследство не пропускат да участват и датчаните, които, обаче, още през 1562 г. в Можайск сключват с руснаците договор, според който държавите се задължават да не подкрепят други държави във войната и да уважават взаимно териториалните си претенции в Ливония. Това позволява да бъде избегнат пълномащабен въоръжен конфликт между държавите, макар че все пак има отделни въоръжени сблъсъци.

Иван Грозни в Ливония (Превземането на ливонската крепост Кокенхаузен от Иван Грозни)

Павел Соколов-Скаля/Руски музей

Силното противодействие на Швеция в хода на Ливонската война не позволява на Иван Грозни да реализира плановете си за директно присъединяване на територии и го принуждава да действа по-предпазливо. През 1570 г. на завладените земи царят обявява създаването на васалното Ливонско кралство, на чийто трон е поканен да се възкачи братът на датския крал Фредерик II – херцог Магнус. Но руснаците така и не успяват да се задържат в Прибалтика. Марионетната им държава престава да съществува осем години по-късно, а след още две години те окончателно излизат от региона. Дания излиза от конфликта с малки териториални придобивки под формата на остров Езел.

Magnus av Øsel

Свободни източници

Далеч не винаги отношенията между Дания и Русия са били безоблачни. В препъни-камък се превръща въпросът за границата на Руската държава и Норвегия, която от 1536 г. влиза в състава на Датското кралство. В продължение на дълги десетилетия страните безуспешно се опитват да се договорят, да докажат правото си на контрол над северните земи, да подкупват или да заплашват опонента си. Стига се дори дотам, че през 1599 г. крал Кристиан IV лично пристига на Колския полуостров с ескадрила от кораби и убеждава местните жители да приемат датско поданство, но получава отказ. Така нареченият "лапландски спор" завършва едва през 1826 г. заедно с демаркацията на руско-норвежката граница.

Портрет на Кристиан IV

Свободни източници

Да съкрушат могъщата Швеция, да я лишат от обширни територии да не ѝ позволят да превърне Балтийско море в свое собствено "езеро" са сред най-важните политически задачи на Русия и Дания през XVII век. Неведнъж в дипломатическите и военни конфликти от тази епоха държавите застават на една и съща страна, както се случва в периода на Северната война през 1655-1660 година. Но те не успяват да постигнат целите си чак до началото на XVIII век.

Нападението над Копенхаген (1887)

Фредерик Кристиан Лунд

Северната война през 1700-1721 г., която слага край на шведското великодържавие, започва с катастрофа за Дания. На 4 август 1700 г. шведската армия на Карл XII неочаквано пристига в Копенхаген и принуждава датчаните да се включат в мирни преговори. В конфликта срещу своите вечни противници те се завръщат чак през 1709 г., след като руснаците пречупват хребета на шведската военна машина в Полтавската битка. След Северната война Дания получава от шведите парична контрибуция и успява да се укрепи в Шлезвиг. Изгодата за Русия е далеч по-голяма – в нейно "съвършено неприкосновено вечно владение" преминават Ингерманландия, Лифландия (централна и северна Латвия), Естландия (Естония), както и югоизточната част на Финландия.

"Битката при Полтава"

Александър Коцебу

След началото на реваншистката война през 1788-1790 г, инициирана от Швеция срещу Русия с цел възвръщане на загубените територии, датската армия, съгласно условията на сключения през 1773 г. руско-датски съюзен договор, нахлува на шведска територия от Норвегия и започва да се придвижва към Гьотеборг. Военната кампания, обаче, не трае дълго – на практика веднага Великобритания и Прусия принуждават датчаните да седнат на масата за преговори и да сключат мир при условията на статукво. Скоротечната и почти безкръвна война става известна като "Театралната" в Швеция и като "Боровинковата" в Норвегия, тъй като, заради лошото снабдяване датските войници са принудени да попълват менюто си с горски плодове.

Морска битка при Ревел (2 май 1790 г.)

Иван Айвазовски

През XIX в. съюзническите отношения между двете държави продължават. През 1807 г. Русия подкрепя Дания във войната срещу Британската империя, а датската армия, макар и не особено активно, участва в Руско-шведската война през 1808-1809 г., която завършва за Стокхолм със загубата на Финландия. В края на наполеоновите войни датчаните и руснаците, обаче, вече са от противоположните страни на барикадата и излизат от общоевропейския конфликт по различен начин: Русия, която е победила Наполеон, печели огромно влияние на европейския континент, а на Дания ѝ се налага да плати за съюза си с френския император със загубата на Норвегия.

"Раненият войн, обесен" 1880 г.

Хелене Шерфбек

След като през 1814 г. Швеция, главният съперник на двете държави в Балтика, избира пътя на неутралитет, традиционните съюзнически отношения между Дания и Русия постепенно започват да остават в миналото. Въпреки това Русия оказва на датчаните огромна дипломатическа подкрепа в хода на двете войни за Шлезвиг-Холщайн през 1848-1850 г. и през 1864 г. срещу стремително набиращите сили немци, а в моментите, които са особено критични за Копенхаген, дори заплашва да влезе в бойните действия на страната на своя отдавнашен съюзник.

Завръщане на датски войници в Копенхаген през 1849 г. (1894 г.)

Ото Бахе

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.