Къде са гробниците на руските царе и императори?

Архангелската катедрала, Москва – царе и царици от Московското царство

В миналото Архангел Михаил се смята за покровител на военните. Князете и царете от Рюриковичи са военноначалници, затова катедралата, кръстена на Архангел Михаил, става първата крипта на московските управници. Построена е през 1247-1248 година. През 1333 г., при управлението на княз Иван Калита и по негова заповед, на това място е издигната църква от бял камък.

През 1505-1508 г. катедралата е преустроена от италианския архитект, известен като Алойсио Новия. Така тя вече има повече място за гробниците на царете. Катедралата е затворена от болшевиките през 1918 г., но историческата ѝ важност я спасява от разрушаване.

В Архангелската катедрала има 56 гробници. Покойниците са погребвани в бели каменни саркофази, които се пускат в земята под пода. Над гробовете има тухлени гробници с плочи, покрити с бронзови капаци. Иван Калита е първият московски княз, положен там, а император Петър II, починал през 1730 г., е последният.

През 1929 г. гробниците на руските царици и княгини са преместени там от разрушения Вознесески манастир в Московския Кремъл.

Смоленската катедрала в Новодевическия манастир в Москва – царевни от Московското царство

Новодевическият манастир, основан от великия княз на Москва Василий III през 1524 г., е може би най-известният манастир в Русия по онова време, който служи и за затвор на жени от руското царско семейство.

Руските царици и княгини често се заточват в манастирите, защото Руската православна църква не гледа благосклонно на затворите. Новодевическият манастир се превръща в затвор за царевна София, сестра на Петър Велики и регент, след като се опитва да завладее трона през 1689 година. София умира през 1704 г. и е погребана в Смоленската катедрала на Новодевическия манастир.

Съпругата на Петър, Евдокия Лопухина, и сестрите му Евдокия и Екатерина, също са погребани в катедралата. Там има и още много гробници, включително на Ана – едногодишната дъщеря на Иван Грозни, и на Григорий Захариев, един от предците на Романови.

Благовещенската църква в Александро-Невската лавра – Романови

Благовещенската църква в Александро-Невската лавра, създадена от италианския архитект Доменико Трезини, е най-старата църква в Санкт Петербург – строителството ѝ започва през 1717 година. На приземния ѝ етаж има място за погребване на членове на царското семейство и видни сановници.

Първото погребение е на царица Прасковя Салтикова – съпруга на цар Иван V, на 24 октомври 1723 година. По-късно, Наталия – сестра на Петър, и малкият ѝ син Петър (1715-1719) също са положени там. Синовете и дъщерите на Екатерина II, Павел I, Александър I, починали като деца, също са погребани в Благовещенската църква.

В тази църква са погребани и герои, видни сановници и други изявени хора, служили на Русия. Сред тях са известният командир Александър Суворов и известният просветител Иван Бецкой.

Петропавловският събор, Санкт Петербург – Романови

Съборът "Св. Петър и Павел" се превръща в място, където се погребват Романови, случайно. През 1715 г. двегодишната дъщеря на Петър Велики и Екатерина I Наталия е погребана там, защото Санкт Петербург все още се строи и недовършената катедрала е единственото сносно място, където може да се погребе царската дъщеря. През 1718 г. прословутият син на Петър, Алексей, също е погребан в катедралата.

Но чак след като Петър Велики е положен там през 1731 г. катедралата се превръща в място, където се погребват всички руски императори чак до Александър III. Всички гробници са бели мраморни саркофази с бронзови кръстове. Саркофазите на управляващите императори и императрици на Русия са украсени с двуглави орли.

Николай II и семейството му са убити от болшевиките през 1918 г., а тленните им останки остават неразпознати в Екатеринбургска област чак до 1990-те, когато са ексхумирани и са извършени генетични експертизи, за да се установи самоличността им. След това, на 17 юли 1998 г., 80 години след убийството, останките на последното руско царско семейство са положени в отделна крипта в катедралата "Св. Петър и Павел".

Великокняжеската гробница

Великокняжеската гробница е отделна крипта на територията на крепостта "Петър и Павел" в Санкт Петербург. Там са погребани великите князе и княгини от династията на Романови – тези от тях, които не са короновани.

Въпреки че е свързана с катедралата "Петър и Павел" с пасаж, сградата не е църква, а мавзолей. Проектирана е от Давид Грим през 1896 г. и е построена през 1896-1908 г., за да се преместят останките на някои от неуправлявалите Романови от катедралата "Петър и Павел", където няма почти никакво място за нови погребения.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви