Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Ние, германските социалисти, сме ваши искрени приятели! Нашият лидер, Адолф Хитлер, носи освобождение на вашата родина! Хиляди германски работници и селяни вече са дали живота си за вашата свобода!". Това пише в брошурата "Нима това е социалистическа държава?" от 1942-а, разпространявана в окупираните територии, един от най-видните пропагандатори на Третия райх, Карл Албрехт. Изненадващо, но 10 години по-рано същият този човек е един от водещите съветски служители, отговарящи за цялата горска индустрия на СССР. Как се стига до тази драматична промяна?
Карл Албрехт в началото на 1950-те
Архивна снимкаКарл Албрехт (по рождение Лев) се присъединява към комунистите веднага след края на Първата световна война. През 1923-а, след като не успява да се устрои в Германия на фона на дълбоката криза, той се вслушва в съвета на свои партийни другари и заминава за съветска Русия, която охотно приема чуждестранни специалисти.
Албрехт не довършва образованието си като специалист по горско стопанство и постъпва в Селскостопанския институт в Ленинград (сега Санкт Петербург). Незавършеното образование, малкото професионален опит и непознаването на руски език не попречват на невероятно способния германец, целенасочен и умеещ да създава полезни контакти, да направи шеметна кариера. От обикновен инженер по горско стопанство той израства за няколко години до началник на сектор горско стопанство и дървообработваща промишленост в Работническо-селския инспекторат.
Задачите на Албрехт включват упражняване на държавен контрол върху един от най-печелившите отрасли на съветската индустрия. Ръководи горски инспекции в различни региони на страната и докладва за резултатите директно на първите държавни лица.
От серията "Беломорско-Балтийский канал. Шлюз № 10"
Михаил Пришвин/Държавен Литературен музей/russiainphoto.ruПрез 1930 г. Карл Албрехт прави работни посещения в Скандинавия и Германия, откъдето се завръща пълен с нови идеи за модернизацията на горската промишленост на Съветския съюз. Една от най-важните пречки за повишаване на нейната ефективност, според него, е използването на труда на затворници и изгнаници, чиято жестока експлоатация той непрекъснато критикува.
Чиновникът толкова открито изразява недоволство от методите на управление в тази област, която ръководи, че си създава много врагове сред високопоставените си колеги. Семейството на известната германска комунистка Клара Цеткин, с която Карл е голям приятел, веднъж го съветва да се пази, за да не бъде един ден самият той пратен в Сибир.
С течение на времето Албрехт започва все повече да мисли за напускане на СССР. По време на пътуването си до Далечния изток през март 1932 г. той подава молба до германското консулство във Владивосток с цел да се върне в родината си и малко след това е арестуван от съветските тайни служби като германски шпионин.
След година и половина в затвора Карл Албрехт е помилван и освободен. "Не можехме да повярваме на очите си, когато един ден, през 1934-а, Албрехт се появи в посолството и поиска разрешение да се върне в Германия с руската си съпруга и детето си", пише германският дипломат Ханс фон Херварт в книгата си "Между Хитлер и Сталин". "Той ни обясни, че въпреки професионалните успехи работата не му доставя удоволствие и му е писнало от Съветския съюз и ужасната политика на Сталин, от която той дълбоко се отвращава. Дори фактът, че националсоциалистите дойдоха на власт, не можа да промени решението му да се върне в Германия", допълва Фон Херварт.
Немски затворници
Keystone/Getty ImagesУ дома обаче бившият високопоставен съветски служител изобщо не очаква реки от мляко с желирани брегове. Единственият източник на доходи е малката му пенсия за инвалидност, която Албрехт получава заради подкопаното му здраве по време на световната война.
Карл се опитва да си намери работа в Турция, но без успех. Отчаяният германец вече е готов да поиска да се върне в Съветския съюз, когато изненадващо с него се свързва Имперското министерство на народното образование и пропагандата на Йозеф Гьобелс. Албрехт е включен в работата на организацията "Антикоминтерн", която координира антисъветската пропагандистка кампания.
Живял в СССР в продължение на много години, добре запознат с принципите на организацията и функционирането на съветското общество, лесовъдът се превръща в ценна находка за нацистките пропагандатори. Започва активно да говори по радиото и да пише основното произведение на живота си - книгата "Предаденият социализъм. Десет години като висш държавен служител в Съветския съюз".
В книга, публикувана през 1938-а, авторът подлага на най-остра критика Сталин, "еврейско-болшевишките диктатори" и създадената от тях политическа и икономическа система. До края на Втората световна война тиражът на едно от основните пропагандни произведения в историята на Третия райх надхвърля два милиона копия.
Корицата на автобиографията на К.И. Албрехт
До 1942 г. Карл Албрехт работи в Министерството на пропагандата, но своенравният му характер се проявява и тук. Поради конфликти с ръководството той се премества в организацията "Тодт", която извършва строителни работи в окупираните територии и активно използва труда на военнопленници.
След като вижда колко бързо нараства съпротивата на Червената армия, Албрехт води кампания за промяна в отношението към населението в окупираните територии, както и към източните гастарбайтери, внесени в Райха. Той твърди, че е необходимо сътрудничество с руснаците, както и да не се действа спрямо тях по принципа на наказващата ръка, а да се действа като "ръководна и насочваща сила". Албрехт настоява и да се подобрят условията им на живот, за да повиши по този начин производителността на труда си. По инициатива на бившия лесовъд са създадени предприятия, които да дадат пример за правилното, според него, използване на съветските военнопленници.
Навикът открито да изразява възгледите си, които не винаги съвпадат с общата линия на партията, не позволява на Албрехт да остане на едно място дълго време. През 1944 г. Карл попада във Вафен-СС, където се занимава с пропагандна работа сред военнопленниците и източните доброволци. В последните дни на войната той е повишен в чин щурмбанфюрер от СС и получава батальон. С него той се предава на американците.
Бившият съветски служител, превърнал се в нацистки функционер, е освободен две години по-късно. Той успява да избегне по-сериозни последствия благодарение на своята "реч в защита на руския народ". Карл Албрехт, който се установява в Германия, се занимава с антикомунистическа пропаганда почти до последните години от живота си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
