7 часовникари на руските царе (СНИМКИ)

Кристофър Халоуей

Шотландецът Кристофър Халоуей, който пристига в двора на цар Михаил Фьодорович по поръчение на крал Яков през 1624 г., построява нови часовници за Спаската кула на Кремъл. Циферблатът от дъбови дъски, покрити с лазурен лак, се движи и показва и дневно, и нощно време, като на всеки час бие камбана.

За работата си придворният часовникар получава различни парчета плат, кожи от самури и златки и сребърен бокал – общо заплащането е в размер на внушителните за онова време 100 рубли. През 1851 г. московските часовникари Иван и Николай Бутеноп реконструират Спаските камбани – те подменят всички зъбни колела и монтират нови циферблати, на които засияват златни цифри и стрелки.

Иван Кулибин

Нижегородският изобретател Иван Кулибин в буквалния смисъл на думата дължи запознанството си с Екатерина II на часовниците. За нея през 1767 г. той създава необичаен механизъм във формата на яйце. Работата е толкова усърдна, че за нея се изискват нови инструменти, и тогава Кулибин разработва микроскоп с оригинална конструкция.

Полученият хронометър от сребро с позлата е не по-голям от гъше яйце. На него има малки вратички, които се отварят на всеки час и от тях излизат фигурки на ангел и жени-мироносици, запътили се към Божи гроб. От часовника се носи музика, а точно в 12:00 ч на обяд звучи мелодия, написана от самия Кулибин при пристигането на императрицата в Нижни Новгород.

Екатерина II е така възхитена от подаръка, че назначава талантливия изобретател за ръководител на механичните работилници в Академията на науките. За своята покровителка Иван Петрович създава невероятно сложни часовници, ремонтира часовниковата кула на Зимния дворец и сглобява прочутия часовник "Пауни", пристигнал в руския двор от Англия.

Лев Нечаев

Ярославълският часовникар Лев Нечаев никога не е напускал родния си град. Но през 1853 г. заминава за Санкт Петербург, за да представи в двора едно от изобретенията си – астрономически часовник с вечен календар. Той не само отмерва часа и минутите, но и показва деня и месеца от годината, часа на залез и изгрев слънце, както и продължителността на деня и нощта.

По него може да се разбере дали годината е високосна и кой ден от седмицата е. А на изгрев и залез слънце регулаторът изпълнява руски народни песни. Механикът работи над устройството цели 14 години. Николай I награждава изобретателя, а часовникът, поставен в кутия от палисандрово дърво, е изложен в Зимния дворец. След революцията той попада във Военноморския музей, където се съхранява и до днес.

Семьон Бронников

През 1837 г. във Вятка се готвят за посещението на бъдещия император Александър II. Най-добрите местни майстори са поканени да представят постиженията си на изложба. Сред тях е и Семьон Бронников, който за визитата създава джобен часовник от различни видове дърво.

Механизмът и циферблатът са от палма, пружината – от бамбук, а стрелките, които отмерват хода на времето – от орлови нокти. Корпусът на часовника и кутията са от бреза. След като го вижда, Александър II пожелава да купи необикновения хронометър и плаща за него 7 рубли в сребро. След това часовникарят е залят от поръчки, включително от самия цар, за когото след няколко години във Вятка са изработени още няколко екземпляра.

По стъпките на Бронников тръгват неговите синове Николай и Михаил – те правят часовници не само от дърво, но и от кости. През 1866 г. семейството подарява часовник на бъдещия Александър III.

Майкъл Мадокс

Англичанинът Майкъл Мадокс има много наситен живот в Русия, достоен за трима души. Той е поканен да преподава физика и математика на великия княз Павел Петрович, но сърцето му принадлежи не само на точните науки: той е фокусник, и еквилибрист, и дори основава първия обществен музикален театър в Москва – Петровския. Преуспява и в часовникарското дело, създавайки джобни и стоящи модели.

Специално за Екатерина II той измисля "Храма на славата". В този сложен механизъм има буквално всичко – от фигури до музика, свързани с управлението и името на императрицата. Четирите фигури на мраморните основи на часовника, символизиращи частите на света, държат музикална кутия. Над тях има три колони с орли на върха, а в центъра е разположен слънчев диск, в чийто център има циферблат. Четири пъти на ден часовникът свири тържествен химн, вратите на музикалната кутия се отварят и се открива водопад – ефектът на движение на водата се създава от въртящи се кристални тръбички. Мадокс се труди над този удивителен механизъм цели 13 години – от 1793 до 1806 г. – с надеждата да го поднесе на Екатерина II лично, но уви, през 1796 г. императрицата умира.

Карл Буре

През 1815 г. от Ревел (днешен Талин) в Петербург пристига часовникарят Карл Буре, в чиято компания работи и синът му. Бизнесът им върви толкова добре, че Буре младши купува фабрика в швейцарския град Ле Локле, а след няколко години става снабдител на Камералния отдел при кабинета на императора и техник на Ермитажа. В края на XIX в. Буре е едва ли не най-търсеният производител на часовници в Русия. Всяка година той изпраща в двора на Александър III механизми и хронографи за не по-малко от 60 000 рубли. А като цяло фирмата доставя на Романови най-малко 12 000 часовника: много от тях са за награди за храброст, победи в състезания или за други постижения.

Два от часовниците на Буре са неволни свидетели на последните дни на Николай II – докато е в заточение в Екатеринбург, той взема със себе си златен и сребърен часовник, произведени от тази фирма.

Карл Фаберже

Към часовниците отношение има и един от най-известните руски ювелири, работили за царското семейство. Почти всички часовници са свързани с легендарните великденски яйца – компанията на Фаберже създава около 50 такива шедьовъра с часовници в тях. Например малък часовник, скрит в златна колесница, теглена от херувим, – така изглежда яйцето, което Александър III поръчва за императрица Мария Фьодоровна (смята се за загубено).

А за Великден през 1906 г. Николай II подарява на Александра Фьодоровна яйце във формата на Успенския събор, заобиколен от Московския Кремъл – в него са скрити часовников механизъм и музикална кутия.

Фирмата прави и каминни часовници. Най-известният от тях представлява монументална композиция от сребро за юбилея от сватбата на Александър III и императрица Мария Фьодоровна.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви