Как СССР прави Европа зависима от газа си?

За първи път съветският газ потича в Европа веднага след края на Втората светвна война. От 1946 г. неголеми количества от суровината постъпват в Полша, а през 1950-те към Варшава се присъединяват и други съюзници на Москва от социалистическия лагер.

През 1960-те години с откриването и началото на усвояването на огромни находища като Уренгойското в Западен Сибир, ролята на СССР като газова държава рязко се увеличава. В западна посока потичат мрежи от тръбопроводи с повишена мощност ("Братство"), които към онзи момент не пресичат границите на Организацията на Варшавския договор.

И все пак навлизащите в период на бурно промишлено развитие страни от Западна Европа са крайно заинтересовани от евтината съветска суровина. В Москва те виждат къде по-стабилен търговски партньор от страните от "кипящия" тогава Близък изток.

Политическите разногласия между Изтока и Запада сериозно възпрепятстват началото на взаимноизгодното икономическо газово сътрудничество, затова първата западноевропейска страна, с която Москва сключва сделка, е смятаната за неутрална Австрия.

През 1968 г. съветският "Союзнефтекспорт" и австрийската компания Osterreichische Mineralolverwaltung OMV подписват договор за ежегодна доставка на 142 куб. м газ. Бариерата е свалена и през идната година след Виена Москва сключва договори с Италия и Франция.

Най-важен партньор на СССР в сферата на газовата търговия става ФРГ, на която не ѝ достигат суровини за активно развиващата се промишленост. Според сключения през 1970 г. сделка "газ – тръби" в замяна на газ западногерманските компании предоставят на СССР висококачествени стоманени тръби с голям диаметър (които в онова време в света произвеждат само немците и японците), от които се строят идващите от Сибир газопроводи.

От първия ден на появата на СССР на газовия пазар на Западна Европа САЩ се стараят да го изтласкат оттам. Вашингтон предупреждава европейските си съюзници за опасността от зависимостта от съветските енергоносители, призовава ги да приключат икономическата експанзия на комунистите, обещава кратно да увеличи доставките на въглища и предлага изцяло да се премине на норвежки газ. Европейците, обаче, намират всички тези алтернативи за скъпоструващи и нереализуеми.

През 1981 г. САЩ разгръщат истинска газова война срещу СССР, като застават срещу строежа на газопровода "Уренгой – Помари – Ужгород". Създаваният на основата на европейски кредити и от съветски специалисти газопровод трябва да се състои от две тръби с обща мощност от 60 млрд. кубометра годишно.

Американците въвеждат ембарго на доставките на нефтогазовото им оборудване за СССР. Забраната се разпространява и на западноевропейското и японско оборудване, които използват американски технологии и компоненти. В крайна сметка Съветският съюз е принуден да приключи сам проекта, което е и направено през 1983 година. Но вместо две е построена само една тръба с мощност от 32 млрд. кубометра годишно.

Въпреки противодействието на Вашингтон, доставките на съветския природен газ за Европа за 20 години се увеличават 35 пъти. До края на 1980-те години вече 15% от общия втечнен във Франция газ са родом от СССР, а в Германия този показател достига 30%. Съветският съюз прави Европа зависима от своя газ, но едновременно с това ѝ подсигурява бурен икономически растеж.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви