Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Родом от град Призрен, монахът Лазар напуска родината си малко след като сърбите претърпяват тежко поражение от турците в битката при Косово през 1389 година. Известно време той се подвизава в Хилендарския манастир на Атон (на сръбски Хиландар), след което пристига в двора на московския княз Василий I Дмитриевич.
Лазар от Хиландар (или както започват да го наричат в Русия – Лазар Сърбина) е не само Божи служител, но и изкусен часовникар. През 1404 г. по поръчка на руския владетел той изработва механичен часовник, който бие на всеки кръгъл час и е монтиран на една от кулите на Московския кремъл.
Първият обществен часовник в Русия се оказа истинско технологично чудо и работи точно повече от двеста години, след което е заменен от по-модерен. За съжаление изобретението на Лазар Сърбина не е оцеляло до наши дни и за него знаем само благодарение на летописите.
Търговец, дипломат, таен агент, военен съветник, държавник и общественик – всички тези роли успешно съчетава потомъкът на херцеговинските князе граф Сава Лукич Рагузински-Владиславович, който става един от основните сподвижници на руския цар Петър I.
Младият талантлив мъж се занимава активно с търговия в Истанбул, докато през 1702 г. местното руско посолство не му предлага да работи срещу общия враг на православните сърби и руснаци – турците. Отлично ориентиран във вътрешната и външната политика на Османската империя, с огромен брой връзки в цяла Европа, Рагузински-Владиславович предоставя на руските дипломати ценна секретна информация.
През 1708 г. графът се премества в Москва, където става съветник на царя за Югоизточна Европа и по-специално за родните му Балкани. Сава Лукич често пътува до Черна гора, установява контакти с княжествата на Молдова и Влашко. През 1711 г. по време на Прутската кампания срещу турците, която се води само на територията на Молдова, той, като консултант "за съвети по местните въпроси", е в щаба на командващия руските войски Борис Шереметиев.
Впоследствие графът е изпратен във Венеция и Рим, за да надзирава млади руски благородници, които са обучавани там в морското и военно дело. Във Ватикана Сава Лукич договаря развитието на двустранните отношения между Москва и Светия престол.
Специална страница в биографията на Рагузински-Владиславович е мисията в Китай през 1727 г., по време на която той решава проблеми с търговията и определянето на границите между двете сили. Град Троицкосавск (днес Кяхта) е основан от дипломата през същата година на границата с империята и служи като основен център на руско-китайската търговия до втората половина на XIX век.
"Спомням си, спомням си го този мой мил колега, мустакат хусар и сумтящ ездач, който се гордееше с приликата си с Петър Велики, с чийто портрет умря", толкова топло говори изключителният пълководец Александър Суворов за Петър Абрамович Текели, сръбския благородник, направил блестяща военна кариера в Русия.
Първоначално Текели служи на австрийските Хабсбурги в редиците на унгарските хусари, но заради тормоза от унгарските си колеги той се премества в Руската империя през 1747 г., където се присъединява към армията с чин подпоручик. След 42 години той ще излезе в оставка вече като генерал-аншеф, звание в руската императорска армия, което се равнява на фелдмаршал.
Петър Абрамович участва в многобройни битки срещу поляци, турци и прусаци, в които многократно проявява храброст и смелост. Командирът обаче ще бъде запомнен най-вече с ликвидирането на Запорожката Сеч – военнополитическата организация на днепърските казаци.
Императрица Екатерина II смята казаците за пияници и невежи, за "вредно сборище " с "политически разнороден и юродив състав", чието основно занимание е грабеж. През май 1775 г. Текели получава под свое командване корпус. Възложено му е с него да премахне Сечта, която носи много проблеми и е толкова трудна за контрол.
Със стремителен марш войската на Текели се приближава до земите на казаците и ги заварва неподготвени. Командирът успява да се договори със старейшините и по този начин да избегне кръвопролитието. Казаците доброволно предават крепостта си, която е изравнена със земята от руската артилерия, след като са взети хазната и архивът ѝ.
Огнеслав Коростович не е навършил и 30 години, когато решава да се премести от Австро-Унгария в Русия. През 1877-1878 г. сърбинът участва в руско-турската война и му е присвоено званието флотски капитан. Военната кариера обаче не го привлича много и той решава да се посвети на науката.
Още през 1878 г. Огнеслав Степанович започва да работи върху създаването на подводница. "Риба-лодка" с едно витло се предвижда да носи осем души на борда и дори да има прототип на торпедна тръба за изстрелване на 12 торпеда. Поради липсата на достатъчно мощен двигател обаче проектът така и не е осъществен.
Тогава сръбският изобретател се заема с разработката на огромен дирижабъл "Русия" с дължина 64 метра. Огнеслав Степанович взема предвид грешките от миналото и проектира двигател с вътрешно горене с мощност 80 конски сили, който няма аналози в света по това време и в крайна сметка е произведен и тестван успешно.
Костович патентова своя "усъвършенстван двигател", който работи с бензин, керосин, петролни, светилни и други газове и експлозивни вещества" в Русия, Великобритания и САЩ. Изобретението намира широко приложение, включително при автомобилите.
Само че дирижабълът "Русия" така и не излита поради липса на достатъчно финансиране. Костович обаче няма навика да пада духом и до смъртта си през 1916 г. продължава да разработва нови проекти, сред които триплан, аерохидроплан и дори хеликоптер.
Легендарният командир на Червената армия, елегантен кавалерист Олеко Дундич става един от главните герои на Руската гражданска война и може би най-известният сърбин, участвал в нея.
През 1916 г. подофицерът от австро-унгарската армия Дундич е пленен от руснаците. Той решава да се присъедини към Сръбския доброволчески корпус, сформиран от бивши военнопленници, за да се бие на страната на Антантата.
В Гражданската война, която скоро избухва в Русия, Олеко Дундич застава на страната на болшевиките. Той се прославя с изключителната си храброст на бойното поле като воюва в редовете на Първа конна армия, едно от най-боеспособните оперативни формирования на червените.
"Именно той, нашият червен Дундич, направи смел набег с четирима другари срещу Воронеж няколко дни преди белите да го изоставят. Петимата смелчаци си пробиха път до булевард "Революция" (тогава той се нарича улица "Болшая Дворянская" – бел. Russia Beyond) и предизвикаха такава паника, сякаш цял полк беше нахлул в града", спомня си командирът на Първа конна армия Семьон Будьони.
Дундич загива в бой на 8 юли 1920 г. по време на съветско-полската война. "Кой може да се сравни с този буквално приказен герой по дързост, смелост, доброта и другарска сърдечност? Това беше лъв със сърце на мило дете", говори за знаменития кавалерист бойният другар на сърбина в Първа конна армия Климент Ворошилов, който по-късно става маршал на Съветския съюз.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си