Как един приключенски роман спасява писател в ГУЛАГ

История
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
Историята на създаването на "Наследникът от Калкута" от Роберт Щилмарк прилича на сюжет на приключенски роман.

XVIII век. Индийският океан. Пиратски кораб начело с едноок капитан отвлича плавателен съд, на който се намира наследникът на графска титла, плаващ от Калкута до Англия заедно със своята невеста. Един от пиратите прибира документите на графа и заминава за Англия под неговото име – и с неговата невеста.

Така започва приключенският роман "Наследникът от Калукта". Ще попитате – какво общо има Русия с това? Работата е там, че тази книга е написана от съветски писател и то в ГУЛАГ, а освен всичко останало и му помага да оцелее. Но всичко по реда си.

Попада в ГУЛАГ "за невъздържано говорене"

Роберт Щилмарк има немски и шведски корени, но е роден в Москва през 1909 година. След като завършва един от първите съветски литературни институти, той става журналист-международник, занимава се с културните връзки с Швеция, работи в големи литературно-художествени списания.

По време на Втората световна война воюва в разузнавателна рота на Червената армия и е тежко ранен, след което учи за военен топограф и започва да служи в Генералния щаб. През април 1945 г., само месец преди края на войната, Роберт е арестуван и осъден на 10 години в лагер по чл. 58-10 за "контрареволюционна агитация" или "за невъздържано говорене", както се я наричат хората. Щилмарк не одобрявал сталинската реконструкция на Москва – свалянето на Сухаревата кула и Червената порта, както и преименуването на градовете, предприето от властите.

Роберт прекарва три години в затвори и лагери край Москва, след което е преместен на север. Там тъкмо е започнало строителството на железопътната "Трансполярна магистрала" – един от най-грандиозните проекти на ГУЛАГ. Очаква се тя да съедини северните райони на страната от Баренцово море до Чукотка през заблатените местности и тундрата.

Изоставени обекти от "строеж 501"

Щилмарк е пратен да строи северния участък от този път – Салехард-Игарка. Този проект така и не е завършен – след смъртта на Сталин е консервиран, а затворниците масово са амнистирани.

Пише романа, за да оцелее

В лагера политическите затворници лежат заедно с обикновени престъпници. Много от последните печелят благосклонността на началството и дори заемат "ръководни длъжности" в йерархията на затворниците. Един от тях е Василий Василевски, който разпределя нарядите.

Василевски разбира, че Щилмарк има литературен опит, и измисля взаимноизгодна "схема". Той освобождава новобранеца от тежка работа, а в замяна иска от него да му напише исторически роман. Василевски е чувал някъде, че Сталин обича подобни книги, и се надява да изпрати такъв "подарък" на вожда от свое име, за да получи амнистия или да му съкратят присъдата.

Работата в полярния кръг не вещае нищо добро, освен замръзнали пръсти, затова Щилмарк се съгласява. Василевски го назначава на работа в лагерната баня и го снабдява с хартия и мастило. Всеки ден в продължение на 14 месеца той работи над книгата по 20 часа.

Романът, който описва приключенията на пиратите в Индийския океан, северноамериканските индианци, епохата на великите географски открития и испанската инквизиция, е създаден "на дизелова лампа, в глуха землянка, без страница бележки, без карта или книжки", както пише авторът в писмо до сина си. Някои сведения за стара Англия той черпи от професор, който също лежи в лагера и е пътувал в чужбина.

Всяка нова глава Щилман чете на затворниците и те с нетърпение чакат продължението. В лагера го уважават и го наричат "батко романист". В автобиографията си "Шепа светлина" Щилман пише, че Василевски решил да подкупи един от затворническите бандити да убие "литературния му роб", когато романът е почти завършен. Но Щилмарк е заслужил уважението на затворниците и те се застъпват за него.

Съдбата на "Наследникът от Калкута"

След освобождаването от лагера през 1953 г. Щилмарк прекарва още известно време, заточен в Сибир. Той вече почти е забравил за романа си, когато получава писмо от Василевски. Лъжеавторът му казва, че са му иззели ръкописа и моли сина на Щилмарк в Москва да се обърне към органите, да му върне текста на романа и да му помогне той да бъде отпечатан. Щилмарк праща на сина си Феликс съответните разпореждания.

Както пише Феликс след това в предговора към автобиографията на баща си, той действително получава ръкописа. Сътрудниците на спецслужбите дори му казват, че това е добър роман и трябва непременно да бъде издаден. Феликс предава текста на книгата на неговия познат и писател Иван Ефремов. Първоначално той е скептично настроен към ръкописа, а и лагерното минало на писателя може да създаде проблеми. Но след като започва да го чете, Ефремов просто не може да се откъсне от него. "Защо, по дяволите, вашият Федя (Феликс) не ми носи… третия том! Пращайте го при мен по-скоро! От нетърпение със семейството ми си разбихме нервите. Мога и сам да пратя при Федя сина Аллан: той трябва да тръгва, но не може, без да разбере как ще свърши романът!", цитира Щилмарк Ефремов в автобиографията си.

В крайна сметка Ефремов препоръчва книгата за издаване. През 1958 г. "Наследникът от Калкута" се появява в печат под две фамилии: Р.А. Щилмарк и В.П. Василевски. В издателството карат писателя да махне името на самозванеца, но Щилмарк го оставя "заради другарска солидарност към бившия лагерник" и защото без него книгата нямало да съществува.

На корицата на първото издание има две фамилии – Щилмарк И Василевски

Но изведнъж Василевски иска от Щилман половината хонорар и започва да заплашва "съавтора", че може отново да помоли другарите си престъпници да се разплатят с него. В крайна сметка чрез съда Щилмарк все пак е признат за едноличен автор и плаща неголяма сума на "автора на идеята".

И тук излиза още една невероятна подробност за тази история. За да докаже своето авторство, "батко романист" шифрира в текста на "Наследникът" едно послание. В един от абзаците първите букви на всяка втора дума заедно образуват думите "лъжеписател, крадец, плагиат" и, разбира се, това е препратка към Василевски.

През 1959 г. романът е издаден само с фамилията на истинския автор. А през 1989 г, по време на перстройката, е преиздаден. Тогава широката публика получава достъп до много книги, които по-рано са забранени – от Александър Солженицин до Борис Пастернак. Новата вълна на читателски интерес е предизвикана и от излизането наяве на лагерната история около създаването на "Наследникът", която по-рано е пазена в тайна.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: