Кога в Русия живеят най-много имигранти от Франция?

Великата френска революция през 1789 г. за някои французи е благословия, но за други е същинско проклятие. Колкото по-силно се развихря терорът, толкова повече хора напускат страната в търсене на сигурност. Зад граница бягат богати аристократи, техните предани слуги, бедни дворяни, свещеници и дори някои революционери, които тълпата вчера е издигала на върховете на властта, а днес вече иска да прати на гилотината.

Общо между 100 и 150 000 души напускат Франция в периода на революционните събития през последното десетилетие на XVIII век. Голяма част от тях (25 000 души) се заселват във Великобритания, а на второ място по популярност неочаквано се оказва Русия – тук временен или постоянен дом намират около 15 000 французи. С какво ги привлича студената и "варварска", както мислят те, страна?

Радушен прием

Първоначално далечната и неизвестна Руска империя действително плаши френските емигранти и броят им тук не е голям. С времето обаче бегълците започват да осъзнават изгодата от това да живеят в Източна Европа.

На първо място, Русия е далеч от полето на сраженията на революционните войни. Емигрантите, които не желаят да участват в бойните действия, могат спокойно да живеят в обширната Русия (поне до 1812 г.).

Съседните на Франция страни, особено малките германски княжества, често се тревожат, че могъщата Република може да реагира, че са приютили ненавистните ѝ врагове. Понякога те създават изключително тежки условия за съществуване на своите гости в опит възможно най-бързо да се избавят от тях. Русия, от друга страна, е напълно безразлична към заплахите на Франция.

"Появата на Екатерина II", А.Н. Бенуа

Свободни източници

В държавата на императрица Екатерина II противниците на революцията са посрещнати изключително радушно. "Пред всички французи, които се срещат с мен, аз проповядвам обединение на един принцип: абсолютна вярност към краля и монархията – с това да живеят, с това да умрат и след това ги изпращам, като им казвам: ще бъда приятел и опора на всички, които мислят по този начин", твърди руската управница. 

Скъпи гости

Разбира се, най-комфортно в Русия се чувстват представителите на висшата френска аристокрация. Тук те могат да се надяват без никакви проблеми да получат високи длъжности на държавна служба.

Ришел Арман-Емануел дьо Винеро дю Плеси дьо Ришельо

The Royal Collection

Така например, потомецът на знаменития кардинал Ришел Арман-Емануел дьо Винеро дю Плеси дьо Ришельо  е градоначалник на Одеса и управлява и региона Новоросия (Северното Черноморие). Гийом Еманюел Гиняр граф дьо Сен-При избира кариера в руската армия и, след като стига до чин генерал-лейтенант, загива през 1814 г. около Реймс в хода на битка против бившите си съплеменници.

Мари Габриел Флоран Огюст дьо Шуазьол-Гуфие

Legion Media

За някои френски аристократи привилегиите се сипят като от рога на изобилието. Веднага след като пристига в Русия през 1793 г. археологът и дипломат граф Огюст дьо Шуазьол-Гуфие получава голяма пенсия и обещание да бъде назначен за президент на Академията на науките. Това обаче така и не се случва, като единствената причина е внезапната кончина на Екатерина II. Въпреки това, Павел I, който я наследява на престола, отново издига французина, като го прави президент на Императорската художествена академия и собственик на обширни владения в Литва.

Най-важният емигрант

Най-почетният френски емигрант, който се заселва в Русия, е граф Луи-Станислас-Ксавие, който през 1795 г. е провъзгласен за крал на Франция Луи XVIII. Преследван от ненавиждащата Бурбоните Република, кралят без кралство е принуден да се скита из Европа, докато през 1798 г. Павел I не му дава убежище.

Портрет на Луи XVIII

DeAgostini/Getty Images

Императорът осигурява на Луи дворец в Митава (съвременната Елгава в Латвия), както и лична гвардия от 100 войници от знаменития 8-хиляден кралски корпус на Людовик-Жозеф дьо Бурбон, принц дьо Конде, който в онзи момент също намира приют и препитание в Русия.

Спокойният живот на френския крал в неговия "малък Версай" приключва през 1800 г., когато Павел I, разочарован от своите британски и австрийски съюзници, рязко променя вектора на външната си политика и започва да търси сближаване с Франция на Наполеон. На 19 януари 1801 г. Луи получава предписание от императора незабавно да напусне пределите на страната.

В Русия кралят-изгнаник се връща чак през 1804 г. по покана на новия император Александър I, който отново повежда страната към борба с "корсиканското чудовище". Само че неприятната история се повтаря отново. През 1807 г. четвъртата антифренска коалиция претърпява крах, а Александър и Наполеон сключват мир в гр. Тилзит (днешен Советск в Калининградска област).

Суверените, съюзници на Париж: Александър I от Русия, Луи XVIII от Франция, Франциск I от Австрия и Фредерик Уилям III от Прусия, 1815 г.

De Agostini Picture Library/Getty Images

"Възникналите след Тилзитския мир приятелски отношения между двамата доскорошни протовници накараха опечаления Луи XVIII отново да напусне Русия, но този път не насилствено, а съвършено доброволно", пише приближеният на монарха Амбруаз- Поликарп дьо ла Рошфуко. 

По-обикновени гости

Разбира се, далеч не всички френски имигранти в Русия в края на XVIII в. са представители на древните аристократични родове. Болшинството от хората, намерили убежище в империята, нямат нито богатство, нито връзки, нито високопоставени покровители.

Емили Шанкс, "Наемане на гувернантка",1893

Тюменски регионален музей на изящните изкуства

След като не успяват да се устроят в Европа, френските дворяни пристигат в Русия, където са принудени да си търсят работа като лекари, библиотекари, занаятчии, шивачи или танцьори. Добър вариант е да станат гувернанти в нечий дом. В руското общество по онова време върви виц, че вече и най-затънтеният небогат помешчик може с лекота да си намери някоя маркиза.

След разгрома на Наполеон и завръщането на Бурбоните на френския престол през 1814 г. френските емигранти масово се завръщат в родината си. Въпреки това, има и такива, които решават завинаги да останат в Русия. Потомците им вярно служат на Руската империя чак до нейния крах през 1917 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.