С какви сложности се сблъскват съветските преводачи по време на Нюрнбергския процес?

История
АЛИНА ХОХЛОВА
Емоциите на Нюрнбергския процес са много нагорещени – към силно напрегнатата работа на синхронния превод се добавя и необходимостта за точно описване на жестоките престъпления, които са извършени от нацистите.

По време на разпита на Фриц Заукел – комисарят за работната сила в управлението на четиригодишния план, със съветските преводачи става инцидент. Подсъдимият Заукел се развълнува и започва да крещи, докато заместникът на главния обвинител от САЩ Томас Дод не спира да съобщава нови и нови обвинения с доказателства за неговата вина. Двамата са толкова афектирани, че негативната им енергия се отразява върху съветските преводачи.

Това описва в своята книга Татяна Ступникова, която в този момент превежда думите на Заукел. "Ние скочихме от столовете си и стоейки в преводаческата кабинка водихме с колегата преводач рязък и груб диалог, точно като обвинителя и подсъдимия... другият преводач силно стисна ръката ми над лакътя и обръщайки се към мен толкова силно, колкото и развълнувания обвинител, на руски език повтори: "Вас трябва да ви обесят!" А аз цялата със сълзи от болка в ръката заедно със Заукел крещях: "Не трябва да ме обесите! Аз съм работник, аз съм моряк!".

Тази сцена е прекъсната от председателя на съда британецът Лоурен Джефри, който казва: "Нещо се случи с руските преводачи. Закривам заседанието".

До международния трибунал над нацистите престъпници в Нюрнберг синхронен превод в съда не е предоставян, има само писмен и устен такъв. Този процес е исторически. Продължава почти една година - от 20 ноември 1945-та до 1 октомври 1946-та, и е истинско изпитание за преводачите, защото синхронният превод се осъществява едновременно с възприятието на речта на говорещия.

През лятото на 1945 г., по време на Постдамската конференция, е решено Германия да се раздели на четири окупирани зони. Нюрнберг се оказва под американската зона, дейността на трибунала се обслужва от американски персонал. Именно затова, както си спомнят участниците от съдебния процес, съветската делегация идва на място без преводачи. Смятало се, че американците ще осигурят преводачи на четири езика – руски, немски, английски и френски. Предложението се оказва невярно. Спешното търсене на преводачи е поверено на НКВД. За кратък срок Народният комисариат успява да намери специалисти, които са доставени точно преди началото на трибунала.

Образованието на съветските преводачи е разнообразно – учители, икономисти, потомци на емигранти, които от детство изучават по няколко езика.

Условията на работа и психическото натоварване

Необходимо условие за работата на преводача е наличието на звуконепроницаема кабина, защото страничните шумове разконцентрират работещия. По време на Нюрнбергския процес нищо такова не се случва. Работното пространство на преводачите е с открит покрив, обградено със стъклени стени от три страни, съвсем близо до скамейката на подсъдимия. Това е важно, защото преводачите трябва да наблюдават поведението на хората, чийто думи превеждат.

Отстрани всичко изглежда като стъклен аквариум, така е и наречен. "Аквариумът" се състои от четири триместни кабини. Всеки преводач е със собствени слушалки, но в кабинета има само един микрофон, който преводачите си предават един на друг.

Работата на преводачите сама по себе си е напрегната, защото трябва да слушат, разбират и превеждат постъпващата информация паралелно с речта на говорещия, без да пропускат нито един детайл. Съдът над нацистките престъпници добавя и психологическата натовареност, защото са споделени жестоките подробности на нацистките престъпления.

Тънкости на работата на преводача

Съветските преводачи имат много работа. Особено голям обем работа имат тези с немски език, защото трябва да превеждат от подсъдимите немци, немските адвокати и свидетелите, които основно са германци.

Обемът на работа от английски език също е доста голям. Превеждат се думите на английските и американски обвинители и съдии, в това число и на Джефри Лоуренс – председател на трибунала.

Френският език звучи в залата много по-рядко. Преводачите, седейки в "аквариума", мълчат и очакват само реплики от този език.

Москва изпраща в качеството си на преводач преподавател по немски език в юридическия факултет на МГУ. В залата на съда тя получава педагогически шок заради фраза, произнесена от доктор Ото Щамер, адвокат на Херман Гьоринг. На въпрос на председателя на съда колко време е нужно на адвоката, за да представи документи и произнесе защитната си реч по делото срещу Гьоринг, господин Щамер отвръща: "Доктор Стамет – зибен стунден". Това противоречи на фонетиката на немския език, в който буквосъчетанията st се четат като scht. От вълнение адвокатът заговоря на родния си северен диалект. Слушайки неговата реч преводачката казва: "За такава грешка поставям двойка на студентите си".

Има случаи, в които подсъдимите поправят преводачите. Алфред Розенберг, ръководител на външнополитическото управление на Националсоциалистическа германска работническа партия, добре знаещ руски, прави забележка на германка, която превежда на руски. "Не картини с изображение на Бог – Gottesbilder, а икони – Ikonen, майчица!", - произнася той на чист руски. Преводачката се изплашва и е заменена със съветски преводач.

Взаимопомощ

Речта на оратора може да продължи час или повече, така че преводачът с този език работи максимално концентрирано, докато другите двама могат да слушат с половин ухо, за да не пропуснат реплика на работния си език.

Аркадий Полторак, глава на секретариата на съветската делегация на военния трибунал, споделя в мемоарите си: "Преводачите – американци, англичани и французи в подобна ситуация четат някаква занимателна книга или просто си почиват. Нашите преводачи почти винаги слушат заедно оратора и според възможностите си винаги помагат на другаря си, който води превода".

Даже най-опитният преводач се уморява от превода на изложителя на тезата, затова когато говорителят от трибуната изчита голямо количество имена и цифри съветските преводачи записват всичко на лист хартия, за да могат след това техните колеги по смяна да прочетат данните в нужния момент.

По-късно тази форма на взаимопомощ се приема и от другите делегации. Полторак споделя, че това е "малко тържество на нашия морал!".

Освен това съветските преводачи след завършека на работния ден отиват на помощ на своите колеги, занимаващи се с писмените преводи, защото потокът на писмените работи е огромен, а сътрудници не достигат. Съветската делегация има едва 40 души, докато американците са с персонал от не по-малко от 640 души.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: