Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Представителят на видния род шляхтичи Адам Адамович Ржевуски вярно служи на Русия през целия си живот. Започва военната си кариера като обикновен кадет и успява да се издигне до чин кавалерийски генерал и дори да влезе в свитата на Негово императорско величество.
Ржевуски участва във всички ключови битки на руско-турската война от 1828-1829 г., по време на която е контузен тежко от гюле и ранен от куршум в левия крак. За проявената храброст в битките е награден с орден "Св. Анна" 3-а степен и "Св. Владимир" 4-а степен.
По време на полското въстание от 1830-1831 г., което си поставя за цел да възроди независимата "историческа Жечпосполита", Адам Адамович остава верен на Руската империя и активно участва в потушаването на бунта. Прикомандирован към командващия руските войски Иван Дибич-Забалкански, той безупречно изпълнява неговите най-трудни поръчения и получава като награда златна сабя с надпис "за храброст".
По различно време Ржевуски участва в Кримската война от 1853-1856-а, командва кавалерийски дивизии, войските на Киевския военен окръг, а също така ръководи Александровския комитет за ранените. Руските самодръжци високо оценяват лоялността на смелия поляк и неизменно го включват в кръга на своите доверени лица.
Също като Ржевуски, Феликс Антонович Круковски, родом от Гродненска губерния, е потомствен военен. През 1839 г. на 35-годишна възраст той се озовава в Кавказ, където по това време руската армия води неспираща кръвопролитна борба срещу непокорните планинци.
През 1843 г. Круковски се прославя, защото начело на четиристотин казаци той отблъсква нощна атака на вражески отряд от 4000 души срещу село Бекешевская. Шест години по-късно той е назначен за главен атаман на голямата кавказка линейна казашка армия, която по това време, заедно с Черноморската казашка армия, е една от основните сили в усвояването на Северен Кавказ.
Казаците уважават и обичат Феликс Адамович не само заради неговата смелост на бойното поле, отличните му административни способности, но и заради уважителното отношение, което той показа към тях и техните обичаи. Той е католик, но неизменно посещава с тях православната църква в неделя.
Круковски е убит в схватка близо до укреплението (днес град) Урус-Мартан през 1852 година. "Ако трябва да изберем хиляда от най-добрите хора от армията и да вземем от всеки един от тях най-високите му добродетели и качества, дори и тогава тяхната сума не би надвишила качествата, които притежаваше покойният атаман, напълно незаменим за нашето кавказко казачество", пише за него наместникът в Кавказ, негово светло височество княз Михаил Воронцов.
През 1863 г. 21-годишен полски студент по агрономия Михал Янковски се присъединява към поредното мащабно въстание срещу руската власт, което избухва в бившите земи на Жечпосполита. След разгрома на метежниците той е лишен от дворянската титла, от цялото си състояние и е изпратен на каторга в Сибир за осем години.
След известно време много поляци в изгнание, включително Янковски, са помилвани, но все още им е забранено да се върнат в родината си. Дълги години Михал се занимава с лов, докато не успява да се включи в научна експедиция по река Амур до тихоокеанското крайбрежие. Това пътуване променя живота на бившия бунтовник завинаги. След като се влюбва в Далечния изток, той решава да остане тук завинаги.
Янковски, който става известен по руски маниер като Михаил Иванович, се оказва талантлив предприемач. Първо се издига до длъжността управител на златна мина на остров Асколд, на 50 км от Владивосток. След това основава конеферма на полуостров Сидеми близо до Корея, където отглежда нова порода коне, приспособена към условията на Далечния изток. Пак тук предприемчивият поляк създава първата в Русия плантация на най-ценното лечебно растение в източната медицина, каквото е женшенът.
Науката става втората страст на Янковски след търговията. Той открива няколко вида бръмбари, около сто вида дневни и нощни пеперуди, 17 от които са кръстени на него, изучава и описва рядка птица, която живее изключително в Далечния изток и е известна днес като Овсянката на Янковски. Археологичната култура на Южното Приморие, открита от Янковски, също е кръстена на него.
Този син на полски шляхтич с малко имение в селцето Дзержиново близо до Минск е един от факторите за раждането на съветските служби за държавна сигурност. Феликс Едмундович Дзержински, наричан "Железния Феликс" заради твърдостта на характера си, става един от основателите и първият ръководител на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (ВЧК), предшественик на КГБ на СССР и ФСБ на Руската федерация.
Дзержински е един от идеолозите и организаторите на така наречения червен терор срещу враговете на революцията, който предвижда не само сплашване и арестуване на представители на кръгове, които се противопоставят на болшевиките, но и тяхното физическо унищожаване.
Феликс Едмундович се бие срещу бившите си сънародници. По време на съветско-полската война от 1919-1921 г. той служи като началник на тила на Югозападния фронт и е член на Временния революционен комитет на Полша, правителството, организирано от болшевиките в полските територии, окупирани от Червена армия.
"Дзержински беше най-строгият критик на своята рожба... Той непрекъснато реорганизираше из основи и възстановяваше ЧК и отново и отново оглеждаше хора, структура, методи, страхувайки се най-вече бюрокрацията, бумащината, бездушието и рутината да не се настанят в ЧК-ОГПУ...", така пише за своя съратник Вячеслав Менжински (също поляк), който сменя "Железния Феликс" начело на съветските специални служби след внезапната му смърт през 1926 година.
"Аз съм най-нещастният маршал на Съветския съюз. В Русия ме смятаха за поляк, а в Полша за руснак", оплаква се роденият във Варшава Константин Константинович Рокосовски, син на полски работник и руска учителка, който става един от най-добрите пълководци през Втората световна война.
След разпадането на Руската империя през 1917 г. Рокосовски, който служи в 5-и Каргополски драгунски полк, е изправен пред труден избор: да се бори за възстановяването на полската държава или да се посвети на борбата за "властта на работниците и селяните". Той се присъединява към болшевиките и в крайна сметка прави блестяща кариера в Червената армия.
Като по чудо Рокосовски не загива по време на "големия терор" през втората половина на 30-те години (обвинен е, че работи за полското разузнаване и е освободен едва след две години и половина влачене по затворите). При нахлуването на Вермахта той е с ранг генерал-майор и командва механизиран корпус. Проявява се добре в отбранителните битки през лятото-есента на 1941 г., участва в широкомащабното контранастъпление на съветските войски край Москва и става един от авторите на операция "Уран" по обкръжаването и унищожаването на 6-а армия на Фридрих Паулус в Сталинград.
През 1944 г. Рокосовски командва войските на 1-ви Беларуски фронт, които по време на операцията "Багратион" разбиват войските на германската група армии "Център", напредват на 600 км на запад и освобождават цялата територия на Беларус, част от Прибалтика и Източна Полша. На 29 юни Константин Константинович е удостоен със званието маршал на Съветския съюз.
Именно Рокосовски е трябвало да превземе Берлин, но в последния момент Сталин го прехвърля на 2-ри Беларуски фронт, действащ в Източна Прусия и Померания, а 1-ви Беларуски фронт дава на най-блестящия командир на Червената армия - Георгий Жуков. "Защо е тази немилост?", пита тогава разочарованият маршал, на което "бащата на народите" отговоря: "Това не е немилост, това е политика".
През 1949 г. по предложение на полските власти и с разрешението на Кремъл Константин Рокосовски заема поста министър на националната отбрана, на който остава до 1956 година. Той е единственият съветски маршал в историята, който става и маршал на Полша.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си