Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Като че ли нищо не подсказва, че на Ступникова ѝ предстои да работи по безпрецедентно важния Нюрнбергски процес. Тя е безпартийна дъщеря на репресирани "врагове на народа" и просто не може да бъде част от съветската делегация. Когато обаче процесът започва, става ясно, че има остър недостиг на преводачи от съветска страна. НКВД е инструктиран бързо да намери нови хора и Ступникова е извикана при генерал Иван Серов, заместник на народения комисар на НКВД Лаврентий Берия.
"Аудиенцията беше кратка: "Информираха ме, че можете да правите симултанен превод…". Замълчах, защото нямах представа какво означава терминът "симултанен превод". По това време за мен съществуваха само писмени и устни преводи", пише по-късно Татяна Ступникова в мемоарите си "Нищо, освен истината".
Два дни по-късно Татяна и трима нейни колеги кацат в Нюрнберг. Предстои ѝ цяла година работа по ключов процес срещу нацистки престъпници. Ступникова се завръща у дома едва през януари 1947 година.
След като работи до късно още през първия ден, Татяна не забеляза, че колегите ѝ вече са напуснали кабинета и са тръгнали към автобуса, който трябва да ги отведе до вилите, предоставени им в покрайнините на града. Налага ѝ се сама да намери пътя до изхода, но коридорите на Съдебната палата се оказват като лабиринт.
След като напълно се обърква, Ступникова се опитва да влезе през вратата без надпис на нея, но в същия момент двама представители на американската военна полиция я хващат под ръце и я отвеждат в затворническа стая, спомня си тя в своите мемоари. Тогава Татяна се страхува най-много, че ръководството на съветската делегация ще разбере за това и ще съзре в случката състав на престъплението – "тайна" среща с чужденци. А за това е можело да получи години в трудови лагери.
Само че скоро нейният колега, преводачът Константин Цуринов, нахлува в стаята, придружен от трима американски войници. "Най-накрая те намерих!" - бяха първите му думи, които тогава толкова често си повтаряхме един на друг", така Ступникова описва първата си среща с бъдещия си съпруг.
В началото на август 1946 г. Татяна Ступникова бърза на път към "аквариума" на преводачите. Тя тича по коридора, но изведнъж се подхлъзва и насмалко да падне, ако "някой голям и силен не я беше хванал".
"Когато се съвзех и погледнах към моя спасител, съвсем близо до мен се оказа усмихващото се лице на Херман Гьоринг, който успя да прошепне в ухото ми Vorsicht, mein Kind! ("Внимавай, дете мое!")", спомня си Ступникова.
Когато Татяна влиза в залата, към нея се приближава френски кореспондент и на немски ѝ казва, че сега тя ще бъде най-богатата жена в света: "Вие сте последната жена в обятията на Гьоринг. Нима не разбирате?"
Ступникова обаче не оценява шегата на французина. А на 16 октомври 1946 г. Херман Гьоринг, осъден на смърт чрез обесване, се самоубива два часа и половина преди екзекуцията, като поглъща калиев цианид.
Столовата на Съдебната палата е на самообслужване, а местата не достигат за всички. Един ден Татяна с поднос в ръце вижда маса, на която седи само един американски старши сержант. Съветската преводачка сяда до него - други места просто няма. Мъжът я поразява с вежливостта си – донася салфетки, защото на масата те са свършили, подава солницата и заявява, както си спомня Ступникова, че е готов да направи за нея всичко, което тя му заповяда.
В същото време сънародниците на преводачката седят наблизо и ѝ дават някакви тайнствени знаци, които объркват преводачката.
В това време старши сержантът носи четири порции от любимия сладолед на Татяна. Това е изключително учудващо, защото в столовата на Съдебната палата не дават охотно допълнително. Татяна окончателно заподозира, че нещо не е наред. Тя не се стърпява и, след като изяжда две порции от десерта, става от масата въпреки увещанията на мъжа да остане още няколко минути.
В работната стая колеги ѝ казват, че е обядвала с наследствения палач Джон Уудс. Въпреки факта, че военният трибунал все още не е приключил, Уудс пристига в Нюрнберг предварително, за да провери надеждността на бесилките.
Преди откриването на поредното съдебно заседание двама френски журналисти се приближават до Татяна и ѝ подават голям жив кафяв охлюв, който обикновено се среща в лозята на Германия и Франция. Според тях охлювът е най-добрият талисман и пази от всякакви неприятности по време на превода. Татяна взема черупчестото и забързано се отправя към работното място. След като го пуска в чаша с вода, тя се захваща за работа.
След няколко дни в един от местните вестници се появява снимка на Ступникова и нейния охлюв. Текстът към нея гласи: "Не можа да се сложи край на суеверието в Съветския съюз. Руската преводачка не се разделя с талисмана си".
А в СССР гражданите е трябвало да имат отрицателно отношение към суеверията, възприемани като анахронизъм от миналото. И все пак това събитие остава незабелязано и охлювът в крайна сметка пристигна в Москва с преводачката.
На 1 октомври 1946 г. международният трибунал приключва. След това съветските преводачи работят три месеца в Лайпциг, който е в съветската окупационна зона. Те трябва да редактират стенограмите, като сравняват текста на превода с първоизточника.
В началото на януари 1947 г. преводачите заминават за Берлин, а оттам - за Москва. След като се завръща в родния си град, Татяна започва да търси работа, която може да се съчетае с аспирантура. Намира такава в Министерството на кинематографията - министър Иван Болшаков спешно се нуждае от специалисти за превод на трофейни филми.
Казват на Татяна, че ще работи за самия Йосиф Сталин. Освен превод, трябва да се подбират и филми без любовни сцени и политика. Самите филми да бъдат само черно-бели, защото Сталин се страхува от "вредното въздействие" на цветното изображение за здравето.
Веднъж комисията не успява да намери нито един подходящ английски или френски филм за целия ден и всички се надяват, че последният филм, който Ступникова е гледала, ще отговаря на критериите. Уморена от работа, тя почти пропуска момента, когато на екрана се появи цветна картина. Оказа се, че е филм във филма. Така Татяна избягва потенциално фатална грешка.
Когато си припомня работата на Нюрнбергския процес, Татяна Ступникова отбеляза: "Няма нищо по-полезно за начинаещ в симултанния превод от постоянната дългосрочна практика в преводаческа кабина със слушалки на главата и микрофон в ръцете". Ето защо за симултанен преводач с немски и английски по-добрата практика от военен трибунал, както по отношение на обема на работата, така и по отношение на съдържанието, не можеше да се измисли".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си