"…Нямаше кой да стане преводач в това велико дело и предадоха… устно тайни дела от голямо значение в желанието да бъдем приятели… Прати Антон (посланик Антъни Дженкинс), за да го попитаме дали ти е предал думите, които му казахме, и съгласна ли си с нашето предложение и какви са твоите намерения". Тези думи пише Иван Грозни на английската крализа Елизабет I на 24 октомври 1570 година.
Това писмо и свидетелствата на съвременници на събитията полагат началото на историята за неуспешните опити за обединението на две династии. За какви точно "тайни дела от голямо значение" става дума?
Как започва кореспонденцията между руските и английските монарси?
А. Савин
Както се случва често, всичко започва с търговски дела. През 1551 г., по инициатива на известния английски астроном Джон Ди, в Англия е създадена "Търговска компания на търговците-пътешественици за откриване на земи, страни, острови и неизвестни места". Целта ѝ е да се намери т.нар. Североизточен проход към Китай. Но вместо това английските търговци установяват трайни търговски връзки с Московското царство. Англичаните основават Московската търговска компания и започват да внасят в страната олово, платове и оръжие. В замяна получават коноп, дърва, мас и катран. Иван Грозни дава на компанията право да търгува на територията на страната, без да плаща мита.
Ръстът на търговския оборот между страните предизвиква интензивна бизнес кореспонденция между Иван Грозни и Елизабет I. Английската кралица е единствената жена, на която Грозни някога е писал. При това не всички теми могат да бъдат обсъждани на хартия. При подобни случаи двамата монарси разменят съобщения помежду си чрез доверено лице – английския посланик Антъни Дженкинс. От бизнес преговори в крайна сметка руският монарх преминава към ухажване.
Защо на Иван Грозни му е нужен този брак?
Nicholas Hilliard/Walker Art Gallery; Hans Weigel der Ältere
През 1570 г. 40-годишният Иван Грозни вече два пъти е бил вдовец, като и около двата случая витаят слухове, че жените са починали от отравяне. 37-годишната Елизабет I по онова време управлява Англия вече от 12 години и успешно избягва исканията на парламента да си избере съпруг и да дари английския трон с наследник.
Джеръм Хорси от Московската търговска компания, който е оставил подробни спомени за Московското царство, пише в записките си, че Иван Грозни е разпитвал придворния си лекар Елизиус Бомелиус на колко години е Елизабет и дали опитите му за ухажване биха се увенчали с успех: "И макар да имаше причини да се съмнява в успеха, тъй като… кралицата беше отказала да се омъжи за много крале и велики князе, той не губеше надежда, тъй като се смяташе за по-велик от останалите господари по лични качества, мъдрост, богатство и величие. Той беше решен да опита".
Хорси посочва и причината, поради която Иван Грозни си търси невеста далеч от Московското царство: подобен брак би обезпечил на царя възможност да потърси убежище в Англия, ако Ливонската война доведе до катастрофални последици или пък в случай на вътрешен заговор, от който царят се страхува през целия си живот. Информацията на Хорси е потвърдена и в Псковската летопис от 1570 г, където са описани намеренията на царя да избяга в Англия и да се ожени там.
Свободни източници
И така, в октомврийското си писмо до Елизабет от 1570 г., измежду обичайните търговски въпроси, царят нееднократно споменава и някакви "тайни дела от голямо значение", които Грозни предал на кралицата чрез посланика ѝ Антъни Дженкинс. Историците смятат, че става въпрос за предложение за брак, което е отхвърлено. Иван Грозни реагира очаквано на отказа – рязко. В края на писмото, което изпраща в отговор, той не само нарича Елизабет "пошла девица", но и директно ѝ заявява, че тя не може да е управница на своята страна и да взема изгодни за държавата решения. Кореспонденцията прекъсва за цели 12 години.
Опитвал ли е Иван Грозни да се жени за Мария Хейстингс?
Неуспешното сватовничество обаче не кара Иван Грозни да се откаже от плановете си да се сроди с английския кралски двор. През 1582 г. царят праща при Елизабет своя посланик Фьодор Писемски със задачата на първо място да обсъди условията за съюзен договор с Англия, а на второ, да уговори условията за евентуален брак между царя и роднината на Елизабет I, Мария Хейстингс, която в Московското царство е наричана княгиня Хантинска. Често историците смятат, че въпросът за този брак е бил тясно свързан с проблемите около подписването на съюзния договор и на практика бил неразделна част от него.
Александър Литовченко
Писемски получава подробни инструкции по деликатните въпроси, които би могла да зададе Елизабет I относно предложението на Грозни. Основният сред тях е, че в момента Иван Грозни бил женен за своята шеста (според някои сведения седма) жена Мария и, в процеса на сватовството, дори бил успял да стане баща. Женихът обаче изобщо не се притеснява от този факт и Писемски получава уверения, че царят ще се разведе, а детето от новия брак няма да наследи престола, но ще получи обширни владения.
Епидемията от чума в Лондон и очевидното нежелание за сключване на брак от английската страна в крайна сметка водят до застой в опитите за сватовство. Английският посланик, който пристига заедно с Писемски в Московското царство, вместо да обсъжда условията на съюза, по всякакъв начин се опитва да накара царя да се откаже от брака с Мария Хейстингс. Но преди да бъде взето окончателното решение, през 1584 г. Иван Грозни умира.
Историята на двата нереализирани опита да се сроди с Англия разпалва теорията за насилствената смърт на Иван Грозни. Редица историци, които поддържат версията, че царят е умрял от отравяне с арсен и живак, смятат, че настойчивият стремеж на Иван IV да се ожени за англичанка е катализатор на неговата гибел, тъй като е в разрез с амбициите на Борис Годунов и неговите роднини. Женитбата на царя с близка роднина на кралете на Англия може да даде право на потомците от този брак да наследят царския престол и да бъде заобиколен синът на Грозни Фьодор Иванович, за когото е омъжена сестрата на Годунов Ирина. Има версия, че именно поддръжниците на Годунов са "ускорили" смъртта на Иван Василиевич.
Следващият шанс за брак между управниците на Русия и Англия идва чак през XIX в., когато, независимо от несъгласието и на двете семейства, се женят дъщерята на руския император Александър II Мария и вторият син на кралица Виктория, принц Алфред, херцог на Единбург.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви