Институт Смолни: Как живеят възпитаниците на първото женско учебно заведение в Европа

Екатерина II, горяща в идеята да внесе просветния абсолютизъм във всички обществени сфери, не пропуска и въпроса с женското образование. Учреденият от нея институт Смолни за благородни девици в края на XVIII век става първото държавно учебно заведение за девойки в Европа.

Порядките в института са в пълно противоречие с тези, които по-голямата част от аристократите през това време са смятали за достойни за своите наследници. Смолни е призван да "пречупи" остарелите социални привички. Девиците са възпитавани да се омъжат подходящо (което и ставало в повечето случаи), но обучението в института е длъжно да сформира жена за нова епоха, която да е способна да облагороди средата, в която се намира, и да възпита своите деца в просветителски дух.

Манастирски бит

Смолният институт, в качеството си на женско учебно заведение, съществува от 1764 до 1917 г., но изменението на вътрешното му устройство и нрави е незначително. От 1765 г. започват да приемат и "момичета от ниската класа", такива, които не са дворянки (но без крепостните). Възпитаниците се делят на 4 възрастови групи (в училището взимат девойки от 6 до 18 години), на всяка от тях се полага рокля в определен цвят: младша възраст носят рокли с цвят на кафе, момичетата от втората възрастова група са с рокли в светло син цвят, трета възраст са със сив цвят, а най-големите се обличат в бяло.

За да научат момичетата на лека и изящна походка, им изработват тежки и дебели обувки – след използването на тези обувки девойките придобиват красива походка. Никакви украшения не се допускат, прическите също са еднакви за всяка възраст – външният вид на ученичките е аскетично скромен и спретнат.

Аскетично е и храненето на момичетата, въпреки младата им възраст. Сутрин изпиват по една чаша чай и изяждат по една кифла с масло и сирене, понякога възпитателките споделят, че им се сервира и каша. Обядът е супа и пирожка, а за вечеря отново получават кифла с чай или мляко, всичко това се променя при настъпването на постите, когато храненето става още по-оскъдно.

Александра Соколова, възпитаница на Смолния институт, през 1840 г. споделя своите спомени така: "Никой не очакваше появата на царя (Николай I) в този ден. Вестта за това, че той е влязъл в кухнята през задния вход, много бързо се разнесе из цялото учебно заведение. Тази му постъпка изплаши мнозина, а други остави в недоумение...

В последствие ни стана известно, че царят, отивайки към тенджерата, в която туко що е сварена рибена супа, по-точно уха, потопил лъжицата си, пробвал доволно течното вариво и казал: "Даже такава евтина риба са пожалили... Е, а сега какво има за второ ястие? М-да... Моите войници се хранят дори по-добре!"

Подобна строгост във възпитанието на ученичките преди всичко се обяснява с възпитателните методи (те са добре познати в най-добрите частни училища в Англия). Привичката да се задоволяват с малко закалява духа на обучаемите и формира деятелен и неподдаващ се на униние и мързел характер, дори целият им последващ живот да мине в разкош. Някои казват, че ограничението на рациона се обяснява с това, че учебното заведение се издържа само от обществени разноски (семействата на момичетата нищо не заплащат за дрехите и храната им), а в кухнята често крадат продукти.

Позволява се на роднините да носят на девойките пари и сладости. Споделянето на храна между момичетата е нещо нормално. С получените пари, които идват при ученичките през охраната, може да се закупи още хляб и печива (съкровищата надлежно се крият в спалните помещения от инспекторките).

Равенството в института

В "по-ниската" половина на Смолни (Александровската) живеят и се обучават момичета с по-нисш произход: дъщери на чиновници, банкери и търговци без дворянско потекло.

Жителките на благородническата половина (Николаевски) имат определени предимства пред своите съседи от Александовската половина. Два пъти годишно те се разхождат в придворни карети с церемониален ескорт от офицери, полагат императорски изпити, на които присъстват представители на царското семейство, ходят на императорски балове, където танцуват с велики князе и чуждестранни принцове. Вътре в института, при среща с момиче-благородничка, дребната буржоазна девойка първа прави реверанс и едва след това ѝ се отговаря по същия начин.

Но в други отношения условията на живот на учениците от двете половини са абсолютно еднакви. Момичетата са настанени в стаи, които приличат повече на казармени. Около десет ученици живеят в едно спално помещение, скромната декорация е ограничена до легло с твърд матрак, малка нощна масичка и стол. През зимата в общежитията е особено тежко - температурата в стаята може да падне до 10 градуса по Целзий и момичетата са принудени да спят под тънки завивки и да се мият със студена вода рано сутрин, веднага след ставане. Много, особено новодошлите, се разболяват. Но дори и в такова тъжно място учениците намират отдушник: в лазарета е топло, могат да спят и да се хранят поне малко по-задоволително, така че по-предприемчивите млади дами успяват да симулират заболяване.

В кого се влюбват ученичките

Лекарите и учителите са единствените мъже, които момичетата виждат редовно през 12-те си години в затвореното учреждение. Идвайки в института на 6-годишна възраст, те не го напускат до дипломирането, тъй като ваканции не се предлагат (с течение на времето периодът на престой в института е намален няколко пъти). Учителите нарочно са избрани да бъдат женени, на средна възраст и за предпочитане с телесни увреждания, за да не смущават момичетата. Но това не спасява и тези единствени налични мъже да станат обект на обожание. Студентките режат парчета от палтата им, за да ги носят със себе си, поливат шапките им с парфюма си и правят много други глупости от този род.

Също така е обичайно да се обожава някоя от по-старшите ученички. Всяка младша ученичка избра идол за себе си и показа привързаността си по начини, които днес може да изглеждат доста странни. За да докажат любовта си, момичетата могат да изядат парче сапун или да направят нещо по-лошо. За щастие по-често обожанието се ограничава до малки услуги и похвали. "Да обожаваш" означава да се опиташ да видиш обожавания предмет, който обикновено е от момичетата от по-горния клас, и когато тя минава покрай нея, тогава да извикаш след нея: ange, beauté, incomparable, céleste, divine et adorable, разбира се, не пред класна дама, след това да напишеш обожаваното име върху книги и тетрадки с удивителни знаци и с добавяне на същите думи", спомня си Мария Сергеевна Угличанинова, ученичка в Смолни през 1840 г.

Момичетата се виждат с родителите си само в присъствието на класните дами, а кореспонденцията се следи и прочита. Смолни е абсолютно затворена среда, от която е почти невъзможно да се избяга. Физическото наказание обаче е строго забранено, така че виновните момичета са публично засрамвани за лошо поведение: закачат бележка на роклята ѝ, ако ученичката я предаде в клас; свалят престилката си, лишават се от обяда, а на по-големите момичета им забраняват да носят рокли и прически за възрастни.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви