Императрица Александра Фьодоровна с децата си, гувернантката и Распутин
Свободни източници"Ra ra Rasputin Lover of the Russian Queen" пеят Boney M. в най-популярната песен в света за царския духовник Григорий Распутин. Слуховете, че Распутин е бил любовник на императрица Александра Фьодоровна, активно се разпространяват още от началото на 1912 г. докато той е жив. В Санкт Петербург порнографски карикатури, разкази и стихотворения на същата тема се разпространяват сред различни слоеве на обществото. Тази предполагаема любовна афера е основният мит за Распутин.
Распутин наистина oбича да се хвали с влиянието си върху царското семейство, а това пък води до различни слухове. Само че няма никакви доказателства на приказките за сексуална връзка с императрицата. Дълго време като аргумент се използва уж лично писмо от Александра Фьодоровна до нейния духовен наставник: "Колко ми е мъчително без теб. Спокойната съм и почивам, само когато ти, учителю, седиш до мен, и аз целувам ръцете ти и скланям глава на твоите блажени рамене...", се казва в писмо, публикувано от йеромонах Илиодор (Сергей Труфанов) в книгата му, която очерня Распутин. Дори и това писмо обаче да е истинско, няма регистрирани случаи Распутин и императрицата да са оставяни насаме (тяхната дневна програма в двореца е публична).
Дневниците и кореспонденцията на царското семейство не съдържат нито един намек за интимна връзка между Распутин и императрицата. Дори извънредната следствена комисия на Временното правителство (създадена през 1917 г. веднага след Февруарската революция за разследване на престъпленията на "царския режим") се интересува от тяхната връзка, но следователите също не откриват никакви доказателства. Може би това писмо е просто измислено.
Григорий Распутин, генерал-майор Путятин и полковник Ломан
Карл Булла/Свободни източнициДруго обвинение е повдигано многократно, включително от депутати от Държавната дума: че Распутин оказва силно влияние върху цар Николай II и върху неговата политика. Споменава се в много книги и мемоари. При все това обаче нещата не са толкова прости.
В лични писма царицата постоянно пише на Николай II какво мисли Распутин за войната, за назначения и други политически решения. В кореспонденция тя го нарича "нашия приятел", след което следва съветът на Распутин. Влиянието на Распутин нараства бързо след 1905-а, когато избухва първата революция, а властта на Романови е застрашена, и това дразни различни сили. Само че до каква степен съветите на Распутин са вземани предвид от царя? По всичко личи не много често. Историкът Сергей Олденбург изучава писмата на царицата до Николай и проверява дали царят следва съвета на Распутин. Анализът показа, че по принципни въпроси Николай, известен със своя мек характер, въпреки това много пъти не се съобразява с препоръките на "семейния приятел". Това не подкрепя хипотезата, че влиянието на Распутин е толкова широко.
Распутин и негови почитатели, 1914 г.
Карл Буллла/Свободни източнициПолицейското управление специално поставя под наблюдение "царския монах" и събира материали за поведението на Распутин. В тези материали има препратки към посещенията на Распутин при проститутки, както и към неговите гуляи. Слуховете, че той организира оргии в двора с участието на дами от близкия кръг на царското семейство така и не се потвърждават. За това по-специално пише следователят на извънредната комисия за разследване на временното правителство Владимир Руднев, след като се запозна с всички доказателства през 1917-а: "… при това се изясни, че любовните похождения на Распутин не излизат извън рамките на нощни оргии с девици с леко поведение и певици на шансони, а понякога и с някои от неговите молителки. Що се отнася до близостта му с дамите от висшето общество, в това отношение не са събрани никакви положителни материали чрез наблюдение и разследване".
Въпреки това някои дами от висшето общество в своите показания все пак признават, че са били в интимна близост с Распутин, но отхвърлят слуховете за оргии.
Всички тези компрометиращи сведения са доведени до знанието на Николай II, но царят смята, че това е възмутителна намеса в неговия семеен живот, тъй като в царската фамилия Распутин е считан почти за член на семейството. Царицата пък изобщо не вярва на тези истории за гуляи на "стареца". Тя го възприема като свят човек.
Лайънъл Баримор като Распутин опипва челото на Тад Александър като младия принц Алексей в "Распутин и императрицата", режисиран от Ричард Болеславски
John Kobal Foundation/Getty ImagesЗа дарбата на Распутин да изцелява се разказва не по-малко, отколкото за неговите оргии. Благодарение на репутацията си на лечител, той се доближава до царското семейство и скоро става незаменим човек в двора. В този момент е ясно, че медицината не е в състояние да излекува хемофилията, болестта на Алексей, който е единственият син на Николай II. Всяка синина му причинява вътрешен кръвоизлив, който може да продължи няколко дни и да му донесе непоносими страдания. Има обаче много доказателства, че след контакт с Распутин, престолонаследникът се е чувства по-добре. Той е неговото лекарство.
"[Распутин] дойде в двореца и отиде с родителите при Алексей Николаевич. По техните разкази, когато се приближил до кревата, прекръстил наследника, казал на родителите му, че няма нищо сериозно и няма от какво да се притесняват, обърнал се и си тръгнал. Кървенето спряло", спомня си Анна Вирубова, най-близката приятелка на императрицата.
Има обаче и друго мнение за предполагаемите лечителски способности на Распутин. Някой просто го нарича шарлатанин, който е успял с хитрина да спечели доверието на царицата. Други като митрополит Вениамин казват, че Распутин "не е бил никакъв хипнотизатор или шарлатанин, а просто е въздействал на хората със силата си". Съвременниците отбелязват, че старецът много добре умее да бъде убедителен, има подходящ външен вид и тежък "хипнотичен" поглед.
Очевидно Распутин по някакъв начин оказва влияние на императорското семейство и наследника, като ги успокоява с молитви и разговори. Със сигурност обаче може да се каже, че Распутин не спасява Алексей от хемофилията. Последният случай на обостряне на болестта на наследника е в Тоболск през 1918 г., няколко месеца преди трагичната смърт.
Приживе Распутин има репутация на лечител, но след негова смърт му се лепва етикетът на ясновидец. По-специално на него се приписва предсказване за революцията, смъртта на Романови и трета световна война.
Когато става дума за пророчествата на Распутин, много често се правят позовавания на бележника на императрица Александра Фьодоровна, която в него записва мислите на своя "духовен наставник". Или пък на брошурата на Распутин "Благочестиви размишления", публикувана през 1912 година. Всъщност обаче нито в единия, нито в другия източник има предсказания. Най-известното пророчество на "царския монах", че смъртта му ще означава края на династията Романови, се посочва в показанията на дъщеря му Матрьона. "Когато няма да ме има, тогава и дворът няма да го има", уж предупреждавал той. Дори обаче Распутин и да е казал това, то може да се тълкува и като манипулация, която му е помогнала да остане в близкия кръг на семейството по време на опитите на различни сили да го принудят да излезе от него.
Струва си и да се отчете, че много от това, което Распутин "пророкува", просто не се сбъдва. Той обещава бърза победа в Първата световна война и възкачването на трона на царевич Алексей.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си