5 тайни бункера, построени за Йосиф Сталин (СНИМКИ)

Russia Beyond (Legion Media; Getty Images)
Много от тези места, построени през Втората световна война, все още са забулени в тайнственост. 
  1. Бункер в Московското метро

Веднага след Втората световна война Сталин получава кабинет на 35 м под Кировската метростанция (днешна "Чистие пруди"). Освен кабинета на Сталин, там се помещава и щабът на ВВС.

Мотрисите не спират на тази станция. Перонът е ограден с високи стени, които отделят кабинета на върховния главнокомандваш и свързочния център, разположен там. Сталин влиза в бункера през таен тунел, който води до командния пункт в щаба на ВВС.

  1. Бункерът в дачата в Кунцево

Тази дача на Сталин е построена в Москва през 1934 г. в района на днешния Парк на победата. Там той прекарва последните две десетилетия от живота си до смъртта си на 5 март 1953 година.

Първоначално дачата не е оборудвана с никакви подземни бункери. Новият бункер, изграден на 15 метра под земята, е готов чак през март 1942 година.

Бункерът е сравнително голям. Структурата е подсилена с няколко реда железни стени. Има два отделни коридора, за да може Сталин да не се среща с персонала, който работи под земята. Вътре стените на кабинета на Сталин и останалите помещения са облицовани с дървена ламперия.

Има кабинет с овална дъбова маса за среща на съвета за отбрана. В бункера има и малка спалня за Сталин. В нея обаче има само легло и нощно шкафче.

Според някои слухове бункерът е свързан с Кремъл с таен тунел и със системата "Метро 2".

  1. Бункерът в Измайлово

Бункерът в Измайлово е построен тайно под предлог, че там се гради централен стадион с различни спортни съоръжения. Освен стадиона обаче се строи и тайно подземно съоръжение за Сталин и военното командване.

Когато строителството на бункера завършва през 1939 г., изграждането на стадиона е преустановено. В подземната структура има кабинет, зала за събрания и столова.

Съоръжението е отворено за туристи след реконструкцията му през 1996 година. Посетителите могат да разгледат различни предмети от епохата на Сталин. Според някой експерти обаче те може би не са автентични. Има съмнения и че това подземно съоръжение изобщо е замислено като бункер на Сталин.

  1. Бункерът в Кремъл

За бункера на Сталин в Кремъл има оскъдна информация. Според някои източници строителството му започва в началото на Втората световна война, но е завършено чак в средата  на 1942 г., когато немците са отблъснати и вече не могат да бомбардират Москва.

Според съвременници на тези събития мястото прилича по-скоро на мазе, преустроено в бомбоубежище, а не на истински бункер с адекватна защита от въздушни бомбардировки.

Адмирал Иван Исаков, който посещава подземния кабинет на Сталин в Кремъл през зимата на 1941 г., отбелязва, че интериорът прилича на кабинета на Сталин: "Същата висока дъбова ламперия, същата маса, същите портрети на Ленин и Маркс на стената и дори завесите бяха същите и покриваха несъществуващите прозорци".

Днес това съоръжение вече не съществува.

  1. Бункерът в Самара (Куйбишев)

Когато нацистките войски приближават в Москва в началото на Втората световна война, съветското ръководство решава да евакуира столицата и да я премести в Куйбишев (днешна Самара).

Сталин също трябва да се евакуира, затова трябва бързо да му бъде построен бункер. Народният комисар на железниците Лазар Каганович издава заповед за началото на строителството, което, според плана, трябва да приключи за три месеца. Според заповедта новият бункер трябва да пази обитателите си от бомбардировки и обгазявана, да е на дълбочина поне 25 метра под земята и да е с площ най-малко 200 кв.м.

В Куйбишев от Москва пристигат около 4000 души, включително инженери и техници, оборудвани със специална техника.

В крайна сметка работниците построяват бункер с четири работни помещения, зала за срещи и стая за развлечения. Най-дълбоката точка на подземната структура е на над 30 метра под земята. Там са кабинетът на Сталин и залата за срещи.

Останалите стаи са по-близо до повърхността на земята във вертикална шахта с диаметър 7,5 метра. Шахтата е на девет етажа, пет от които са за сервизни съоръжения – филтрираща и вентилационна камера, контролна стая и акумулаторна стая и т.н.

Въпреки всички усилия, вложени в строителството, Сталин така и не напуска Москва и не заминава за Самара, тъй като съветската отбрана успява да устои на първоначалната атака на врага.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"