Кой е могъл да натрупа богатство в СССР?

Russia Beyond (Снимка: Йосиф Соборовер/ТАСС; Свободни източници)
В "страната на равенството" някои хора всъщност си живеят като царе.

"Често казват за мен, че съм "първият милионер", казва в интервю през 2015 г. Вадим Туманов. "Да, разбира се, печелех много, защото дори обикновените работници, където и да работехме, получаваха повече от регионалните партийни секретари! А секретарите полудяваха от яд".

Артелите

Борис Елцин

Вадим Туманов е известен директор на златотърсаческия артел "Печора". Такива артели има много. Артелите, създадени само от Туманов, включително артелът "Амур", който действа и до днес в руския Далечен изток, са изкопали общо над 500 тона злато (през 1960-те общото производство на злато в СССР е около 150-170 тона годишно, така че на артелите на Туманов се пада сериозен дял от работата).

Артелите са полу-формални работни групи или колективи, които са въздесъщи в икономиката на СССР. Артелите произвеждат мебели, играчки, работят за сезонните индустрии като риболов, жътва, събиране на ядливи горски плодове и т.н. Естествено, копаенето на злато е най-доходоносната им дейност. Държавата се нуждае от тях, защото само опитните миньори могат да копаят за злато ефективно. Артелите са активни до 1980-те.

Колко печелят работниците на Туманов? При 12-часова смяна без почивен ден, основно в сурови северни условия, те печелят по около 10 000 рубли на сезон (3-4 месеца), което е огромна заплата при положение, че министърът взема по около 1000 рубли на месец (след данъчно облагане).

Партийни членове

Владимир Промислов

Членовете на Комунистическата партия са "богаташите" на СССР – всички сравняват заплатите им с тези на партийните шефове. Държавните служители, които са членове на партията, изкарват повече от "обикновените" държавни служители – заплатата на министър от правителството на СССР е около 1000 рубли, а секретарите на Централния комитет на КПСС (всъщност техният ранг е по-нисък от този на министрите) също изкарват по около 1000 рубли. Генералният секретар на Централния комитет на КПСС (Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Михаил Горбачов – всички те са заемали този пост) взимат заплата от около 1500 рубли месечно.

Средната заплата в СССР през 1970-те и 1980-те е около 150 рубли месечно. Нискоквалифицираните работници (хамали, сестри, продавачи, чистачи, охранители, пазачи и т.н.) получават по около 70-80 рубли. За професии като учители, лекари, шофьори на камиони, машинни оператори заплатата може да достигне 120-150 рубли, а инженерите вземат по 130-220 рубли. Заплатата на висококвалифициран опитен работник в производството може да достигне 300-350 рубли. А директорите на заводите вземат по 300-450 рубли месечно.

Артисти

Да си известен певец, музикант или актьор в СССР наистина отваря много врати. В онези времена няма много звезди, следователно те се радват на охолен живот.

Певците, музикантите и другите артисти, които са на официална държавна служба, вземат заплати в зависимост от статута си. Заслужилите артисти на републиките или на СССР могат да си докарат по цели 40 рубли за един концерт – една трета от заплатата на инженер. Народните артисти вземат още повече. Но реалните им доходи са неофициални и идват под формата на подаръци. Например певицата Людмила Зикина получава огърлица със 127 диаманта от Гейдар Алиев, заместник-министър председател на СССР.

Людмила Зикина

Официалните заплати на певците и артистите често се различават сериозно от реалния им доход. Официалната заплата на Владимир Висоцки за концерт е само 11,50 рубли, но неофициалните му представления често му носят до 500 рубли всяко. В същото време, заплатата му като актьор също е доста висока – говори се, че за ролята си на Арабина на Петър Велики в едноименния филм той получава цели 3450 рубли.

Писатели/поети

Доходите на писателите и поетите в СССР се състоят от хонорари + авторски права за всяко копие на книгите им, което означава, че колкото по-голям тираж има даден книга, толкова по-богат става авторът ѝ.

Алексей Толстой

Хонорарите варират в зависимост от статута на автора – от 250 до 800 рубли за отпечатан текст от 23-25 страници. Основният доход, обаче, идва от авторски права. Сергей Михалков, детски поет и автор на текста на съветския химн, е известен като може би най-богатият съветски писател – общият тираж на книгите му надхвърля 300 милиона.

Сергей Михалков

Драматургът Анатолий Барянов, който е буквално неизвестен в Русия в наши дни, получава 920 700 рубли от авторски права през 1949 г. за постановката на пиесата си "От другата страна". За сравнение, "Победа" – най-луксозната съветска кола през 1950-те, струва около 15 000 рубли.

Но основните активи на писателите, поетите и драматурзите не им принадлежат. Като "официално признати" творци, членове на Съюза на писателите и други творчески обединения, те имат право да използват санаториуми, да получават държавни дачи и просторни апартаменти. Но всички тези луксове могат да им бъдат отнети във всеки един момент, ако изпаднат в немилост в очите на администрацията на Комунистическата партия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"