Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Портрет на Чичерин, Москва, 1926. От Ф.А. Модоров
Третяковска галерия
Баща му е от древния дворянски род Чичерини, известен от края на XV век. Майка му е баронеса Мейендорф от род на известни дипломати на служба в Русия. Богатото семейство принадлежи към дворянския елит на империята. На пръв поглед едва ли човек от такова семейство би могъл да застане срещу царската власт. Но колкото и да е парадоксално, именно възпитанието предопределя комунистическите възгледи на Чичерин.
Баща му в зряла възраст става привърженик на евангелското учение пиетизъм, чийто проводник в Русия е английският лорд Гранвил Радсток. Един от постулатите на учението е благотворителността. Истински вярващите трябва да подкрепят своята вяра с дела – грижа за бедните. Евангелистите се занимават с просвещение на селяните, финансират откриването на училища и болници. С това се занимават и родителите на Георги, а майка му често води сина си на евангелски събрания. Усвоените там истини са в рязък контраст със строгия патриархален начин на живот в царска русия в края на XIX век.
Бащата на Георги е високопоставен служител на министерството на външните работи, макар че през последните години от живота си, съгласно идеалите на пиетизма, той се посвещава на благотворителност. Умира, когато Георги е на 10 години, но благодарение на семейните връзки Георги, който завършва Историко-филологическия факултет в Петербургския университет, постъпва на служба в министерството на външните работи на 26-годишна възраст и то на доста висок пост – секретар на колегия.
През 1904 г. Чичерин заминава за Европа, за да се лекува, и именно там се запознава със социалистическите идеи. През 1905 г. той вече е член на РСДРП и не се връща в Русия, която е обхваната от революция. Материалното му положение му позволява да подкрепя руските социалдемократи финансово, което съвсем естествено буди тревога у британските специални служби. През 1914 г. той става член на Британската социалистическа партия. През август 1917 г., когато царският режим вече е паднал, Чичерин е арестуван от британските власти по обвинения, че представлява опасност за обществената сигурност и отбранителните способности на Британия, която в онзи момент воюва срещу Русия. Едва след две ноти от Лев Троцки, който в онзи момент е народен комисар на външните работи на РСФСР, Чичерин е освободен. След като пристига в Петербург, той веднага става заместник на Троцки, а през февруари 1918 г., по инициатива на Владимир Ленин, започва да изпълнява длъжността министър на външните работи.
На новата длъжност Чичерин веднага е изправен пред нелеката задача да сключи мир с всички държави, против които е воювала царска Русия по време на Първата световна война. Към онзи момент РСФСР, която току-що е образувана като суверенна държава, е обхваната от гражданска война, затова прекратяването на бойните действия в Първата световна война вероятно е единственият начин да се спаси суверенитетът на страната.
Чичерин е част от руската делегация, която на 3 март 1918 г. подписва Бресткия мир в Брест-Литовск, според който Русия демобилизира своята армия и флот, отстъпва на други страни една-четвърт от европейската си територия и една трета от населението си. За съветска Русия Бресткият мир става политически провал. Докато разказва за условията на Бресткия мир на 14 март по време на IV Общорурски конгрес на съветите, Чичерин завършва речта си с думите: "принудиха ни да подпишем с опрян в челото пистолет". Съветската преса определя Бресткия мир като "самоубийство", но единствено отказът от военни действия дава на Съветската република така необходимата глътка въздух, за да се съхрани държавата. Независимо от всички критики, Чичерин продължава да работи и през май 1918 г. става народен комисар на външните работи на РСФСР.
На този пост на него се пада задачата да установи дипломатически отношения между СССР и редица държави. Триумфът на Чичерин идва с Генуезката конференция през април 1922 г., на която РСФСР за първи път е представена като суверенна държава.
Чичерин, който няма семейство, фактически живее в министерството, независимо от високия си пост, който му позволява всички привилегии. "Материално революцията не му донесе нищо. Той бе един от малкото революционери, които имаха всичко: материални блага, власт, положение в имперската йерархия", пише американската журналистка Беси Бити, която лично познава комисаря.
Чичерин е перфекционист и иска да прави всичко лично. Той полага първите основи и направления в дейностите на ведомството, което оглавява. При това не само че работи до късно, но и принципно предпочита да се труди нощем, от което се оплакват подчинените му. По-късно Чичерин си спомня, че в периода, в който се формира съветската власт, му се е налагало да работи по 18 часа в денонощието.
"Чичерин е великолепен работник, добросъвестен, умен, знаещ. Такива хора трябва да се ценят. Неговата слабост – недостигът на "командирство", не е беда. Малко ли са хората с обратната слабост на света", казва Владимир Ленин за Чичерин.
Георги се учи да свири на пиано от ранна възраст. В имението на историка и негов чичо Борис Чичерин в Тамбовск семейството се събира често, за да послуша как свири бъдещият дипломат. Чичерин смята любовта към музиката за едно от най-важните неща в живота си. В писмо до брат си той пише: "Имах революцията и Моцарт, революцията бе настоящето, а Моцарт бе предвкусването на бъдещето, но те не могат да бъдат отнети". Още преди да се оттегли от поста на народен комисар на външните работи през 1930-те, Чичерин завършва книга, посветена на творчеството на Моцарт.
Чичерин в монголски костюм
Музеи на Московския КремълКато член на семейство от интелигенцията преди революцията той не прилича на повечето комисари във властта, оглавявана от Сталин. В Генуа, например, Чичерин поразява чужденците не със сила и рязкост, а с енциклопедичните си познания и с факта, че говори френски и английски свободно без преводач. Вместо с кожена яка и с ботуши, той често се появява облечен с узбекски или с монголски народни дрехи, получени като подарък от източни дипломати (днес знаменитите чичерински халати са експонати в музеите на Московския Кремъл). Заради това му увлечение Чичерин шеговито е наричан "глава на източната фракция". Но халатите имат и друга функция. Например, Чичерин посреща делегацията от Бухарския емират в бухарски халат – така той демонстрира своята откритост и стремеж към диалог.
Оставката на Чичерин е следствие на сериозното му несъгласие с тогавашната линия на Сталин за предаване на ръководството на страната на комунистическата партия. "Надмощието на партията над държавната дейност означава парализиране на държавната власт", пише Чичерин.
След това той живее в уединение – лятото на дачата си, а по-голямата част от годината – в апартамента си в Москва, където умира през 1936 година.
*Изложбата "По случай 100-годишнината от сформирането на СССР: Чичерин и съветската дипломация" се провежда в Музеите на Московския Кремъл до 8 януари 2023 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си