Как съветски работник става президент на Тайван

Russia Beyond (Снимка: Legion Media; Sputnik; Свободни източници)
В продължение на много години Цзян Цзинго е фанатичен комунист, но това не му пречи в бъдеще да преследва жестоко бившите си идейни съратници.

През 1978 г. постът президент на Република Китай, разположена на остров Тайван (непризната от Руската федерация), е зает от човек, когото мнозина познават като обикновен работник в уралски завод и член на комунистическа партия – това е Николай Елизаров. Как привърженик на идеята за световна революция от далечна Русия се озова на върха на властта в антикомунистическа азиатска страна?

Всъщност Елизаров не е нито руснак, нито комунист (поне не в края на 30-те години). Цзян Цзинго е псевдоним на най-големия син на генералисимус Чан Кайши. Кайши е постоянен лидер на националната консервативна партия Гоминдан в частично призната островна държава Тайван. Цзян Цзинго живее в Съветския съюз под руско име Николай Елизаров.

В новата родина

Цзян Цзинго и Чан Кайши

След разпадането на империята Цин през 1912 г. Китай изпада в състояние на хаос. При липсата на силно централизирано правителство страната е разделена между военнополитически формации. Една от най-влиятелните сили, които си поставят за цел да прекратят възникналата криза, е партията Гоминдан.

Чан Кайши, който оглавява партията през 1925 г., подобно на своя предшественик Сун Ятсен, разчита на Съветския съюз в своята борба. Сътрудничейки с бързо разрастващия се Гоминдан, Москва иска да разпространи влиянието си в региона. Като разчита на националистите, СССР дори принуждава много по-скромното китайско комунистическо движение да се присъедини към тях.

Чан Кайши

Болшевиките с охота обучават приятелски настроените китайци на тяхна територия и през 1925 г. синът на Чан Кайши Цзян Цзинго пристига в Москва. Там 16-годишният тийнейджър остава за известно време на гости на по-голямата сестра на Ленин, Анна Елизарова-Улянова, след което получава руския си псевдоним "Николай Елизаров".

В столицата Цзян постъпва в Университета на работниците от Изтока, където заедно с него учи и един от бъдещите лидери на комунистически Китай Дън Сяопин. Той преминава стажове в Казанското танково училище и Военнополитическата академия в Ленинград, а също така работи на поточна линия в завода "Динамо".

Цзян Елизаров усвоява отлично руски език и се установява на ново място, докато баща му по това време ефективно обединява страната под знамето на Гоминдана по време на така наречената Северна кампания срещу военните формации и слабото управляващо правителство.

Всичко се променя на 12 април 1927 година. Чан Кайши, който не иска да споделя властта с никого, нанася внезапен удар на своите съюзници, организирайки масови арести и екзекуции на членове на Комунистическата партия на Китай, принуждавайки ги да преминат в нелегалност. Подобни действия не могат да останат без отговор от Москва и през декември същата година дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати.

Уралският работник

Шокиран от случилото се Цзян Цзинго се оказва в затруднено положение. Той светкавично публично се отрича от баща си, осъждайки действията му. Никакви репресии срещу сина на Чан Кайши не последват и той работи известно време в колхоз в Московска област.

Все пак отчуждението между Сталин и китайския лидер нараства и за да не дразни представителите на китайските комунисти в Коминтерна, Елизаров е изпратен по-далече от столицата в уралския град Свердловск (Екатеринбург) през 1932 година.

След като започва да работи в завода "Уралмаш" Цзян Цзинго става помощник-началник по социалните въпроси в цех за машини. Занимава се с ежедневните проблеми на работниците. По-късно заема длъжността редактор в местния вестник "За тежко машиностроене".

Фаина и Цзян

Личният живот на Елизаров също се устройва добре. През 1935 г. той се жени за работничката от същия завод - Фаина Вахрева, която скоро му ражда две деца.

На 16 ноември 1936 г. Цзинго пише заявление с молба да бъде повишен от кандидат в член на КПСС (б), изразявайки отново негативното си отношение към баща си: "Баща ми Чан Кайши е предател и предаде великата китайска революция, в момента е ръководител на китайските черни реакции. От първия момент на неговото предателство аз водих борба срещу него". Години по-късно обаче бъдещият тайвански лидер признава, че прави тези изявления по принуда.

Завръщането у дома

По-нататъшният живот на Цзян Цзинго в СССР е обвит в мистерия. Известно е, че след като става член на партията, той скоро престава да споделя комунистическите идеали и все повече мисли за завръщане в Китай. И някак успява. През май 1937 г. напуска работата си, заминава за Москва, а оттам заедно със семейството си напуска страната с влак.

Прост уралски работник никога не би могъл да направи такова пътуване. Според най-достоверната версия синът е изпратен при баща си по лична заповед на Сталин. Пред лицето на нарастващата японска заплаха съветският лидер трябва да нормализира отношенията с Гоминдана.

Чан Кайши незабавно прощава на сина си и го включва в кръга на своите доверени лица. Фаина Вахрева също е посрещната топло. Дават ѝ китайското име Фанлян, което означава "коректна и почтена съпруга".

Комунистът Николай Елизаров остава завинаги в миналото, а Цзян Цзинго се превръща в една от най-важните фигури в Република Китай. През 1946 г. той отива в Съветския съюз, за ​​да преговаря със Сталин за развитието на двустранните отношения.

След поражението на правителствените войски от Народноосвободителната армия на Китай и евакуацията на привържениците на Чан Кайши в Тайван през 1949 г., Цзинго ръководи тайната полиция на острова и започва да търси вътрешни врагове, което води до цяла вълна от брутални репресии.

Цзян Цзинго застава начело на Република Китай (Тайван) малко след смъртта на баща си. Цзинго прави много за нейния икономически просперитет и превръщането ѝ в "азиатския тигър". Самият президент се отличава с изключително скромен начин на живот, който усвоява още в СССР, а голяма част от доходите си дава за благотворителност.

Първата дама на страната също живее скромно. След смъртта на съпруга си през 1988 г. тя отказва пенсията на "съпруга на президента", задоволявайки се с много по-малка пенсия на "съпруга на чиновник".

След като надживява почти всичките си деца, Фаина Вахрева прекарва остатъка от живота си в старчески дом. Бившата работничка на завода "Урал" е погребана през 2004 г. в Тайпе с големи почести и в присъствието на първите лица на държавата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"