XVI-XVII век: "Уважение сред чужденците"
Брада – всички
Мустаци без брада – литовец или поляк
Нито брада, нито мустаци – "немец" (всеки европеец, католик, чужденец)
Страшен скандал разтърсва московското общество: великият княз Василий Йоанович си обръсва брадата и започва да ходи "по литовски", "с мустаци". Според слуховете целта му е да поласкае княгиня Елена от рода Глински, която е с 29 години по-млада от великия княз. След като става жена на княза, Глинская скоро ражда наследник – бъдещия Иван Грозни. Но още дълго време болярите и знатните членове на обществото не могат да се отърсят от ужаса, тъй като бръсненето на брадата в тази епоха е забранено за православните.
Иван Крамской
В Древна и Средновековна Рус носенето на брада и мустаци е нещо естествено за всички мъже. Дори Руската правда признава особения статут на брадата – ако някой умишлено повреди чужда брада, той плаща глоба.
Но очевидно с времето се зараждат опити брадата да бъде премахвана, тъй като в Европа в ранните години на Новото време безбрадото лице става признак за висок социален статут. В Русия има съпротива срещу тази нова мода: с постановление на Стоглавия събор от 1551 г. се забранява бръсненето и подстригването на мустаците и брадите, като наказанието е отлъчване от църквата и нейните тайнства. В условията на постоянната съпротива от страна на православието и католицизма и непрекъснатите опити на католическата църква да проповядва сред православното население, бръсненето или носенето на брада е включително и политически въпрос.
Александър Орловски
Брадата в Рус преди Петър е повод не само за гордост – в нея дори се кълнат. Пътешественикът Адам Олеариус забелязва, че сред московските боляри с най-голямо уважение се ползват онези, които имат голям корем и дълга брада. "Негово царско величество показва тези хора на тържествени аудиенции, мислейки, че това ще предизвика у чужденците по-голямо уважение към неговата особа".
XVIII век: "Стой! А брадата?"
Брада – селянин, богат търговец, духовно лице, староверец
Без брада и мустаци – всички останали
Мъжът с "голо лице" на руската улица така или иначе привлича внимание. Първата мисъл е, че той е чужденец, немец или литовец! Но в края на XVII в. чужденците стават толкова много, че и сред руските младежи прониква модата на прическите на брадите, които, ако не се бръснат, се подстригват.
Сергей Иванов
През 1675 г. на знатните люде в Москва им се налага да си припомнят един специален указ "да не възприемат чуждестранни немски и други привички, да не си подстригват космите по главата, да не носят рокли, кафтани и шапки и да не заповядват на хората си да го правят".
През 1698 г. Петър, който току-що се е върнал от Великото си посолство, събира болярите, разказва им за похода си, черпи гостите и започва да им подстригва брадите. Шокиращото действие се повтаря на следващия пир в присъствието на царя и още на един…
Също както в Русия мъжът без брада се възприема за чужденец, така и в Европа брадатите мъже от руското посолство изглеждат като диваци. Петър разбира, че за да е успешен търговският и културният обмен с Европа, тази психологическа бариера трябва да бъде отстранена. От 1700 г. на всички, освен духовниците, извозвачите и селяните, е заповядано да носят "немско" облекло, а от 1705 г. е въведен и знаменитият данък брада в градовете. Той не важи за селата – селяните, които обработват земя, продължават да ходят брадати, но при влизането в града са задължени да плащат по една копейка вход.
Георг Кристоф Гроот
Ако гражданите искат да носят брада, данъкът е огромен – от състоятелните жители на градовете ("търговци и посадници (граждани)") се вземат по 60 рубли годишно, а от по-бедните – по 30 рубли; от богатите търговци – по 100 рубли годишно. За сравнение, годишната заплата на войник в армията е 10 рубли. Представете си колко е било скъпо да се носи брада!
Контролът на брадите се осъществява на всички градски порти, а по улиците има и патрули. Историкът Григорий Есипов описва тези времена със следните думи: "Бедният индустриалец от търговската или от селската класа носи в града: дърва, трупи, въглища и още някоя и друга стока; на градските порти: Стой! А брадата? И долита алтънът и копейката хвърчи към джоба му – който не иска да плати, е пратен във воеводската канцелария, а оттам в затвора – и прекарва дълго, дълго време там: откъде да вземе беднякът 50 рубли? Във воеводската канцелария в Петербург през 1723 г. се бяха струпали толкова много брадати бедни търговци и индустриалци, дошли в града с най-нищожни стоки, че по указ на Сената бе постановено да им обръснат брадите и да ги пуснат под гаранция…".
Свободни източници
XIX век: "Мустаци, одобрени на най-високо ниво"
Брада – селянин, богат търговец, духовно лице, староверец;
Брада в съчетание с модни дрехи – изискан мъж, свободомислещ и поклонник на модата;
Мустаци без брада – военен;
Без брада и мустаци – обикновен гражданин.
От 1762 г. Екатерина отменя данъка брада за цивилните, а в армията продължават да се бръснат по армейски устав. Въпреки това в руското общество вече не е прието да се носи брада. Староверците обаче получават право да ходят с брада без никакви глоби.
С настъпването на XIX в. и ерата на дендизма брадата става признак за отшелничество. Самият император Александър I казва, че ще си пусне брада и ще замине за Сибир, ако войната с Наполеон бъде загубена.
Bogdan Villevalde
От 1830-те брадата става знак за това, че човекът, който я носи, е в крак с модата. Както пише "Дамски журнал", "много млади хора си въобразяват, че ще привлекат внимание, ако си пуснат бради като гражданите на древните републики в Гърция и Рим". Но в обществото тези модни поклонници не са популярни – сравняват ги с "мръсни казаци", дервиши и дори с козли.
Какво е удивлението на обществото, когато през 1832 г. на мъжете с воински чин е разрешено да носят мустаци и бакенбарди. Защо се случва това? Много просто – мустаци по някаква причина си пуска и самият император Николай I, а за да ги носи, му се налага да разреши същото и на цялата армия (Николай Павлович има военен чин инженер-генерал). Но скоро императорът забелязва, че брада и мустаци започват да си пускат и цивилните чиновници, особено в провинцията. През 1837 г. се налага да бъде издаден указ, в който се казва: "Всички началници на граждански ведомства трябва да следят строго подчинените им да нямат нито бради, нито мустаци, тъй като последните принадлежат само на военния мундир".
Владимир Поярков
При Николай единственият "официален" цивилен с мустаци е придворният художник Богдан Вилевалд – императорът толкова често му позира, че живописецът си издейства правото да си запази шикозните мустаци, които сам нарича "мустаците, одобрени на най-високо ниво".
През 1874 г. император Александър II разрешава на всички военни (освен на гвардията, свитите и висшите чинове) да носят бради и мустаци, а синът му – брадатият император Александър III, веднага след качването си на трона през 1881 г. разрешава брадата за всички, без значение от чина и званието. А за по-ниските чинове в гвардията и за гренадирите има заповед да не бръснат брадите си. От този момент растителността на лицето в Русия става предмет не на законодателството, а на модата, и вече не е толкова лесно да разбереш какъв руснак стои пред теб, съдейки само по формата на мустаците и брадата.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви