Как пуншът се превръща в жженка, любимата напитка на руските хусари и писатели

Рецептата за напитката е донесена в Русия от офицери от руската армия, участвали в походите по време на Наполеоновите войни. И по състав, и по технология на приготвянето е подобна на обикновения пунш, но под влиянието на хусарите се изменя и придобива ново значение – като обаче запазва силата и развеселяващия си ефект.

Руски пунш

Просто казано, жженката може да се определи и като вид пунш. През 1803 г. френският историк Гримод дьо Ла Рейниер в книгата "Алманах на гурманите" описва действието му по следния начин: "Пуншът поражда веселост, възбужда въображението и почти никога не опиянява". С последното утвърждение може да се поспори – това и се случва в Русия.

Попаднала в ръцете на руските офицери, рецептата се променя и фразата "почти никога не опиянява" вече е неприложима за нея. Приготвянето на пунша от хусарите става и крайно зрелищно: огромен чан се пълни с вино, на него се поставят две скръстени саби и на тях поставят захарна буца, която поливат с ром. След това запалват буцата и пламтящата захар се стича във виното, след което я гасят с шампанско. Поради този "пожар" напитката се сдобива с името си – жженка.

Рецептата, впрочем, има вариации: някога ромът се заменя с коняк, използва се както червено, така и бяло вино, като някои дори добавят плодове. В походни условия жженката се приготвя от каквото има под ръка, основно за сгряване през зимата и за придобиване на смелост преди бой. Но в мирно време приготвянето ѝ се превръща в цял ритуал.

Бившият хусар граф Остен Сакен си спомня офицерската традиция така: "Пиенето на жженка винаги придобиваше войнствен вид: в стаята постилаха килими; в средата на пола в някакъв съд се гореше захар в ром, което представлява огнище от дърва на биваци; наоколо в няколко реда сядаха пируващи с пистолети в ръце (...) Когато се разтопеше захарта, изливаха в съда шампанско и готовата жженка се наливаше в пистолетите, започваше пиенето".

Жженката е наречена "хусарска", защото в хусарските полкове служат наследниците на заможните и именити семейства, "златната младеж" на XIX век. Хусарите са едни от малкото, които могат да си позволят толкова скъпо развлечение: заплатата на офицера е около 395 рубли за година – за тези пари трябва да си плаща квартирата, да се грижи за коня си, да си купува скъпи амуниции и да харчи и за храна. Цената на бутилка шампанско започва от 2 рубли, а на френско вино – от 50 копейки, като пуд захар (около 16 кг) струва около 40 рубли. Напитката излиза много скъпа, а, вземайки предвид начина на живот на хусарите, които се славят като смелчаци и женкари, можете само да си представите колко харчат годишно за такива увеселения.

Литературна напитка

Модата на скъпата гореща напитка излиза отвъд пределите на хусарските полкове и се разпространява в литературните и студентски кръгове. Голям любител на жженката е Александър Пушкин. Приятелят на поета Иван Липранди в мемоарите си си спомня следния случай: събрали се с приятелска компания той, Пушкин и полковниците Орлов и Алексеев, и се отправили в билярдната, където решили да пият жженка. Изпили общо 3 кани, които предсказуемо подействали на поета: "Пушкин се развесели, започна да ходи край страните на билярда и да пречи на играта. Орлов го нарече ученик, а Алексеев добави, че на учениците им дават уроци… Пушкин се отскубна от мен и, разбърквайки топките, не остана длъжен и на думи; приключи се с това, че предизвика и двамата на дуел, а мен ме покани за секундант". Благодарение на посредничеството на Липранди случаят се замита: Орлов и Алексеев се извиняват на Пушкин и дуелът е отменен.

С любов към жженката пише и Михаил Лермонтов, който се научава да прави напитката още в през годините си на обучение във военното училище, а Николай Гогол вари жженка сам за гостите си. Жженката си остава популярна в течение на целия XIX век – в публикувана през 1870 г. книга "Минало и думи" Александър Херцен си спомня как през студентските си години отива на рожден ден на приятел: "На другия ден ме боли глава, гади ми се. Това, очевидно, е от жженката – буламач! И тук взех искреното решение никога занапред да не пия жженка, това е отрова".

В края на XIX век популярността на жженката угасва: модата отминава, а и съставът на офицерските полкове силно се променя, малцина могат да си позволят такова скъпо удоволствие. През XX век жженката започва да се използва само в обреда за просвещаване на хусарите, а след Първата световна война напълно забравят за напитката.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви