Как СССР измерва Марианската падина – най-дълбоката точка на океана

Марианската падина е вдлъбнатина в западната част на Тихия океан, близо до Марианските острови. По форма падината наподобява полумесец с дължина от 2500 км. Именно тук се намира най-известната от до момента известните точки на Световния океан, наречена Бездната на Челинджър (по името на корветата, която я открива).

Изображението, направено на 28 май 2019 г., показва "градини на морското дъно" в подводна планина на Марианската падина, разположена в западната част на Тихия океан.

Legion Media

Ако средната дълбочина на Тихия океан е 4 км, то в Марианската падина тя достига близо 11 км. Налягането на водата на дъното ѝ достига 1100 атмосфери, което е 1100 пъти повече от нормалното атмосферно налягане на повърхността на водата. Това място е по-малко изследвано дори от обратната страна на Луната, а тук са достигали по-малко хора, отколкото в космоса. И все пак именно поради недосегаемостта си Марианската падина става поредното "предизвикателство" за човечеството. Колко е дълбока? И може ли на такава дълбочина да има живот? Това са ключови въпроси.

Надпревара по търсене на най-дълбоката точка

За първи път Марианската падина е намерена през 1875 г. от британска експедиция. Тогава корветата "Челинджър" с помощта на дълбоководен лот установява дълбочина от 8367 метра. Пробата от земята се състои от тъмен вулканичен пясък, а температурата на водата не превишава 1 °С. Всички инструменти, спуснати на дълбочина заедно с лота, са извлечени почупени или повредени поради огромното налягане. Тази дълбочина към онова време не е най-голямата. И изобщо по онова време светът е запленен от търсенето на онова "дъно на планетата", изследвайки известните падини. Година по-рано американският кораб "Тускарора" намира точка североизточно от Токио с дълбочина от 8513 метра.

Challenger II

Архивна снимка

Следващите, които се опитват да намерят тази точка в Марианската падина, са американците с кораб "Неро" през 1899 г. – корабът за поставяне на кабели, който отбелязва 9636 м. дълбочина край Гуама, най-големият от Марианските острови. Но измерването с лота е изпълнено с множество грешки като корекции за наклон, огъване, разтягане на кабела и т.н.

След повече от 30 години по-късно японските кораби "Мансуи", "Косуи" и "Иодо" с помощта на навигационни ехолотове "напипват" ново дъно – почти с 200 м по-дълбоко от предишното или 9814 метра. И все пак, изглежда, това не е предел.

През 1951 г. щафетата поема новият английски хидрографски кораб "Челинджър" (наследява името на гореспоменатата корвета), който с помощта на тросове достига 10830 метра. Това е абсолютен рекорд. Дълбочината поразява въображението. Това е повече от височината на най-високия връх на земята – Еверест (8849 м). Учените са убедени: в тази черна дупка, където не прониква слънчева светлина, няма нито едно живо същество. Така си мислят чак до съветската експедиция.

Корабът, измерил Марианската падина

Изследователски кораб "Витяз"

Николай Назаров/ТАСС

През 50-те и началото на 60-те години Съветският съюз също като много други иска да намери по-голям предел на океана. С тази задача се нагърбва "Витязь" – флагманът на съветския експедиционен флот: немски товарен кораб за плодове с 5,5 т водоизместимост, който Съветският съюз получава като репарация след войната. Като го приспособява за изследователски нужди, от 1949 г. той 18 години броди по Тихия, Индийския и Атлантическия океани.

През 1957-1958 г. "Витязь" изследва десет дълбоководни "дерета" в района на Марианската падина и намира точка с максимална дълбочина – 11022 метра. Рекорд, който никой не е бил до момента. Смята се, че именно това е максималната дълбочина на световния океан.

"Витяз". Ехолотите поддържат непрекъснат запис на дълбочините, като чертаят топографията на дъното по курса на кораба. Снимки на специалиста по подводна фотография и подводно заснемане Никита Зенкевич

Никита Зенкевич/Sputnik

"В лабораториите, където се намира ехолотът, не можеше да се обърнеш: на всички им се искаше да присъстват на раждането на откритието, – спомня си събитието един от участниците на 25-я рейс на "Витязь" през 1957 година. – Ехолотът рисуваше острия склон на дерето. Дълбочинната линия ту изчезваше, ту се появяваше наново. Всички нетърпеливо гледаха лентата: къде ли ще свърши склонът? Най-сетне равна площадка – най-дълбоката част на дерето. Чува се заповед: "Стоп машна!" – и "Витязь" се полюшва по вълните; под кила му има многокилометрова бездна. Започва работата на хидролозите: от показанията на дълбоководните термометри и определението на съдържанието на солите на различни дълбочини зависи какви поправки ще бъдат нанесени към данните на ехолота. Часовете в очакване минават бавно. Уредите се изкачват на борда. Остава да чакаме съвсем малко: това ли е "най-най" дълбочината… Най-сетне всчико е готово, всички изчисления са завършени. Има нова, открита от "Витязь" максимална дълбочина на Световния океан – 11022 метра!".

Хидробиолозите пускат автономна буйова станция, която изследва времевата променливост на океанографските характеристики, като прави дългосрочни измервания в една точка при всякакви метеорологични условия

В. Нарцисов/Sputnik

Впрочем тази надпревара сред изследователите за няколкостотин допълнителни метра не е главното, за което се насочват многогодишните експедиции. Съветските океанографи правят къде по-важно откритие по време на тази експедиция.

Съветското откритие

Преди съветския поход към Марианската падина предположенията за наличие на живот на дълбочина над 6 км се отнасят към областта на фантастиката – никой не вярва, че живо същество е способно да се приспособи към такива условия.

Но "Витязь" опровергава и това. С помощта на тралове с особена конструкция учените раздират дълбоководните дерета на Тихия океан и откриват на самото му дъно микроорганизми. Това като минимум опровергава предположенията, че нищо живо не може да оцелее при такова налягане.

Trieste – изследователски батискаф, на който е направено рекордно гмуркане в Марианската падина през 1960 г.

Свободни източници

А по-късно, през 1960 г., експедицията на швейцареца Жак Пикар и американеца Дон Уолш не просто потвърждава съветското заявление за наличие на живот на такива дълбочини. На 23 януари те стават първите хора в историята, които се спускат до дъното на Марианската падина на дълбочина почти 11 км. Батискафът "Триест" се спуска до дъното на бездната почти пет часа. На тази невъобразима дълбочина провеждат 12 минути и докато си похапват шоколад за попълване на силите, виждат как край илюминатора преминават скарида и риба, подобна на писия.

Какво се случа по-нататък?

Изглежда, историята с търсенето на най-дълбоката точка на океана рано или късно трябва да приключи, но това не се случва. На практика гонката за измерването ѝ все още продължава.

След съветската експедиция от 1984 г. японските хидрографи се опитват да достигнат дъното на Марианската падина и стигат до извода, че дълбочината ѝ все пак е 10924 м, тоест с 98 м по-малко от съветските измервания.

Автономният подводен апарат "Витяз-Д" след спускането му на дъното на Марианската падина

Пресслужба на ФПИ/Sputnik

През 2020 г. заместник-генералният директор на Фонда за перспективни изследвания на Русия (ФПИ) Игор Денисов заяви, че измерванията на съветския кораб "Витязь" може и да са неточни. Отново изпращат експедиция натам: пускат в падината съвременния дрон "Витязь", който фиксира дълбочина от 10 028 метра. "Това ни казва, че имаме информация, над която да поразмишляваме: дали предишният "Витязь" е измерил неправилно дълбочината, или се е променило самото дъно. Всичко това подлежи на осмисляне и анализ", казва Денисов.

"Витяз". Инженер Никита Зенкевич подготвя оборудването за работа

В. Нарцисов/Sputnik

Впрочем в научните среди все още се отнасят скептично към "новата" най-дълбока точка.

"Това е просто несериозно от гледна точка на океанологията, - смята зам.-директорът на института по океанология на РАН Андрей Соков. – През 1957 г. съветският апарат прави крупномащабни снимки, тежка и рутинна работа. Ненапразно казват, че дъното на океана е изследвано по-зле, отколкото обратната страна на Луната. В това е вложен и дълбокият смисъл. Това е тежка, сериозна работа, всички тези потапяния, изследвания на дъното, проходи – всичко това е планомерно и трябва да се случва дълго. Силно се съмнявам, че при потапяне на апарат (дронът "Витязь") е поставена такава задача. Изобщо разговарях с ФПИ и не чух да са се опитвали да открият някаква дълбока точка. Задачата им е била да изпитат апарата. Разбира се, никаква дълбочина не се е променила, просто са се спуснали и са проверили координатите. За да открият най-дълбоката точка, през 1957 г. е проведена много сериозна подготвителна работа".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.