Как Червената армия пробива обсадата на Лениград (СНИМКИ)

На 8 септември 1941 г. войниците от групата армии "Север" превземат град Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро, затваряйки кръга около Ленинград по суша. В капан се оказват над 2,5 милиона жители и близо 500 000 войници от Червената армия.

Единствената връзка на обсадения от немските и финландски войски град е водният път през Ладожкото езеро. Именно по този "Път на живота" в Ленинград пристигат храна и боеприпаси и по него се евакуира населението.

Но нито "Пътят", който е под непрекъснат обстрел от противника, нито съветската транспортна авиация не са в състояние да организират пълноценното снабдяване на големия мегаполис. През зимата на 1941 г. в Ленинград настъпва страшен глад: от изтощение хората припадат на работните си места, има случаи на канибализъм, а стотиците лежащи по улиците трупове бързо престават да учудват когото и да било.

През 1941 и 1942 г. Червената армия прави нееднократни опити да вдигне блокадата над града, но заради липсата на координация в действията на частите, недостига на хора, ресурси и боен опит тези опити неизменно завършват с крах. Същевременно, постоянният натиск на съветските войски върху групата от армии "Север" не позволява на немското командване да прехвърля резервите си от Ленинград в други участъци на фронта.

Новата 1943 г. е посрещната от жителите на града на Нева далеч по-леко от предишната: в неокупираните предградия вече са обособени помощни стопанства, дажбите от хляб са увеличени, транспортът е частично възстановен, а в домовете има ток по няколко часа на ден.

Въпреки това Ленинград все още страда в капана на обсадата. "Ние ще преминем с теб, ленинградчанино, през студ и бой, през огън, кал, кръв, стенания и болка. Все още ни е грижа. Да живее братската ни спойка! Готви се удар!", се посочва в новогодишната реч на писателя Всеволод Вишневски.

Ударът действително се готви. След грандиозния ноемврийски успех на съветските войски край Сталинград и променената стратегическа обстановка на съветско-германския фронт Върховното главнокомандване приема решение през януари 1943 г. да се проведе широкомащабната настъпателна операция "Искра", която да пробие обсадата.

Планът е настъплението да се води в района на шлиселбургско-синявинската височина – само 15 км тук отделят защитниците на града от "голямата земя". Предполага се, че войската на Ленинградския фронт, водена от генерал Леонид Говоров, ще пробие обръча отвътре, докато отвън атаката ще бъде водена от войската на Волховския фронт начело с генерал Кирил Мерецков.

Ударните групировки наброяват около 300 000 души, докато немците разполагат само с 60 000. Освен това съветската войска превъзхожда противника и в артилерията – шесткратно, в танковете – десетократно и в самолетите – двукратно.

Но да се изминат тези 15 км не е лека задача. През годините на блокадата Вермахтът е успял да превърне височината в мощно укрепен район с многобройни точки за отбрана, разпръснати из труднопроходима блатиста местност, осеяна с бодлива тел и големи минни полета.

През целия декември съветската войска усилено се готви за "Искра". В тренировъчните градчета в тила военните от ударните части и подразделения щурмуват специално създадените тук немски отбранителни позиции.

"Наша основна грижа беше да гарантираме секретността на подготовката за пробива", спомня си заместник-командващият на Волховския фронт генерал Иван Федюнински. "Прегрупирането на войските се водеше изключително нощем или в неподходящо за летене време. За бойно разузнаване и нощни издирвания бяха привлечени само онези подразделения и части, които бяха в непосредствено съприкосновение с противника. Тези мерки изиграха своята роля. Противникът успя да разбере, че нашите войски се готвят за настъпление съвсем малко преди началото на операцията, но и тогава Хитлеровото командване не успя да определи времето и силата на удара".

Планът е "Искра" да бъде подпалена в първия ден на новата 1943 г., но заради размразяването на р. Нева операцията е отложена за кратко. Накрая на утрото на 12 януари върху позициите на противника се стоварва цялата мощ на съветската артилерия и авиация. "И досега не мога да забравя впечатленията си от разрушителния огън на руските оръдия", твърди немският войник Вилхелм Ламайер. "Щом си спомня целия този адски грохот, избухвания на снаряди и мини, отново и отново ме побиват тръпки".

След това войските на двата фронта минават синхронизирано към настъпление. Частите, които се придвижват откъм Ленинград, преодоляват вече замръзналата Нева и пристъпват към изтласкване на противника от населените места. Тънкият лед не може да удържи тежките и средните танкове и войниците трябва да се задоволят с леките Т-60, Т-26 и бронетранспортьори. Един от тези Т-60 виртуозно примамва към огъня на съветската артилерия два от най-новите немски тежки танка – Pz.Kpfw. VI "Тигър", които са унищожени мигновено. Друг затънал в калта и изоставен от екипажа си "хищник" е пленен в пълна изправност.

Бавно, но сигурно се придвижва и войската от Волховския фронт, срещу която противникът хвърля спешно прехвърлените в района на бойните действия резерви. На 14 януари вече се водят ожесточени боеве за Шлиселбург, а в утрото на 18 януари се случва историческо събитие: частите от 2-а ударна армия на Волховския фронт се срещат с частите на 67-а армия на Ленинградския фронт в Работническо селище №1.

"Видях с каква радост се хвърлиха един към друг бойците на фронта, пробили блокадата. Без да обръщат внимание на артилерийския противников обстрел откъм Синявинските възвишения, войниците по братски се прегръщаха силно. Това бе наистина изстрадана радост!", спомня си Георги Жуков, който е в наблюдателния пункт на командването на 2-а ударна армия. Военачалникът координира действията на двата фронта в хода на операция "Искра".

Съветската войска тръгва на юг с намерението да развие настъплението, но в крайна сметка търпи неуспех и е принудена да премине в отбрана. Въпреки това директната сухопътна връзка с града е възстановена. Това струва живота на над 33 000 червеноармейци. Немците губят около 12 000 души.

В пробития коридор, дълъг само 11 км, незабавно започва строителството на железен път, станал известен като "Пътя на победата". Още на 7 февруари по него в Ленинград пристига първият влак с хранителни продукти.

Независимо, че до пълното снемане на обсадата остава още една година, многострадалният град най-накрая въздъхва свободно. "Обсадата е пробита. Отдавна чакахме този ден. Винаги сме вярвали, че той ще настъпи", казва писателката Олга Берголц по радиото пред ленинградчани. "Почерняхме и подпухнахме от глад, от слабост падахме по улиците, изтерзани от врага, и само вярата, че денят на освобождението ще дойде, ни държеше. И всеки от нас, гледайки смъртта в лицето, се трудеше в името на отбраната, в името на живота на нашия град и всеки знаеше, че денят за разплата ще дойде, че нашата армия ще пробие мъчителната обсада".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви