Какво представлява женското бельо в СССР (СНИМКИ)

До 1917 г. в Руската империя има огромен избор от изискано бельо. В царска Русия по-голямата част от него се шие по поръчка – това се смята за признак на добър вкус сред благородниците и търговските семейства. Витрините на магазините в градовете са пълни с модели от фина дантела и коприна. Серийно бельо се шие само за армията, флота и затворниците.

Всичко обаче започва да се променя след революцията. Създаването на нов "съветски човек" не свършва с четенето на "Капиталът" на Карл Маркс и членство в партията. Идеологията проникна дълбоко в личния живот на хората – буквално до техните гащи. До средата на 20-те години на миналия век успешните фабрики за спално бельо и предприятия от леката промишленост са национализирани от държавата. Тя става основен "дизайнер" на бельо за съветските жени.

Изискаността започва да се счита за буржоазен излишък. През 1926 г. в страната е публикувана брошурата на психолога Арон Залкинд "Половият въпрос в условията на съветската общественост", която установява ясно отношението към жената и нейната сексуалност: култивиран е образът на новата жена – с лопата и гаечен ключ, силна и равноправна с мъжа. А пристрастяването към изисканото бельо се нарича сексуално извращение.

През 1926 г. с решение на правителството е създадена нова организация, наречена "Главодежда". Основната ѝ цел е производството на военни униформи. Но успоредно с това тя шие и бельо за масовия човек. Серийно, еднотипно, откровено уродливо. Дълго време гражданките на Съюза могат да си купят само 2-3 вида бельо и панталони и един модел сутиен.

Всички разговори за "мода" завършват само с дискусия за цветовете. Една от тези дискусии води до това, че за известно време в продажба се появява "модерно" и "идеологически проверено" бельо с изображение на трактори, самолети, сърп, чук и червени звезди.

Различно бельо се шие само на едно място – в ателието "Москвошвея" по индивидуални поръчки. Но до него имат достъп само съпругите на партийната номенклатура и военните ръководители. Все пак има и шивачки, които работят тайно от вкъщи, но по всяко време те могат да бъдат арестувани от финансовата инспекция за забранена надомна работа

"Дамското бельо от времето на СССР не е предназначено за красота и съблазняване. Еротиката не е нужна. Най-важно е то да е хигиенично, практично и топло. В такова бельо една жена трябва да е готова за работа, за изпълнение на петгодишния план за четири години", разказва Ирина Светоносова, директор на Музея на съветския бит. С една дума, около женското бельо се формира образ на разумна вещ, която да е полезна. Както е казал съветският авангардист Александър Родченко, вещите стават другари.

Идеята за удобство сред тези, които определят вида на бельото, обаче, също е относителна – много жени намират бельото за твърде стегнато и неудобно. Сутиенът, който хората наричат ​​"торпедо", силно изпъква изпод всяка рокля и създава много странен релеф (съветската индустрия дълго време не може да овладее технологията за производство на "чашки").

В края на 1940-те години се появява стандарт за бельо, който предвижда само три размера на гърдите: 1, 2 и 3. Моделът сутиен е все същият, без вдлъбнатина.

В ролята на гащи често се използват панталоните. Освен обичайните, изработени от памук, съветските дами имат поларени панталони и кюлоти (за зимата). Удобството и защитата от студовете все още е над естетиката.

Повратната точка настъпва едва през 1957 г. след Световния младежки фестивал, допускащ зад Желязната завеса 35 000 чужденци. Министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева казва: "Всяка съветска жена има право на красив бюст!" По нейно предложение се изграждат фабрики за бельо в Москва и Ленинград, въпреки че ситуацията с материалите и аксесоарите все още е напрегната.

В ГДР се създава линията за шиене на сутиени "Анжелика", за която се извиват опашки в ГУМ (главният московски универсален магазин). Меренето на сутиени не е разрешено, продават се само по един брой, така че жените вземат произволен размер, а след това си ги разменят. В същото време гамата от размери се разширява до шест, а след 1970-те години те са увеличени до девет.

Изглежда, че с разширяването на размерната гама се увеличава и количество модели, които преодоляват цензурата и навлизат на пазара. През 1970-те и 1980-те години по рафтовете се появяват образци от ГДР, Полша, Унгария и Югославия. Всъщност те приличат на това, което носят съветските жени преди 20 години.

След разпадането на СССР пазарът се наводнява с евтина и нискокачествена синтетика от Китай, измествайки завинаги образа на бельото на "другарката".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви