Американските ВВС стартират програма за височинни балони за шпиониране малко след края на Втората световна война. Въпреки многобройните усложнения, шпионските балони се оказват икономичен и ефективен начин за събиране на разузнавателна информация за Съветския съюз и подготвят почвата за употребата на височинните шпионски самолети, които предизвикват дипломатически скандал през 1960 година.
Шпионски балони
Свободни източници
През 1950-те, когато напрежението със СССР около Студената война кристализира, САЩ имат нужда от инструмент за разузнаване, който да им позволи да наблюдават своя враг, без да бъдат засечени.
След като разбират, че въздушните течения на висока надморска височина обикновено се движат от запад на изток, американските ВВС стигат до извода, че ако от Западна Европа бъдат пуснати балони, те би трябвало да полетят на изток, което пък значи, че вероятно ще минат над СССР, а после ще стигнат до американските военни бази в Япония, където ще може да бъдат събрани данните.
Свободни източници
Така американските шпионски балони ще могат да съберат ценна разузнавателна информация за съветската армия, особено за ядрените способности на страната, и най-вече да не бъдат засечени от съветските ПВО, тъй като ще летят на височина 15 000 м над морското равнище.
На 10 януари 1956 г. американските военни пускат осем шпионски балона от територията на Турция и един от територията на Западна Германия. През следващите седмици броят на успешните пускове нараства до цели 448 шпионски балона, движещи се на изток.
Свободни източници
Появата на стотици шпионски балони в съветското въздушно пространство не остава незабелязана от ръководството на страната. На 4 февруари 1956 г. СССР връчват официална протестна нота на САЩ по дипломатически канали, в която обвиняват американците, че нарушават съветското въздушно пространство и суверенитет. Междувременно съветските военни мислят как да неутрализират заплахата.
Скоро съветските пилоти на МиГ разбират, че шпионските балони нощем се спускат на по-ниска височина и попадат в зоната на ударите им. Това откритие се оказва изключително ефективно: близо 90% от американските балони са или свалени от Съветите, или падат на неустановени места, преди да успеят да напуснат обширната територия на СССР.
Въпреки това оцелелите балони, успели да стигнат до американските военни бази, носят безценна информация за около 1,6 милиона кв. км китайско-съветска територия.
Свободни източници
С нарастването на напрежението около Студената война, обаче, напредват и технологиите, които САЩ използват, за да надникнат зад Желязната завеса.
Инцидентът с U-2
В края на 1950-те САЩ преминават от шпионски балони към един по-напреднал и по-надежден инструмент: разузнавателния самолет U-2.
Getty Images
През 1956 г. САЩ започват тайно да изпращат на разузнавателни мисии два самолета U-2 над съветската територия. Те правилно предполагат, че Съветите не могат да свалят тези самолети на надморска височина 21 000 м. Президентът Айзенхауер, обаче, настоява лично да одобрява всеки полет, защото е невъзможно да се предвиди отговорът от страна на СССР.
Съветските военни засичат самолетите, но не могат да ги стигнат с ракетите земя-въздух, с които разполагат. Интересен факт е, че съветският лидер Никита Хрушчов не обвинява САЩ публично, защото подобен протест би разкрил неспособността на съветската армия да свали въпросните самолети.
Министерство на отбраната на Руската федерация
На 1 май 1960 г., две седмици преди президентът Айзенхауер да се срещне със съветския лидер Хрушчов в Париж, Белият дом дава зелена светлина на още един полет на U-2 над съветската територия. За американците този полет завършва с провал.
Самолетът е ударен от ракета, изстреляна от новоразработена съветска система за ПВО. Той пада, а американският пилот Франсис Гари Пауърс е пленен от СССР.
Министерство на отбраната на Руската федерация
Инцидентът с U-2 води до отмяната на предстоящата среща на върха в Париж и слага край на назряващите, макар и преждевременни надежди за мирен изход от Студената война.
Интересен факт е, че американската програма за шпионски балони носи една неочаквана полза на СССР. Докато разглеждат свалените балони, съветските учени разбират, че американските ленти, използвани в камерите, могат да издържат на високи температури и радиация. Това ги прави идеален инструмент, с който Съветите могат да използват, за да записват обратната страна на Луната през 1959 година.
Getty Images
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви