Още преди през 1549 г. да бъде учреден Посолският приказ – първото руско учреждение за управление на въшните работи, Великото московско княжество, известно още като Московска Рус, започва да гради дипломатически отношения с други държави. Някои от тези отношения са бурни, но устояват на изпитанията на времето.
На Запад
Свободни източници
Първата европейска държава, с която Москва установява редовни дипломатически отношения, е Светият престол – епископската юрисдикция на Католическата църква в Рим. Пратениците на Папата се свързват с Владимир Велики, който управлява Киевска Рус, още през 988 година. Оттогава отношенията между Русия и Светия престол се засилват.
От началото на XIII в. корепсонденцията между Москва и Светия престол се активизира и пратениците на Папата започват да посещават Москва редовно. По време на управлението на Петър Велики в Русия в края на XVII и началото на XVIII в. Москва се интересува от позицията на Папата по избирането на полския трон, а Светият престол се надява руският управник да се съгласи в Москва да бъде построен католически манастир и Русия да отвори териториите си за католическите мисионери, пътуващи към Китай.
През 1481 г. Москва установява дипломатически отношения с Дания, исторически приятелска държава. След това Москва подписва споразумения за съюзничество с Кралство Унгария и с Венецианската република.
През 1478 г. Великото московско княжество и Полското кралство, две като цяло враждебни държави, започват да поддържат спорадична дипломатическа комуникация, но не успяват да установят редовни дипломатически отношения.
Руснаците по традиция имат по-добри отношения с далечните европейски държави, отколкото с непосредствените си съседи, като Полското кралство например. През първите две десетилетия на 1500-те Москва установява контакт с представители на Испания, Кралство Швеция, Прусия, Франция и Ханза – средновековна търговска и отбранителна конфедерация от търговски гилдии и градове в Централна и Северна Европа.
На Изток
Свободни източници
Кримското ханство става първата източна държава, с която Москва установява дипломатически отношения. Като цяло, руснаците искат да установят стабилни дипломатически връзки първо с държавите на Изток, които често застрашават сигурността ѝ или могат да оспорят интересите ѝ.
С писмо до великия княз на Москва Иван III от 1474 г. кримският хан Менгли Гирей обявява приятелството си и съюз срещу общите врагове, както и нежелание да напада или да превзема земите и административните единици, принадлежащи на московската държава.
През 1489 г. московският управник Иван III подпсива споразумение за приятелство и съюз с хана на Ногайската орда, конфедерация, основана от номадите, обитаващи Понтийско-каспийската степ. Дипломатическите контакти между двете държави, обаче, остават редки: пратениците на царя посещават Ногайската орда само по спешност, за да преговарят за създаването на коалиции или с молба за кавалеристи, които да подкрепят царската армия.
Дипломатическите отношения с един от най-заклетите исторически врагове на Москва – Османската империя, са установени през 1492 г., когато руският управник Иван III и султан Баязид II се опитва да подобри търговията и сигурността между двете исторически враждебни държави.
Посолският приказ
Исторически музей
След създаването на първата руска дипломатическа служба – Посолския приказ, който от 1549 до 1720 г. отговаря за отношенията с чуждите държави, през 1549 г., процесът на поддържане на дипломатически отношения с чужди държави е институционализиран официално.
В Приказа се създават различни отдели, които се занимават с поддържането на редовни дипломатически отношения между руските владетели и чуждестранните им колеги.
Например в началото на 1680-те в Приказа са създадени пет отдела. Всеки от тях отговаря за отношенията и кореспонденцията с различни групи държави: един се занимава със Светия престол, Испания, Франция и Англия; друг – със Швеция, Полша, Влахия, Молдова, Турция, Крим, Холандия, Хамбург и Ханзейската лига; трети – за Дания и Бранденбург; четвърти – за Персия, Армения и Индия; и пети – за Китай, Бухара, Хива и Грузия.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви