Как слепите защитават Ленинград през Втората световна

На 8 септември 1941 г. немските войски затварят обръча около Ленинград по сушата. Започва страшната 872-дневна блокада на втория по важност град в Съветския съюз.

Луфтвафе незабавно подлагат Ленинград на масирани бомбардировки, а за защитата на гражданите, жилищните квартали и многобройните паметници на архитектурата са хвърлени всички налични сили и средства за ПВО. Именно тогава за първи път във военната история на Русия в схватката с вражеските самолети влизат специални незрящи бойци.

Уникален слух

Наред с радарите, основно средство за засичане на вражеската авиация са т.нар. звукоуловители. Тези обемисти конструкции се състоят от система от тръби с различни размери, които позволяват да се чуе тътенът на приближаващите вражески самолети от голямо разстояние.

Звукоулавяща установка

Александър Устинов/Sputnik

Този тътен слушат специално подбрани за това военнослужещи – т.нар. "слухари". Данните от звукоуловителите завъртат установката така, че звуците в ушите на специалиста да са с еднаква сила.

Свободни източници

След като установи приближаването на противника, той незабавно предупреждава другарите си, след което в търсене на цели в небето се устремява светлината от множество прожектори, а зенитните оръдия се привеждат в бойна готовност.

Разчетът на сержант Фьодор Конопльов

Анатолий Гаранин/Sputnik

За съжаление, от ефективността на работата на първите "слухари" има какво да се желае и в края на 1941 г. командването на силите за ПВО се решава на смела крачка – да привлече слепи хора за отбраната на града. Причината е, че за да се засече вражеската авиация, е нужен не просто отличен, а уникален слух, какъвто те имат.

В началото на 1942 г. в града са останали малко повече от 300 незрящи. Много от тях работят в специални работилници, където произвеждат маскировъчни мрежи за сградите, ръкавици за войниците и чехли за ранените. Други повдигат бойния дух на военните, като им изнасят концерти с музикалните си колективи.

Свободни източници

Да попаднеш в редиците на "слухарите" не е лесно. Жените веднага се отсяват, тъй като службата изисква голяма физическа издръжливост. Медицинските прегледи минават трийсет души, двайсет от които попадат в специални курсове на обучение. В крайна сметка 12 мъже с невероятно добър слух са избрани и разпределени на работа в зенитно-артилерийските полкове.

Слепи герои

Новите бойци-акустици, които до вчера са настройвали пианото или са свирили виртуозно на акордеон, сега понасят тежки натоварвания по време на дълги дежурства. Често те са принудени да слушат тътена на самолетите през артилерийска канонада по време на обстрелите на града.

Слухарят В. Алексеев на пост

Л. Бернштейне

Преживелият блокадата писател и поет Семьон Битовой описва слепите "слухари" в своята повест "Ленинградска балада" от 1974 година: "След като сваляха своите шапки-ушанки и надяваха кожени шлемове, които покриваха почти цялото им лице, слухарите се облягаха на стола и, с подпрени на облегалките за глава, покрити с гладка кожа, започваха да въртят ръчните колела, задвижвайки бавно и внимателно рупорите. Във въздуха беше пълно с различни звуци, които създаваха непрестанен шум, смесващ се от време на време с отдалечена картечна стрелба, свистене на снаряди или плътна експлозия на мина..."

"Това търсене във въздуха траеше часове наред, а понякога и цяла нощ, и през цялото това време те трябваше да въртят рупорите и да държат главата си в едно и също положение", пише Битовой. "Напрежението предизвикваше страшна болка в слепоочието, а шийните прешлени сякаш бяха на път да изпукат. Изискваше се невероятно усилие, хладнокръвие, издръжливост, за да слушаш небето, където във всяка една минута можеше да възникне подозрителен звук".

Слухарят Алексей Бойко

Свободни източници

Незрящите защитници веднага демонстрират високата си ефективност. Те чуват вражеската авиация много преди тя да приближи фронтовата линия. В града още е тихо, а "слухарите" вече съобщават за опасността, която го грози. Те могат да определят вида и марката на приближаващите немски самолети, а понякога и приблизителния брой на машините в групата.

Сред специалните бойци не минава без загуби. Аверкий Никонов загива на бойния си пост през февруари 1942 г., а демобилизираният през лятото на същата година по здравословни причини Василий Ципльонков скоро умира от дистрофия.

Но останалите слепи "слухари" успяват да доживеят така дългоочакваното сваляне на блокадата на Ленинград през 1944 година. След окончателната Победа, наградени с многобройни отличия за спасяването на живота на хиляди хора и запазването на стотици паметници на културното наследство, те отново се връщат към мирните си професии.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.