Кой и кога живее в Московския кремъл?

През 1962 г. последният наемател напуска крепостта на Москва и оттогава няма жилищни апартаменти. Но някога целият кремъл е бил гъсто населен. На територията му се намират жилищните покои на царе, патриарси и висши боляри. По-късно царете са заменени от императори и генерални секретари, а болярите се преобразуват в придворни и партийни членове.

Дворци на князе и царе, домове на боляри и палати на патриарси

Първите укрепления, които се появяват на мястото на сегашния кремъл през 1156 г., са построени около княжеския двор и къщите на крепостните селяни, използвани за прислуга. Първите селища са разположени на Боровицкия хълм. Обикновено княжеският двор се състои от няколко отделни постройки, които се наричат хоромы (имения) и почти всеки член на княжеското семейство има свое собствено помещение. Дървените сгради започват да се заменят с каменни през XIV век, след построяването на белокаменния кремъл от московския княз Дмитрий Донской.

Княжеският двор започва да се превръща в истинска луксозна резиденция с началото на радикалното преустройство на кремъла по инициатива на Иван III през 1482 година. Заедно с брака на руския цар с наследницата на последния византийски император София Палеолог, Москва наследява традициите, статута и символите на Византия. Този съюз и новата роля на Москва задължава да се изгради достойна резиденция. Иван III престроява самата крепост и издига няколко църкви. Дървените жилищни сгради постепенно са заменени от каменни такива – отначало това правят болярите, а по-късно Иван III започва изграждането на първия каменен дворец.

Първият каменен дворец не е запазен, но половината му, която принадлежи на княгинята, става основата на двореца Терем, който и до днес украсява архитектурния ансамбъл в кремъла. Теремният дворец, построен за първия цар от семейство Романови – Михаил Фьодорович, става първата каменна жилищна сграда на царското семейство и е устроен като дървени хороми (богата къща). Теремският дворец остава резиденция на царете до времето на Петър I.

Освен владетелите и техните семейства, на територията на кремъла живеят хора от висшите духовни чинове и боляри. През 1653-1655 г. по заповед на патриарх Никон са построени Патриаршеските палати (дворец), в които Никон приема посетители и живее. Палатите са оцелели и до днес. Също така на територията на кремъла са построени къщи за благородни боляри, най-известната и запазена до днес болярска къща е Потешният дворец. на болярина Иля Милославски, тъст на цар Алексей Михайлович. По-късно там живеят и отсядат представители на царското семейство като императрица Елисавета Алексеевна. Но по-голяма част от сградите са дадени на колегиуми (министерства) и скоро крепостта става изключително неудобна за живот. Колегиите идват с всички чиновници, архиви и пазачи.

През 1727 г. началството на Държавната хазна, която пази царските бижута, пише: "... всякакви непотребни боклуци от нужниците и конюшните и от затворниците, които се пазят в Обербергамт, излагат царската хазна на значителна опасност, защото от тях идва вонящ дух и от този дух златните, сребърни и други съкровища на Негово императорско величество може да се очаква опасна вреда, което да ги накара да почернеят..."

Освен това кремълът губи статута си на официална резиденция заради преместването на столицата в Санкт Петербург през 1712 г. по нареждане на Петър I. Градът, построен от царя, е по-близо до Европа и има излаз на морето. Много по-безопасно е да се стигне по море до новата столица, отколкото по сухопътния път до Москва.

Последната жилищна сграда на територията на кремъл е Големият Кремълски дворец. Строителството му започва с указ на Николай I през 1837 г. и завършва през 1849 година. И до днес това е основната резиденция на президента на Руската федерация (но самият президентът живее в Ново Огарьово).

След преместването на столицата кремълът служи като дом на царското семейство само при редките посещения на Москва, най-често по време на коронации. През останалото време комендантът на Кремъл и неговият кабинет, служители със семействата си, монаси от манастирите, разположени на територията на крепостта, и слугите живеят в нея.

Общежитие на болшевиките

През март 1918 г. болшевишкото правителство отново премества столицата в Москва. Това е предшествано от тайно преместване на партийния елит – отначало болшевиките се настаняват в хотелите на столицата, а по-късно се преместват в кремъла. Ленин лично го утвърждава като седалище на правителството. Жилищните сгради са оборудвани за новите жители: "В кавалерския корпус, срещу двореца Потешни, преди революцията живеят чиновниците в Кремъл. Целият долен етаж е зает от високопоставен комендант. Сега апартаментът му е разделен на няколко части. Ленин и аз се настанихме през коридор. Трапезарията беше обща. [...] Музикалният часовник на Спаската кула е преустроен. Сега старите камбани, вместо "Бог да пази царя", бавно и замислено изпълняват "Интернационал" на всеки четвърт час", пише Лев Троцки. До средата на лятото на 1918 г. в кремъл живеят над 1100 души, а до края на 1920 г. – над 2100. Чиновниците (вече съветски) ползват апартаментите в крепостта безплатно.

Обикновен апартамент има кабинет, трапезария, библиотека и по една спалня за всеки член на семейството. Съпругата на члена на Политбюро Анастас Микоян, Нами Микоян, си спомня живота в кремъла така: "Старите мраморни стълбища са покрити с червен килим с жълти цветя по краищата. Такива "кремълски" пътеки можеха да се видят само в правителствените сгради... Животът в кремъла изглеждаше затворен от всичко. Живеехме като на остров, но островът не беше екзотично луксозен, а по-скоро като на удобен тих затвор, ограден с крепостна стена от червени тухли".

Отчасти използването на кремъла като жилищно пространство се дължи на недостига на жилища в Москва, но не по-малко важен е въпросът за сигурността: "Кремъл е напълно пуст. Имаше охрана на входа на арката на Боровицката порта (близо до Каменния мост) ... Само членове на Политбюро влизаха в кремъл, без да ги проверяват. За да влязат членове на семейството, дори живеещите там, шофьорът спира отдясно до арката, охраната проверява документите, вика старши дежурния и чак след позвъняване на колата се дава зелен светофар, за да се пропусне. [...] Членовете на семействата, които живеят в Кремъл, имат специални пропуски – малки тъмновишневи книжки със снимка, пълно име, хартия с печат, подписана от коменданта на кремъл. На корицата се чете с релефни букви "Кремъл". Охранителите познават всички по лице и по имена...", пише Нами Микоян. До 1955 г. музеите на кремъл са затворени за туристически групи.

През 1931 г. е завършено строителството на знаменития Дом на крайбрежната, който е издигнат за служители на висшите органи на властта. Скоро след това значителна част от наемателите на кремъл се преместват там. Процесът на изселване се проточва с години, а последният жител, един от първите маршали на СССР, – Климент Ворошилов, напуска кремъл през 1962 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви