5 от най-големите дипломатически скандали в историята на СССР

Разстрел в консулството в Кантон от войници на Чан Кайши (1927)

СССР още е съвсем млада държава, а в Китай бушува борба между правителството на Гуоминдана (консервативна партия) и китайските комунисти. Чан Кайши, първият президент на Гуоминдана, провежда безпощадни репресии срещу комунистите из цялата страна. В град Кантон (днешен Гуанджоу) през декември 1927 г. е създаден Военно-революционен комитет – организация на комунисти, която на 11 декември вдига въстание срещу Гуоминдана в града.

Въстанието е инспирирано и подкрепяно от Москва, която има интерес в Китай да се установи комунистическа власт. Но въстаниците, първоначално превзели почти целия град, не успяват да го удържат – работниците и моряците, на които разчитат комунистите, не се присъединяват към бунта. На 13 декември, в хода на потушаването на въстанието, правителствената войска превзема и руското посолство. Служителите успяват да спечелят малко време, за да изгорят тайните документи, а след това генералният консул Борис Похвалински отваря вратата на войниците. Посолството е разграбено, а китайските и съветските служители в него са арестувани и държани позорно по улиците на града.

На следващия ден петима служители на консулството (вицеконсулът Абрам Хасис, секретарят Владимир Уколов, деловодителят Константин Иванов, криптографът Фьодор Попов и преводачът Павел Макаров), както и седмина китайски сътрудници на генералното консулство, са разстреляни. Генералният консул Похвалински е арестуван и експулсиран от страната. След потушаването на въстанието Чан Кайши издава заповед консулството на СССР в Китай да бъде закрито. Независимо, че дипломатическите отношения не са прекратени официално, в течение на следващите 10 години СССР и Москва са в остър конфликт, който на няколко пъти за малко да прерасне във война. Обстановката започва да се подобрява едва в края на 1930-те.

Взрив в посолството на СССР в Израел (1953)

През последните години от живота на Сталин в Москва и Ленинград текат обиски, разпити и арести по "делото срещу лекарите-вредители", изфабрикувано от органите за държавна сигурност на СССР. Лекарите са обвинени, че са създали еврейска националистическа организация, чиято цел е да убие висшето ръководство на СССР. Лекарите-вредители се прославят в съветската преса, което води до началото на масова антисемитска кампания в СССР. Освен това, през 1952 г. по делото "Еврейски антифашистки комитет" са разстреляни 13 и репресирани стотици съветски евреи.

На 9 февруари 1953 г. в посолството на СССР в Тел Авив избухва взрив от неустановено устройство. Жената на посланик Павел Ершов, Клавдия, е уцелена от шрапнели в лицето, съпругата на домакина е с травма на крака, а шофьорът на посолството е с наранена долна челюст. Според свидетелствата на израелската охрана на посолството служителите викат линейка чак 50 минути след взрива – през цялото това време те координират действията си с Москва.

Макар че на следващия ден премиерът на Израел Бен-Гурион официално осъжда терористите и се извинява на СССР, още на 12 февруари посланикът на Израел в СССР Шмоел Еляшив получава нота, с която СССР разваля дипломатическите си отношения с Израел и отзовава своите дипломати.

Тези събития са много неизгодни за Израел – СССР е първата държава, която през 1948 г. признава Израел за суверенна държава. Властите полагат всички усилия, но така и не намират извършителите. Както изследователят Ами Педахзур изяснява по-късно, терористичният акт е организиран от ционистката терористична организация "Царство Израел". През май 1953 г. членове на въпросната групировка се опитват да организират взрив в Йерусалим, но са задържани. Съпричастността им към взрива в посолството е изяснена много по-късно.

Делото "Лялин" (1971)

През 1995 г. от Русия за САЩ заминава Олег Калугин – генерал-майор от КГБ и автор на разобличителната книга "Първо главно управление. Моите 32 години в разузнаване и шпионаж срещу Запада". През 2002 г. той е осъден задочно за държавна измяна и разкриване на секретни данни и е лишен от званието генерал-майор. Осъден е на 15 години затвор, но така и не се връща от САЩ.

Освен всичко останало, в книгата си Калугин разкрива и подробности за един страшен дипломатически и агентурен провал на съветското разузнаване през 1971 година. Тогава служителят на Първо управление на КГБ Олег Лялин, работещ под прикритие в Лондон, веднъж се напива жестоко. "Легендата" на Лялин в Англия е, че работи в търговското представителство на СССР. Рано на сутринта, още по тъмно, Лялин пътува из центъра на Лондон с колата си с включени фарове, а когато е спрян от полицай, започва да се възмущава и да крещи, че е сътрудник на КГБ на СССР.

С тази своя постъпка 34-годишният Лялин се издава – в СССР разбират за признанията му и искат да платят гаранция за освобождаването му в полицията в Лондон, но Лялин неочаквано изчезва. Оказва се, че от няколко години Лялин работи за английското разузнаване, като им предава секретни данни. Той предава на Британия имената на почти всички съветски агенти, работещи в страната "под покрива" на съветското посолство и търговско представителство.

"Англичаните отдавна изразяваха недоволството си от раздутия щат на съветските представителства в Лондон. Съветските дипломати в Англия бяха много повече, отколкото английските в Москва. Англичаните подозираха, че истинските дипломати сред тях не са много", пише Леонид Млечин. И така и се оказва. В резултат на предателството на Лялин над 100 съветски агенти са експулсирани от Англия. СССР успява да отвърне само с експулсирането на 18 служители на английското посолство. След това съветската агентурна мрежа в Англия така и не се възстановява, а отношенията между страните са сериозно нарушени.

В мемоарите си Олег Калугин пише, че Юрий Андропов лично издава заповед да се намери и да се ликвидира опасният за СССР Лялин, но без резултат. Служителите на британските спецслужби го извеждат в дълбоката английска провинция, помагат му да си смени външността и името. Той умира през 1995 г., много години след своето предателство.

Делото "Ветров" (1982-1983)

Подполковникът от КГБ Владимир Ветров убива любовницата си Олга Ошченко, която също е офицер от КГБ. На 22 февруари 1982 г. те излизат на разходка и се скарват – Олга обвинява Владимир, че не планира да се разведе с жена си, за да се ожени за нея. След като пребива Олга с бутилка и отвертка, Ветров убива и случаен минувач и се укрива.

Ветров е лишен от всички звания и е осъден на 15 години затвор под строг режим. Но в процеса на следствието той праща на жена си писмо с молба да информира за случилото се... френското разузнаване. След като прихващат писмото, от КГБ на СССР разбират, че сътрудникът им е не само убиец, но и двоен агент.

През 1960-те, докато работи във Франция, по традиция под прикритието на "търговски представител", Ветров завързва "нужните" запознанства и след като се връща в Москва започва да предава на Европа секретни сведения за съветското научнотехническо разузнаване и промишлен шпионаж. Благодарение на доносите на агент Farewell (това е псевдонимът на Ветров във Франция) са разкрити и експулсирани стотици агенти на СССР по цял свят.

През 1983 г., докато все още излежава наказанието си в колония за двойното убийство, Ветров е върнат в Москва, обвинен е в държавна измяна и е разстрелян.

"Московски сигнал" (1950-е – 1980-е)

В хода на Студената война посолството на САЩ в СССР става обект на микровълново облъчване. Антената, която предава сигнала, е монтирана на един от балконите на 10-етажен "сталински" блок на булевард "Новински", 18с1, като излъчването попада директно върху фасадата на американското посолство отсреща.

В посолството засичат лъчите през 1950-те, но дълго крият този факт от редовите служители. Както казва Джек Матлок, заместник-шеф на дипломатическата мисия, преди да разкрият случващото се, американците искат да "разберат целта на облъчването".

Когато през 1974 г. посланик в СССР става Уолтър Стесил, той издава заповед служителите да бъдат информирани за облъчването. Това предизвиква паника. Самият посланик скоро започва да страда от сериозни проблеми със здравето, включително кръвотечение от очите. Но САЩ не разгласяват случващото се в международното пространство, тъй като по онова време между страните вървят преговори за разоръжаване. Въпреки това, държавният секретар Хенри Кисинджър съобщава на съветското посолство в САЩ, че са наясно с диверсията.

През 1982 г. Уолстър Стесил е назначен за заместник-държавен секретар на САЩ, но вече е смъртно болен от левкемия, която, според лекарите, е причинена от облъчването, наречено в САЩ "Мосовският сигнал". Стесил умира през 1986 г., така и без да разкрие детайли за скандала. Неговата дъщеря пише: "Той се държа като войник и не вдигна шум".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви