ПОСЛЕДНИЯТ бал, организиран от царското семейство Романови – в ЦВЕТОВЕ 

Този бал от 1903 г. в Зимния дворец в Санкт Петербург е специален по много причини. Първо, той е посветен на 290-ата годишнина на династията Романови - празник, който е отбелязан с размах в цялата империя. Второ, балът е с костюми, а всички благородници са много загрижени да се облекат (и да не се разорят) в национални носии. Накрая му е съдено да стане и последният грандиозен бал не само на династията, но и на империята. След 1903 г. никой друг не организира балове в такъв мащаб. Руско-японската война, а след това и първата руска революция, стават началото на големи сътресения.

Как изглежда в цветове тази прословут бал можем да видим благодарение на работата на руската художничка Олга Ширнина (известна още като "Klimbim") – тя оцветява архивни снимки от тази легендарен бал.

По идея на императрица Александра Фьодоровна, а именно тя е инициаторът на този бал, всичките 390 гости трябва да бъдат облечени в национални носии по подобие на тези, които са носени през XVII век. Придворните дами трябва да се появят в сарафани и кокошници, бродирани със скъпоценни камъни, а мъжете - в богато украсени кафтани и кожени шапки в болярски стил.

По спомени на съвременници идеята хрумнала на императрицата няколко дни преди началото на 1903 година. По време на закуска тя влиза в спор с гости за съдбата на старата руска носия, на която някои предричат забрава, докато други ѝ отреждат "нов живот". Тогавашната конюнктура предполага втория вариант: от времето на Петър I светското общество вече е преминало през епохата на заимстване на всичко европейско и отново се обръща с интерес към корените си. С възкачването на престола на бащата на Николай II, император Александър III (известен противник на либералните реформи), всичко руско отново става модерно.

Първата реакция на благородниците към инициативата на императрицата обаче е умерено негативна. "Руските костюми струват луди пари… Освен това да танцуваш в тежки рокли и кожени палта не е голямо удоволствие. Определено бедната Александра Фьодоровна няма късметлийска ръка и притежава склонност към неподходящи неща", пише по онова време за идеята за бала Иван Всеволожски, бивш директор на Императорските театри.

Цената на костюмите наистина е непосилна. Например само платове (два вида - кадифе и златен брокат) за костюма на Николай II са поръчани за 437 рубли, което тогава се равнява на месечната заплата на генерал от царската армия.

По тази причина, като се позовават на липсата на пари, стотина души отказват да участват в бала. Императрицата обаче е непреклонна. Взема се решение за такива семейства да се ушият костюми за сметка на хазната, но при условието след бала те да станат собственост на Императорските театри.

Подготовката за бала започва и в столицата настава суматоха - има толкова много поръчки за ексклузивни исторически костюми, че шивачките, които могат да се справят с тази задача, не успяват да спазят сроковете. И така, една шивачка изпраща неизбродирана рокля на великата княгиня Ксения Александровна само час и половина преди тя да поеме към Зимния дворец, за което е наречена "изрод" в дневниците на благородничката.

През цялото това време придирчиви дами от Санкт Петербург щурмуват московския частен "Музей на антиките", за да изучават стиловете и декорациите на руската народна носия.

На този ден са показани в изобилие древни семейни бижута. Долната част на роклята и кокошникът на принцеса Зинаида Юсупова например са украсени със скъпоценни камъни от бижутера Cartier. А освен това роклята се комбинира с два вида кокошници и два вида ръкави. Към костюма на императора (той е облечен в костюма на втория руски цар Алексей Михайлович) има истинска царска шапка и царски жезъл, които са взети от Оръжейната палата в Москва.

Този стремеж да се използват истински съкровища от минали епохи за пресъздаването на образи дори води до неприятен инцидент. По-малкият брат на Николай II, великият княз Михаил Александрович, губи голяма диамантена закопчалка за кожената си шапка на бала, принадлежала на Павел I.

Балът е два дни - на 24 и на 26 февруари. Започва с "руски поклон": когато всички гости идват по двойки при императора и императрицата, за да им се покланят. Следва оперен концерт, а непосредствено след края му започва балът с пиршество и танци.

Менюто за вечеря обаче е извън концепцията на бала – в двора така и не могат да изневерят на навиците си. На трапезата има, наред с други ястия, консоме с трюфели, венецианска салата от маруля, патица по руански и охладена шарлота. Затова пък на фона на трапезата архангелски хор пее епични песни за руски богатири.

Този бал през 1903 г. предизвиква фурор във висшето общество на Русия. След него в Санкт Петербург започва така нареченият "руски бум" - националните мотиви стават модерни и много търсени.

Година по-късно императрица Александра Фьодоровна получава албум със снимки, които можем да видим сега. Поръчан е с благотворителна цел и се отпечатва серийно с надпис на корицата "В полза на руските войници в Далечния изток".

През 1904 г. обаче вече е неприемливо да има забавления с такъв размах на фона на новините от фронта. В двора е организиран още един бал, но доста малък и незабележим, в много тесен кръг.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви