Защо Сталинградската битка е толкова важна?

Крахът на немския фронт и началото на коренния прелом във войната

Обкръжаването и унищожението на 6-а армия на Фридрих Паулус и части от 4-а танкова армия на Херман Хот в Сталинград е страшен удар за германските въоръжени сили. Вермахтът губи около 330 000 войници, много от които са с боен опит още от полската и френската кампания. В немските бойни линии се образуват гигантски пролуки, към които съветската войска се устремява незабавно.

"Победата на нашите войски край Сталинград ознаменува началото на коренния прелом във войната в полза на Съветския съюз и началото на масовото прогонване на вражеските войски от нашата територия", пише в своите "Спомени и размисли" Маршал Георгий Жуков. "От този момент съветското командване напълно овладя стратегическата инициатива и я задържа до самия край на войната".

Докато провежда една след друга успешни настъпателни операции, Червената армия освобождава обширни територии в южната част на страната. За разлика от контранастъплението край Москва през 1941 г., тя не изтласква врага, а със смели маневри обкръжава и унищожава силите му.

Съветската войска стремително се впуска на запад, застрашавайки да отреже намиращата се в Кавказ група от армии "А", водена от генерал Евалд фон Клайст. Немците започват спешно да се отдръпват към Крим и на Хитлер му се налага завинаги да се прости с мечтата за завладее богатите петролни находища в Баку, Грозни и Майкоп.

Възползвайки се от ситуацията, на 18 януари 1943 г., в хода на операция "Искра", съветската войска пробива пръстена на блокадата около Ленинград. Преживелият страшен глад град започва да получава храна редовно. По-нататъшните опити противникът да бъде изтласкан от него, обаче, се провалят.

Заради влошената обща стратегическа обстановка немците са принудени през март 1943 г. да изоставят Ржевско-Вяземската височина, която е само на 200 км от Москва. Командването на Вермахта е принудено да забрави за плановете тази площадка да се използва за ново настъпление срещу столицата на СССР.

Съветската войска се стреми възможно най-бързо да се насочи към Днепър, но надценява силите си и подценява все още високия боен потенциал на противника. С настъпването на топенето на мразовете през пролетта фронтовата линия се стабилизира в района на Курската дъга. Именно тук през лятото се състои и мащабното сражение, ознаменувало края на коренния прелом във Втората световна война.

Началото на края на Оста

Поражението край Сталинград подкопава моралния дух на немците. За цялата си история армията им не е търпяла подобна катастрофа. За първи път през цялата Втора световна война в Третия райх е обявен тридневен национален траур.

Както в обществото, така и в самите въоръжени сили на Германия започва да расте броят на хората, които се съмняват в обещаната от фюрера победа. "Гигантски цели и жалки шепи войници, които не достигат нито на фронта, нито в тила. Хитлер просто се самозабрави", пише в дневника си офицер Хелмут Велц. "За какво са ни първоначалните успехи, щом не можем да удържим завладяното? И тук възниква главният въпрос – трябваше ли изобщо да започваме войната?"

Ситуацията не е добра и при съюзниците на Германия по Оста. Шок за румънското общество става разгромът на 3-а и 4-а армия, прикриващи фланговете на 6-а армия на Паулус, потопена в градски боеве. Именно върху тях се стоварва основният удар на съветските войски в хода на операция "Уран". В боя загиват над 158 000 души, което незабавно предизвиква ръст на антивоенните настроения в страната.

Скоро след като немската групировка е обкръжена в Сталинград, съветската войска напълно разгромява разположената на Дон 8-а италианска армия, което принуждава Мусолини още през пролетта спешно да я евакуира обратно в родината. Катастрофата, застигнала италианците в СССР, се превръща в една от основните причини за падането на режима на дучето на 25 юли 1943 година.

Коренният прелом във войната е усетен и в Хелзинки. Макар че позициите на финландската армия на завладените съветски територии да са все още доста силни, правителството започва сериозно да търси начини да сключи отделен мир. "Стигнахме до единното мнение, че световната война трябва да се разглежда като вървяща към решаващо повратно състояние, и че Финландия, при първа подходяща възможност, трябва да се опита да намери начин да излезе от войната", пише в мемоарите си върховният главнокомандващ на финландската армия Карл Густав Манерхайм.

Сталинградското фиаско лишава Хитлер от два важни потенциални съюзника. Япония отлага плана "Кантокуен" за нападение срещу съветския Далечен изток. На свой ред Турция, която вниматлено наблюдава немския "поход за петрол" и прехвърля на границата със СССР 750-хилядна армия, се отказва от включването във войната на страната на Третия райх. Нещо повече, Анкара рязко ограничава антисъветската реторика в своите медии и втъврдява политиката си по отношение на Берлин.

Подем на моралния дух на съюзниците

Съвсем друга е картината в лагера на антихитлеристката коалиция. Разгромът на немската групировка предизвиква небивал душевен подем в Съветския съюз: както на фронта, така и в тила. Сержант Пьотр Алтухов, който е свидетел на капиталуацията на фелдмаршал Фридрих Паулус на 31 януари 1943 г., си спомня: "В онова мразовито утро в Сталинрад стана ясно на всички бойци от Червената армия и на абсолютното болшинство от немските войници, че това е началото на техния край и началото на нашата Победа".

Сталинград става изключително важна морална победа за съветските войски. Разклатеният след битката край Москва мит за непобедимата немска армия вече е окончателно развенчан. В действията на въоръжените сили на СССР настъпва голямо спокойствие, организираност, съсредоточеност и увереност в победата, а броят на "случаите на измяна към Родината, проява на малодушие и паника" намаляват стремително.

На Запад са приятно учудени от победата на Червената армия и към Кремъл заваляват поздравления от лидерите на страните-съюзнички. На конференция в Техеран в края на 1943 г. премиерът Уинстън Чърчил поднася на съветската делегация Меч на Сталинград, на чието острие е гравиран следният надпис на руски и на английски език: "На гражданите на Сталинград, твърди като стомана – от крал Джордж VI като израз на дълбокото възхищение на британския народ".

Президентът на САЩ Франклин Рузвелт изпраща в гр. Сталинград почетна грамота, "за да отбележим нашето възхищение от доблестните му защитници, чиято храброст, сила на духа и самоотверженост по време на обсадата от 13 септември 1942 г. до 31 януари 1943 г. винаги ще вдъхновяват сърцата на всички свободни хора. Тяхната славна победа спря вълната на нашествието и стана повратна точка във войната на съюзните нации срещу силите на агресията".

С невероятно въодушвеление новината за разгрома на армията на Паулус е посрещната в окупираните от нацистите страни в Европа. В обръщение към сънародниците си по радиото намиращият се в емиграция в СССР френски писател Жан-Ришар Блок не може да сдържи обхваналите го радостни емоции: "Слушайте, парижани! Първите три дивизии, които нахлуха в Париж през юни 1940 г., трите дивизии, които по покана на френския генерал (Анри) Денц оскверниха нашата столица, тези три дивизии – 100-на, 113-та и 295-а – вече не съществуват! Те са унищожени край Сталинград: руснаците отмъстиха за Париж. Руснаците отмъщават за Франция!"

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви