Сталин, който не търпи конкуренция, има причини за личната си неприязън към Троцки, който е главният близък съратник на безспорния лидер на болшевиките - Владимир Ленин. Влиянието и авторитетът на Троцки са толкова големи, че след Октомврийската революция той е могъл да заеме поста на ръководител на новото правителство, но доброволно го отстъпва на Ленин. По време на партийната работа между Сталин и Троцки възникват разногласия по много въпроси, но неприязънта им прераства в истинска ненавист след "царицинския конфликт".
По време на Гражданската война Червената армия, чийто основател е Троцки, се нуждае от опитни бойци и командири – затова той лансира идеята да бъдат приети бивши офицери от имперската армия в бойните редици. Сталин е категорично против и на поверения му участък от фронта, който е в критична ситуация, издига нови, но идеологически лоялни командири, които по-късно ще станат маршали на СССР – Будьони и Ворошилов. Въпреки че Троцки е председател на Революционния военен съвет, Сталин не се подчинява на неговите заповеди и пише писма до Ленин с искане да му бъдат дадени военни правомощия: "Ако Троцки, без да се замисля, ще раздава мандати надясно и наляво, <...> то със сигурност може да се каже, че след месец всичко ще ни се разпадне в Северен Кавказ <…> Набийте му го в главата <...> За доброто на каузата ми трябват военни правомощия <...> Липсата на хартийка от Троцки няма да ме спре". Троцки на свой ред иска оставката на Сталин. Ленин разрешава конфликта в полза на Троцки. Сталин е отзован от фронта в Москва, но скоро е назначен за член на Революционния военен съвет. А Троцки е ръководител на съвета, така че противоборството продължава.
Завещанието на Ленин и борбата за властта
Борбата между двамата партийни лидери преминава в открита фаза заради болестта на Ленин – лидерът на партията вече не може да се занимава с политическа дейност и се оттегля от делата. В бележка до конгреса от 1922-а, наречена "завещанието на Ленин", лидерът изказва опасения, че ще настъпи разкол в партията заради конфликта между Сталин и Троцки: "Сталин е твърде груб и този недостатък е напълно търпим в средата и в общуването между нас, комунистите, той обаче става нетърпим за позицията на генерален секретар. Затова предлагам на другарите да помислят как да преместят Сталин от това място и да назначат друг човек, който във всички останали отношения да се различава от другаря Сталин само с едно предимство, а именно по-толерантен, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен към другарите, по-малко капризничене и т.н."
Ленин не само критикува Сталин, но и проявява по-голямо доверие към Троцки, когото нарича "най-способния член на Централния комитет". Въпреки това Сталин остава на поста генерален секретар – до 1922 г. той вече има голям авторитет и популярност поради факта, че именно той разпределя повечето постове в партията.
Сталин събира верни поддръжници около себе си и започва да изтласква Троцки от партията. Авторитетът и влиянието на Троцки са толкова големи, че още тогава Сталин обмисля как да се отърве от конкурента.
Сталин решава да не прибягва до крайни мерки: Троцки е свален от поста, изключен от партията, а през 1929 г. е изгонен от СССР.
В името на справедливостта трябва да се отбележи, че Сталин се бори с Троцки не само поради страх от конкуренция. Той доста трезво оценява възможните последици от победата на троцкизма. Политическата линия, преследвана от Троцки, най-вероятно би била катастрофа за младата държава на Съветите. Общоприето е мнението, че Сталин е твърд политик, но всъщност Троцки е много по-твърд и радикален. Той се застъпва за пълномащабен терор и диктатура в страната, както и да се продължи разпространението на "пожара на революцията" по целия свят. И ако колективизацията на Сталин се смята за насилствена, то плановете на Троцки за селското население, ако бяха приложени, биха се оказали истински ад. Колкото и парадоксално да звучи, но на фона на Троцки Сталин изглежда много по-трезв и уравновесен политик.
Операция "Майка"
В изгнание Троцки не спира политическата си дейност: въз основа на неговите идеи е създаден Четвъртият интернационал, който представлява международна комунистическа организация. Троцки става още по-опасен, отколкото е бил в СССР, защото е извън зоната на влияние на Сталин. В книги и статии, писани в изгнание, Троцки нарича опонента си "интендант на Хитлер" и осъжда култа към личността, тоталитаризма и особено бюрокрацията. Поводът за убийството на Троцки е именно сравнението на СССР с нацистка Германия.
Судоплатов, главният организатор на убийството на Троцки, по-късно си спомня, че Сталин му обяснил необходимостта от премахването на бивш съюзник: "Троцки трябва да бъде елиминиран в рамките на една година, преди да избухне неизбежната война. Без премахването на Троцки, както показва испанският опит, не можем да сме сигурни, че в случай на нападение на империалистите срещу Съветския съюз ще имаме подкрепата на нашите съратници в международното комунистическо движение".
Планът за първия опит за убийство се нарича "Кон" – бойна група обстрелва къщата на Троцки. Въпреки няколкото десетки изстрела революционерът, съпругата му Наталия и внукът Сева остават невредими. Тогава се прибягва до плана "Майка" – испанският комунист Рамон Меркадер трябва да влезе във вътрешния кръг на Троцки и да го унищожи.
Той установява връзка с една от секретарките на Троцки, а в същото време получава и фалшив канадски паспорт на името на Франк Джаксън. След като редовно посещава секретарката на Троцки след работа, той постепенно започва да си извоюва доверие сред обитателите на къщата: канят го на гости, той пък проявява интерес към идеите на Троцки и прави подаръци на внука му. На 20 август 1940 г. Меркадер донася на революционера текст в подкрепа на Четвъртия интернационал и го моли да го оцени – това става претекст за посещение в деня на убийството. В този горещ ден Меркадер идва с шлифер, но това не притеснява никого – той е толкова "свой" в дома на Троцки. Под шлифера са скрити пикел за разбиване на лед, револвер и кама: "...В момента, когато Троцки започна да чете статията, която ми послужи като претекст, аз извадих пикела за лед изпод шлифера, стиснах го в ръка и, затваряйки очите си, нанесох с него ужасен удар по главата му", разказва след ареста си Меркадер.
Лекарите не успяват да спасят Троцки: той умира на 21 август 1940 година. Секретарят записва последните му думи: "Моля, кажете на приятелите ми, че съм убеден в победата на Четвъртия интернационал <...> Давайте напред". Рамон Меркадер прекарва 19 години и осем месеца в затвора, а след освобождаването си заминава за СССР и получава званието Герой на Съветския съюз.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви