На 24 юни 1812 г. войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в Руската империя. Избягвайки генерално сражение, двете разпръснати руски армии започват да се оттеглят дълбоко в своя територия, възнамерявайки да се обединят по-късно. Оттеглянето им се прикрива от леко въоръжените, но изключително мобилни казашки отряди.
На 8 юли командирът на 2-ра Западна армия княз Пьотър Багратион, който върви по петите на войските на по-малкия брат на императора – краля на Вестфалия Жером Бонапарт, заповядва на казашкия атаман Матвей Платов да заеме позиции близо до град Мир (днес в централна Беларус) и да задържи врага възможно най-дълго, докато основните сили се откъснат от французите.
На 9 юли в района на Мир кавалерията на Платов влиза в битка с полските улани от 4-та лека кавалерийска дивизия на генерал Александър Рожнецки, които маршируват в авангарда на френските войски. Така започва битката, която завършва с първата победа на руската армия в тази война.
Поляците в многонационалната "Велика армия" на Наполеон са сред най-преданите му войници. Именно на френския император те възлагат надеждите си за възстановяване на държавата си в историческите граници до 1772 г., когато е първото разделяне на Жечпосполита.
Казаците са стари познайници с уланите. На 23 юни, в навечерието на пълномащабното нахлуване на френските войски в Руската империя, триста поляци пресичат граничната река Неман, за да проведат разузнаване в района. Тук те веднага са нападнати от казашки патрул, който отстъпва след кратък бой.
Войници от 5 пехотен полк на Варшавското херцогство
Ян ЧелминскиТози път Платов решава да използва любимата казашка тактическа техника "вентер" срещу врага. След като изпраща малък отряд към неприятеля, той скрива няколкостотин казаци в горичка отстрани на пътя, докато самият главнокомандващ се крие близо до Мир с основните сили.
Като забелязват врага, казаците, които играят ролята на стръв, не влизат в битка, а започват да се оттеглят към града, примамвайки към себе си преследващите ги улани. Там поляците очаква превъзхождащата ги по брой войска на Платов. В капана попадат стотици поляци. В резултат на това хиляда кавалеристи улани трябва да отблъснат атаката на три хилядите казаци.
Започва паника и блъсканица сред атакуваните от всички страни улани. На помощ на обкръжените се притичват единствено техните събратя по оръжие, които също са хванати в казашката примка. Убити и ранени са над триста улани, врагът се оттегля от Мир. Загубите на Платов възлизат на няколко десетки души.
Картина на В.В. Мазуровски "Делото на казаците на Платов под Мир на 9 юли 1812 г."
Виктор Мазуровски"Известявам победа, макар и неголяма, но не и толкова малка, защото още не е приключила, преследвам и бия...", докладва атаманът на Багратион: "Има много пленени, нямах време да ги преброя. При нас, слава Богу, има малко щети до момента, защото не водихме битка със стрелба, а се втурнахме заедно в дротики (така казаците наричат пиките) и скоро им дадохме да се разберат, като не им оставихме шанс да организират поддържащ огън".
През нощта и двете страни получават подкрепления. На сутринта Платов възнамерява да повтори трика си с примамването на врага в засада, но взели си поука от горчивия опит, поляците са по-предпазливи. Рожнецки заема изоставения от казаците Мир и започва да се движи предпазливо в югоизточна посока към град Несвиж, където отива 2-ра Западна армия на Багратион.
Платов като преди продължава да покрива отстъплението на основните сили. Той атакува изпратения да разузнава 7-ми улански полк и скоро малката схватка се превърща в мащабна битка, в която и двете страни хвърлят резервите, които се приближават към тях. В допълнение към казаците против полските улани се включват Киевският драгунски и Ахтирският хусарски полкове.
Портрет на атаман граф М.И. Платов
Питър Едуард Строли"Полковете толкова се разбъркаха в праха на разораното поле, че тази топка прах изглеждаше като плътен облак, изхвърлен под небето", спомня си старшият сержант от 7-ми Улански полк Дмоховски: "Противниците не можеха да разпознаят своите и чуждите. Всички викаха: "Ура! Ура!". Накрая едни викаха Naprzód ("напред" на полски), други – Вперёд ("напред" на руски) и само по този начин се разбираха. Но в сбитите колони те не можеха нито да стрелят, нито да колят, но без да губят време, се биеха по селски с юмруци и се млатиха по лицата и вратовете, и то не преди вятърът да разнесе прахта".
Изходът на битката е решен от удар по вражеския фланг от казашката бригада (3500 саби) на генерал Дмитрий Кутейников. Неспособни да устоят на атаката, уланите бягат. Настъпилият здрач и приближаващите подкрепления ги спасяват от пълен разгром. Около 600 полски кавалеристи остават на бойното поле, загубите на Платов се оценяват на 50 убити и 100 ранени.
Успешните действия на казаците задържат напредването на френските войски, което позволява на 2-ра армия да се откъсне от преследвачите и да се присъедини към 1-ва Западна армия на Барклай де Толи. "Това най-блестящо дело, което донякъде охлади плама на полската кавалерия, даде повече свобода на движенията на княз Багратион", отбелязва генерал Александър Бенкендорф.
Дуел между казак и улан
Виктор МазуровскиНаполеон е разгневен от поражението при Мир, защото възнамерява да победи руските армии една по една. Не на последно място заради тази загуба братът на императора скоро губи командването си и се завръща във Вестфалия. В руските войски успехът на казаците от своя страна предизвика безпрецедентен ентусиазъм и укрепва увереността на войниците, че победата във войната в крайна сметка ще бъде тяхна.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си