5 факта за Сергий Радонежки, главният руски светец

История
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
Руснаците смятат, че на този монах, живял през XIV век, Русия дължи своето съществуване. Именно благодарение на него страната се обединява и възражда след ужасното татаро-монголско нашествие.

1. Истинското му име не е Сергий и той не е от Радонеж

Бъдещият светец Сергий Радонежки е роден близо до Ростов Велики – на 150 км от Радонеж. Точната дата на рождението му е неизвестна, прието е да се смята, че това е 1314 г. Сега Ростов е малък провинциален град в Ярославска област, но в началото на XIV век е процъфтяващо княжество и един от културните центрове на средновековна Рус. Именно тук Сергий успява да научи гръцки език.

Ростов нееднократно е попадал под набезите на татаро-монголите и фактически е разорен. Лишен от всичко, бащата на Сергий приема решението да замине със семейството си в Радонеж, град по-близо до по-безопасната Москва, която набира все по-голяма политическа мощ. Сергий тогава е на 12 години.

В първата му биография от началото на XV век – "Житие, написано от неговия ученик Епифаний Премъдри", са описани чудесата и пророчествата, които върши Сергий още приживе. Между другото, всички жития на светците се пишат по строго установен канон, така че подобни описания на сходни чудеса могат да се срещнат и при други светци.

Малцина от незапознатите могат веднага да разберат, че известната картина на Михаил Нестеров "Видение на младия Вартоломей" (1890) е свързана конкретно със Сергий Радонежки. Именно Вартоломей е истинското име на светеца. Той става Сергий, след като се подстригва в монах.

На седемгодишна възраст има проблеми с ученето – трудно му е да се научи да чете и пише. Според легендата Вартоломей среща непознат старец, на когото се оплаква за несгодата си. Старецът горещо се моли за момчето и му дава частица от светата просфора, след което Вартоломей лесно се научава да чете и пише. И веднага започва да се интересува от Светото писание. Както пише в житието му, още като юноша извършва духовни подвизи – нощем усърдно се моли и доброволно спазва най-строгия пост.

Точно затова Сергий сега се смята за покровител на всички ученици и студенти... и на тези, които имат проблеми с учението. Именно на него се молят в църквата преди началото на учебната година или преди важни изпити.

2. Основава главния руски манастир Троицко-Сергиевата лавра

Една от основните "материални" заслуги на Сергий е основаването на Троицкия манастир, сега известен като Троицко-Сергиевата лавра. Младежът Сергий избира пътя на отшелник, който изглежда възможен само за възрастни монаси с голям житейски опит и отправени множество молитви.

Заедно с брат си той се заселва в гъста гора, построява малка килия и параклис, който освещават в чест на Света Троица. (По-късно именно за манастира на Сергий известният иконописец Андрей Рубльов ще нарисува своята "Троица" и ще формулира на художествен език най-важния постулат в православието за божественото триединство. Прочетете повече тук.

Брат му не издържа тежестта на аскетизма и живота "в пустинята" и скоро напуска Сергий. Но други монаси започват да се заселват до него, така за дата на основаването на най-големия руски манастир се счита 1342 година.

3. Създава нов тип монашество

Сергий не основава просто манастир – той създава нова система на монашеска общност. На монасите е забранено да напускат манастира, за да искат храна от миряните (в миналото много монаси стават просяци и живеят сред хората). Когато провизиите напълно се изчерпят, братята със Сергий само пламенно се молят с послание за "хляба наш насъщен" и всеки път нещо се случва и спасява монасите от глад. "Чрез продължително уединение, изпълнено с труд и лишения, насред гъстата гора, се подготвя да бъде водач на другите пустинножители", пише историкът Василий Ключевски.

Сергий взима под крилото си монасите, които идват в неговия манастир, учи ги на добри нрави, внимателно наблюдава всеки, така че те да се молят горещо и да не се поддават на изкушенията на светския живот. Всеки има строго разпределен дневен ред, всички, включително и самият Сергий, работят неуморно  сами строят църкви, готвят храна, цепят дърва и шият дрехи, напълно се обезпечават.

В същото време Сергий възпитава истинско братство, което показва на миряните пример за християнска общност. Монасите живеят много бедно и понякога седят с дни без хляб, но са другари помежду си и най-важното добри към всеки, който ги посети.

За развитието на монашеството Сергий още от XV век се почита в Рус като светец в образа на преподобен  тоест като монах, който чрез молитва, пост и труд се стреми да бъде подобен на Иисус Христос. Сега Сергий е почитан като светец както от староверците, така и от католиците.

4. Формира руския духовен манталитет

След татаро-монголското нашествие от XII век цели руски градове са разграбени, опожарени и лежат в руини. Рус е разорена, сериозно върната назад в развитието си и скована от ужас. Майките плашат децата в люлката със "злия татарин", чужденците продължават да нападат, а руските князе им плащат данъци.

Много манастири и храмове са разрушени, църквата престава да бъде важен морален ориентир, а монасите се преселват по-близо до големите градове и митрополитските резиденции.

Няколко поколения руснаци израстват с мисълта, че татаро-монголите не могат да бъдат победени на бойното поле. Те свързват врага с мистична тъмна сила, която не може да бъде преодоляна. Народът е психически разбит и обезкуражен. Този момент може да е краят на историята на Русия.

За да отхвърлят татаро-монголското иго, руснаците преди всичко трябва да преодолеят страха си и да повярват в силата си, смята Ключевски. А Сергий изиграва важна роля в моралното и духовно укрепване на руския народ.

Той започва със себе си. В житието му се разказва за това как демони се приближават до него и яростно го плашат, докато той живее сам в малка колиба насред гъсталака. Но Сергий всеки път преодолява страха с молитва, така че накрая му е дадена "власт над демоните", той вече не се страхува от тях. Чули за чудния монах, който побеждава нечистата сила, не само монаси, но и обикновени хора започват да се стичат в манастира. Те получават утеха и ободряване от Сергий, което по-късно споделят с другите. Ключевски смята, че това е началото на моралното и политическо възраждане на руския народ.

5. Обединява Рус

Постепенно Московското княжество се превръща в "остров" на безопасността, където се стичат князе, видни боляри и църковни йерарси. Така Москва става негласна столица на руската земя и неин духовен център. Именно тук израства князът, който се осмелява да отблъсне непобедимия враг. Това е Дмитрий Донской (също признат за светец).

Известно е, че князът идва за подкрепа в манастира при Сергий. Той одобрява намерението му да събере силите на всички руски княжества и да се бие с татаро-монголите. Преди ужасната битка на Куликовското поле Сергий благославя Дмитрий и изпраща с него двама от своите воини монаси Пересвет и Ослябя.

"Иди при безбожниците смело, без колебание, и ще победиш", казва монахът на княза.

Академик Дмитрий Лихачов смята, че Дмитрий Донской, който разчита на подкрепата на църквата, с това печели в противостоянието с другите руски княжества. "Москва не е икономически по-силна от Твер или Новгород, тя се оказа духовно по-силна", пише Лихачов.

Победата на руската армия в Куликовската битка бележи началото на освобождението на Русия от чуждо господство и обединението на руските земи под ръководството на Москва.

Известният богослов Павел Флоренски нарича Сергий Радонежки "ангел хранител" и "духовен спасител" на Русия.

"В негово лице руският народ разпознава себе си; своето културно-историческо място, своята културна задача и едва тогава, осъзнавайки себе си, получава историческото право на самостоятелност", пише Флоренски.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: